Експерт: Кръпките в Закона за културното наследство удрят по Хартата на ЕС

Културното наследство е сред най-ценните ресурси на един народ и държава. То е не само спомен за миналото, но от него тръгва и бъдещето. За италианците опазването на културните ценности е „начин да помнят, да консервират спомените“, което дава началото и на теорията на реставрацията, коментират експертите. 80% от културното наследство в Италия подлежи на реставрация именно заради културната памет: „Особено след земетресенията ще работим повече  за  консервирането на паметниците на културата“, коментира инж. Габриеле Роско, член на сдружението Multiverse. Въпреки бедствието, покосило страната, инж Роско е категоричен, че законодателството ще се погрижи културният фонд да не бъде разрушен. „Имаме специализиран орган за тези неща, а за сравнение между българското и италианското законодателство не може и да се говори“, допълни Роско.

Както в Италия, така и в България, архитектите и инженерите работят заедно и дават експертизата си за навременното презервиране на културните богатства. Има обаче една разлика, която е силно осезаема. Тя се корени законодателството. Като член на ЕС България е задължена да следва европейските правила и модели за опазване на културните блага, за което свидетелства и Европейската харта за архитектурното наследство. Но въпреки това хората по високите етажи на властта все успяват да „заобиколят“ закона. За това алармира експертът от дружество „Архитектурно наследство“ (ДАН) арх. Анна Неврокопска. По нейни думи всичките опити за намеса в Закона за културното наследство удрят на камък именно заради политическите интереси, особено що се отнася до европарите в тази сфера. „От Дружеството съдействаме с инициативи и дискусионни форуми, даваме експертното си мнение за опазването на културния фонд в България. Ние сме хората, които знаят как се правят нещата, както е в Европа“, допълни арх. Неврокопска.

Арх. Анна Неврокопска (ДАН)

Експертът изрази недоволството си от промените в Закона, гласувани в НС в средата на 2016 г. С тях функцията за опазването на културното наследство, делигирана на държавата, става задължение изцяло на общините. Така, на практика, напътствията на Националния институт за недвижимо и културно наследство (НИНКН) отпадат, а общинарите ще дават „разпорежданията“ как да се подхожда към паметниците на културата. „Получава се една много странна схема – хем те ще определят какво ще се прави с паметниците, а после пак те ще съблюдават дали се спазва нареждането – има огромен частен интерес“, допълни арх. Неврокопска. Според специалиста поправките в Закона явно противоречат на Стратегията на ЕС за културното наследство и опазването му като стратегически ресурс. „Ние като специалисти виждаме слабостите на закона, затова и настояхме ремонтът да е из основи, но становището ни беше отхвърлено“, допълни арх. Неврокопска.

Според специалиста от ДАН арх. Габриела Семова конфликтът на интереси се крие именно в централизирането на властта в Министерството на културата (МК). По думи на експерта с новия закон паметниците от местно значение, които са по-голямата част от наследството у нас, излизат извън правомощията на НИНКН, решенията за тях ще се съгласуват от т. нар. „тричленки“. „Ние искахме да се създаде независима организация, която да одобрява проектите, а МК да упражнява само мониторинг“, коментира експертът. Арх. Семова допълни още, че културното наследство не е общинска, нито териториална собственост. То е „богатство на цялата държава и няма как една община да е компетентна за съхранението на това наследство за бъдещите поколения“, заключи арх. Семова.

Ето и част от становището, публикувано на сайта на ДАН:

Уважаеми господа,

След запознаване с предложените текстове за изменение в ЗКН, с голямо разочарование установихме, че прокламираните от правителството – грижа за опазване на наследството ни и стремежът му за издигане на по-високо ниво на тази дейност са в противоречие с конкретните предложения в законопроекта и на практика принизяват ролята на специалистите.

Въпреки изявленията на управляващите за децентрализация, за намаляване на административната и регулаторна тежест на законите, на практика опитите на предложителя са в посока цялата власт по опазване на културното наследство да се централизира на едно място в едно лице, което не е специалист, а е политическо лице – министъра на културата.

Предложението крие реална опасност от узаконяването на корупционни практики. По този начин обосновката за “конфликт на интереси”, с която се отнеха правомощията на експертното ниво на института с отмяна на ЗПКМ, с приемането на новия Закон за културното наследство се прехвърли към политическото и административното ниво за контрол в министерството, като всички правомощия се съсредоточиха в него – то взема всички решения, издава съгласувателните актове, контролира всички участници, но него никой не контролира и е с непълен експертен капацитет.