МОН: Софийският, Техническият и Медицинският са водещите университети в страната

Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Дентална медицина“ и „Военно дело“. Данните в новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България (http://rsvu.mon.bg) очертават тенденция за постепенно подобряване на реализацията на пазара на труда на специалистите, придобили висше образование в България през последните 5 години, но в същото време потвърждават наличието на големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното професионално направление и висше училище, предаде БГНЕС.

Това са основните изводи от шестото издание на Рейтинговата система, което беше представено днес на пресконференция в МОН. Всяка година над 50 хиляди кандидат-студенти са изправени пред избора на висше училище, специалност и професионално направление. Това е избор, който до голяма степен определя посоката в живота им, посочи вицепремиерът в оставка и образователен министър Меглена Кунева. Рейтинговата система помага на кандидат-студентите и техните родители да се ориентират в това многообразие и да направят своя информиран избор, подчерта тя.

По думите й, освен за личния избор на университет и специалност, Рейтинговата система има и значение за реализирането на политики, като например синхронизирането на висшето образование с нуждите на обществото и пазара на труда. Тя е и ключов фактор за подобряване на структурата и ефективността на висшето образование в България и използвам случая да призова висшите училища да се възползват максимално от този инструмент и да определят кои са силните им специалности, каза още министърът. Тя припомни, че с последните промени в Закона за висшето образование и новия модел за определяне на план-приема се цели да се повиши качеството на висшето образование и да се обвърже с потребностите на икономиката и обществото като до 2020 г. финансирането на база качество достигне 60%.

В последните години се наблюдава рационализация на избора както при студентите, така и при самите висши училища, посочи Георги Стойчев от институт „Отворено общество“, партньор на МОН в изготвянето на Рейтинговата система.

Според обновените данни в системата за 2016 г. средният осигурителен доход на завършилите български висши училища нараства от 925 лева през миналата година до 1020 лева през настоящата, а делът на регистрираните безработни сред тях спада от 3,74% през миналата година до 3,38% през 2016 г. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до 23% от близо 25% година по-рано, а този на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства от 46,54% до 47,34% през 2016 г.

Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Дентална медицина“ и „Военно дело“. Най-висока е регистрираната безработицата сред завършилите професионалното направление „Социални дейности“ (5,46%). През 2016 г. това е единственото професионално направление, в което се наблюдава безработица над 5%, докато през миналата година с подобна висока безработица се отличаваха 6 професионални направления. Най-ниско е приложението на придобитото висше образование сред завършилите Туризъм (19,29%).

Най-високи средни доходи получават завършилите професионалните направления „Информатика и компютърни науки“, „Математика“, „Проучване и добив на полезни изкопаеми“, „Обществено здраве“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Военно дело“, „Металургия“, „Фармация“, „Медицина“ и „Електротехника, електроника и автоматика“. Завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и „Администрация и управление“ в Американския университет – Благоевград, се отличават със среден месечен облагаем доход от над 3000 лева.  

Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат приетите студенти в първи курс в направленията „Медицина“ (5,55), „Фармация“ (5,50) и „Дентална медицина“ (5,46). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направленията „Металургия“ (4,16), „Материали и материалознание“ (4,25) и „Животноводство“ (4,32).

Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Медицинският университет – София, и Химикотехнологичният и металургичен университет са трите висши училища с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации.

Рейтинговата система сравнява представянето на 51 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа на висшите училища и реализацията на завършилите на пазара на труда. В изданието на системата за 2016 г. са включени допълнителни индикатори, измерващи регионалната значимост на висшите училища и тяхната обвързаност с местната икономика и местния пазар на образователни услуги.

Според стандартизираните класации за 2016 г. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е с лидерски позиции в 21 от 25 професионални направления, с които участва в класациите. Техническият университет – София, има водещи позиции в 6 от общо 9 професионални направления, застъпени в него. Медицинският университет – София, е първи в 5 от 5 професионални направления, в които обучава студенти. С по три първи места са Аграрният университет в Пловдив, Химикотехнологичният и металургичен университет в София, а две класации се оглавяват от Лесотехническия университет в София. Други 14 висши училища имат водещи позиции в по едно професионално направление. В 8 класации на водещи места са висши училища извън столицата.

В Рейтинговата система е публикувана информация и за най-често срещаните професии и длъжности сред завършилите различните професионални направления в различните висши училища, както и списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение. Рейтинговата система е достъпна на български и на английски език в интернет на адрес: http://rsvu.mon.bg.

Изданието на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2016 г. е актуализирано по поръчка на МОН от консорциум „ИОО-С”, съставен от Институт „Отворено общество“ – София, и Сирма Солюшънс в изпълнение на договор с предмет „Актуализиране и поддръжка на Рейтинговата система за висшите училища в България за 2016 г.“.