И западни учени доказаха, че останките от о-в Св. Иван са на Йоан Кръстител
Учени откриха нови доказателства, че останките, намерени в древен реликварий в манастир от 5. век на о-в Свети Иван в България, принадлежат на Йоан Кръстител.
Останките - малки парченца от череп, кости от челюст и от ръка и един зъб, бяха открити в олтар в руините на древен манастир на малък остров в Черно море.
Преди две години находката беше посрещната скептично, но оксфордски археолози се заеха да й направят въглеродно датиране, съобщиха вестниците „Дейли мейл“ и „Дейли телеграф“, цитирани от БТА.
Светинята бе открита от екип археолози с ръководител проф. д-р Казимир Попконстантинов.
Екипът от Оксфорд обяви, че има научни доказателства в подкрепа на невероятното твърдение. Резултатите ще бъдат представени в документален филм, който ще бъде излъчен по телевизия „Нешънъл джиографик“ в неделя.
Оксфордските учени датираха костта от пръст от дясната ръка към първи век, когато се твърди, че е живял Йоан, преди Ирод да нареди да го обезглавят.
Учени от университета на Копенхаген анализираха ДНК от костите и установиха, че те са принадлежали на един човек, вероятно мъж от семейство, живяло в земите на днешния Близък изток. Там би трябвало да е живял и Йоан.
Макар и тези резултати да не дават категорични доказателства, те и не отхвърлят теорията, защитавана от българските археолози, открили останките под древна църква на острова.
Много места по света претендират, че притежават реликви от светеца. Сред тях е Голямата джамия в сирийската столица Дамаск, където вярват, че съхраняват главата му.
В Турция, Гърция, Италия и Египет също твърдят, че имат мощи на Йоан Кръстител. Претенции, че притежават дясната ръка, с която се твърди, че светецът е покръстил Исус в река Йордан, имат няколко места, сред които е и православен сръбски манастир в Черна гора.
„Бяхме изненадани, когато въглеродното датиране посочи тази много ранна епоха“, каза ръководителят на изследването проф. Том Хайам от Оксфорд.
„Очаквахме костите да са по-нови, евентуално от трети или четвърти век. Резултатите за метакарпалната кост съответстват на човек, живял в началото на първи век. Дали този човек е бил Йоан Кръстител, е въпрос, на който ние не можем да дадем категоричен отговор и вероятно никога няма да успеем“, добави той.
„Разбира се, това не доказва, че това са останки от Йоан Кръстител, но и не отхвърля тази теория“, каза пък д-р Ханес Шрьодер от университета на Копенхаген.
Българските археолози намериха близо до саркофага малка кутия, изработена от пясъчник. На нея има надпис на древногръцки, който съдържа името на Йоан Кръстител и датата, на която християните отбелязват раждането му - 24 юни.
Друг оксфордски учен Кристофър Рамзи изследва исторически документи и установи, че манастирът на о-в Свети Иван може да е получил част от реликвите от Йоан Кръстител през 5. век или в началото на 6. век.
Още по темата:
- » България е сред най-предпочитаните дестинации от немските туристи
- » България се стопява най-бързо в ЕС: До 2050 г. населението на възраст между 20 и 64 години ще намалее с една трета
- » Георги Бърдаров: Има скандално висока смъртност в България!