Институтът IMD: България е сред 3-те най-неатрактивни икономики по трудов пазар

От IMD; Превод: „Дойче веле“; Заглавие: БГНЕС

Лошото качество на образованието и липсата на иновации и инвестиции спъват българската конкурентоспособност.

Инвестиционната привлекателност на една държава се крепи на четири стълба – това са икономиката, качеството на бизнеса, инфраструктурата и правителствената политика.

На общия фон на тези показатели в тазгодишната класация за световната конкурентоспособност България застава доста след Турция и непосредствено след Румъния – на 54-то място от общо 59 изследвани икономики. В челото на класацията са Хонконг и САЩ, а Германия заема 9-о място.

България трябва да научи още много уроци

Бизнесът е безспорно най-слабото място в оценката за България. Неговите характеристики го отпращат на последното 59-о място. Особено зле страната се представя в графите „подготовка“ и „мениджърски умения“ на българските бизнесмени.

По показатели като „ценности и етика“ на бизнесмените, както и умения за ефективно управление страната се нарежда на предпоследно място.

Именно тези показатели са от особено голямо значение за инвеститорите. В това отношение българите би трябвало да обърнат повече внимание на образованието и квалификацията на мениджърите.

България е сред трите най-неатрактивни икономики и по състоянието на трудовия си пазар.

Заетостта заедно с предоставяните публични услуги като образование и медицинско обслужване се оценяват като „много лоши“.

Проблемите в заетостта идват най-вече от тежкото състояние на дългосрочната и младежката безработица.

Освен това износът продължава да се базира на евтини суровини, енергия и полуфабрикати с ниска придадена стойност и с нищожен дял на вложен интелектуален продукт и иновации.

А по показателите за наличието и поддържането на общата и технологичната инфраструктура България е отпратена отново в дъното класацията на световната конкурентоспособност – на 56-о място.

Спасителният пояс на валутния борд

Страната се представя сравнително добре по показателите, по които се оценяват ролята на правителството и състоянието на финансите като привлекателен фактор за нови инвестиции.

Този успех обаче се дължи изцяло на обвързването на България с контролирани отвън механизми за стабилността на лева и финансовата система.

Подобна роля играят и възприетите по силата на европейското членство регулации в стопанската област и търговското право.

Анкета сред бизнесмените пък очертава ниските данъци като най-атрактивния фактор за нови капиталовложения в страната, чието равнище обаче е далеч под минимума за осезаемо стопанско съживяване.

България изглежда доста по-нестабилна като инвестиционна дестинация в сравнение с другите нови членки на Евросъюза, твърди експертката от софийския Център за изследване на демокрацията Даниела Минева.

Причината е в непостоянството и в непредвидимостта при промените в съставения от над 300 показателя профил на страната като място за правене на бизнес, който се изписва върху мониторите на „регулировчиците“ на международните капиталови потоци.

В това отношение Полша стои много по-сигурно, макар че по някои от показателите за макроикономическата стабилност страната се представя по-слабо от България.

Сивият сектор влоши проявите на стопанската криза

Според Руслан Стефанов, директор на икономическата програма в софийския Център за изследване на демокрацията, присъствието на обширен сив сектор в българската икономика е сред факторите за по-бързото и по-дълбоко затъване на страната в условията на криза.

„Сивият сектор не само не смекчи, но дори влоши проявите на стопанската криза. Тези, които работеха без трудови договори, се оказаха първи на улицата след 2008-а. Сивият сектор влече надолу общото равнище на конкурентоспособност на българската икономика. Фирмите, които укриват обороти, не са надежден партньор, който може да поддържа договорни отношения със задгранични инвеститори. Макар и да изкривяват пазара с предоставянето на „освободени“ от данъци стоки и услуги, самите икономически играчи „в сиво“ губят собствената си конкурентоспособност, защото работят в „парникови“ условия“, твърди Стефанов.

Според него провалът в борбата с нелегалните обороти в България се дължи на кампанийността и на изцяло наказателната насоченост на мерките срещу нелоялните играчи.

Липсва подобрение в качеството на предоставяните на бизнеса услуги от страна на държавата и общините, което да го убеди, че плащането на данъци води в крайна сметка до сигурност, образовани и здрави служители и по-големи печалби, освободени от раздаваните под масата „стимули“ за управници и всевъзможни държавни служители.

Кризата има и положителни ефекти

Руслан Стефанов не оспорва констатацията, че най-доходоносният сектор на българската икономика е обсебването на средства от държавния бюджет чрез криене на данъци, точене на ДДС, контрабанда, митнически измами и режисирани от корумпирани управници и чиновници обществени поръчки.

Според него един от положителните ефекти на кризата е фактът, че за да оцелее, държавата е принудена да се отърси от част от обръчите на „нашите“ фирми около държавния казан.

„Големият проблем в случая е, че се хвърлят обвинения и се правят показни процеси, за които или не са събрани достатъчно доказателства, или събраното се оказва негодно за доказване на вина. В крайна сметка резултатът е нулев или дори по-лошо – схемите за точене стават още по-изкусни“, заключава Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията.