192214 статии       |       388 интервюта       |       1524 снимки       |       38126 абоната       |      
USD 1.64965| EUR 1.95583| GBP 2.15697|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитВоден режим ПерникПо ваш сигнал

Размер на шрифта:   

„Геополитикал фючърс“: Малко или нищо няма да се промени след победата на Радев

16 ноември 2016, сряда / 12:33; Коментари: 0
Send to Kindle
„Геополитикал фючърс“: Малко или нищо няма да се промени след победата на Радев
БГНЕС

Няколко държави в пограничния район между Русия и останалата част от Европа сменят ръководството си – но не и външната си политика. Приятелски настроени към Русия политици спечелиха президентските избори в България и Молдова. На 9 ноември естонският парламент гласува вот на недоверие срещу правителството, което може да доведе до това проруската Партия Център да оглави ново коалиционно правителство. В Черна гора прозападната Демократична партия на социалистите все още преговаря за формирането на управляваща коалиция, след като спечели повечето гласове на изборите през октомври, но не си осигури мнозинство, информира БГНЕС.

Макар изборите са повече за социално-икономически политики, в източноевропейските погранични държави кампаниите са също и за геополитика. Международните медии често се фокусират върху проруския и прозападния подход, който тези страни ще възприемат след изборите. Тези кампании често подчертават степента на влияние, което определени външни участници имат в държавата. Русия поддържа високо ниво на влияние в Молдова и България след края на Студената война. Тя е инвестирала в поддържането на добри икономически връзки и влияние в Черна гора и е работила, за да увеличи влиянието си в Прибалтика. Западът също е работил, за да увеличи влиянието си в тези гранични земи. Макар тези връзки влияят на вземащите решения, техните външни политики по-често са диктувани от националните интереси.

Пограничните държави винаги са гледали да балансират Запад срещу Изток в стремеж да се уверят, че рисковете за сигурност ще останат ниски. Районът винаги е бил изправен пред възможността за нашествие. В същото време тези страни виждат в отслабването на Русия знак, че тя може да стане по-агресивна. Както Москва се занимава с икономическите проблеми, причинени от ниските цени на петрола и се опитва да сдържа всеки потенциал за обществото стрес, страните по външната граница също са в нужда - по различни причини.

Естонският икономически растеж е скромен през последните няколко години, тъй като страната продължава да се възстановява от финансовата криза през 2008 г. До 2014 г. Русия беше най-голямата експортна дестинация за Естония, поради което балтийската страна е дълбоко засегната от санкциите на ЕС, наложени на Русия през 2014 г. Премиерът Таави Ройвас и неговата Партия на реформите са на поста от април 2015 г. Но икономическата стагнация доведе до противоречиви мнения за данъчното облагане и други икономически политики между управляващите партии. Това доведе социалдемократите и Съюза Рес Публика до обединяване на усилията си с Партия център за изместване на правителството на Ройвас на 9 ноември. Партия Център е исторически проруска и представлява руското малцинство в страната, което е около една четвърт от населението.

Преди вота на недоверие миналата седмица откровено проруският лидер на Партия център Едгар Сависаар беше заменен от умерения Юри Ратас. Социалдемократите намекнаха, че той може да стане следващият министър-председател. Това е ключова промяна, защото през 2010 г. разузнавателна агенция на Естония ( Kaitsepolitsei) беляза Сависаар като "агент за влияние" на Русия и "заплаха за сигурността", след като той получи 1,5 милиона евро (около 2 милиона щатски долара) от руска неправителствена организация. Естонските медии съобщават, че политическите лидери са уверили обществеността, че политическата криза е вътрешен проблем и няма да доведе до промяна във външната политика.

Ратас призна, че макар все още да съществува протоколът за сътрудничество, подписан през 2004 г. от партията „Единна Русия“ на руския президент Владимир Путин и Партия център, действието му е замразено от няколко години поради „много сложните и комплексни отношения“ с Русия. Ратас е изявен критик на руската външна политика и винаги е казвал, че позицията на Естония по отношение на НАТО и ЕС няма да се промени. Така че дори партията на руското малцинство да формира правителство, е малко вероятно Естония да стане проруска.

В България бившият командващ ВВС Румен Радев и социалистическата партия спечелиха изборите. В резултат на това премиерът Бойко Борисов си връчи оставката, както беше обещал, ако кандидатът на управляващата партия не спечели президентските избори. Радев спечели изборите на вълната от недоволство от напредъка на управляващата дясноцентристка партия в борбата с корупцията и разочарованието от ЕС. Първоначално представял се като независим кандидат, Радев е говорил против заселването на бежанците в България. Той също така твърди, че е необходим по-прагматичен баланс между изискванията за членство в ЕС и НАТО, докато страната се стреми към ползи от отношенията си с Русия.

Това не се различава от подхода на Борисов. Борисов не се съгласи с румънското предложение за създаване на постоянно действаща флотилия в Черно море, макар че по-късно България се съгласи да участва в многонационалната бригада на НАТО, разположена в Румъния. Борисов също така рестартира диалога с русия, обсъждайки с Путин миналия август основни енергийни проекти в България, включително атомната електроцентрала „Белене“ и газопровода „Южен поток“. Двете страни се разбраха „да се засили взаимодействието в рамките на руско-българската междуправителствена комисия за икономическо, научно и техническо сътрудничество.“

Избирането на Радев няма да окаже влияние върху позицията на България по санкциите срещу Русия, тъй като следващият премиер ще ги обсъди в Брюксел през декември. Радев ще встъпи в длъжност след около два месеца, след като мандатът на сегашния президент изтече. Временното правителство ще остане до пролетта на 2017 г., когато ще се проведат предсрочни избори. Малко или нищо няма да се промени в краткосрочен план.

В Молдова, доколкото президентът има ограничени правомощия в създаване политика на страната, това е първият път от над две десетилетия, когато президентът се избира чрез преки избори. Чувството, че гласуването е волята на народа, дава повече легитимност на президента. Проруският кандидат Игор Додон спечели изборите срещу проевропейския кандидат Майя Санду. Докато пропагандната кампания показа Додон да се ръкува с Путин, неговата избирателна платформа гласеше, че се надява да "възстанови отношенията с Русия, докато поддържа добри отношения с ЕС".

Додон беше вицепремиер и министър на икономиката в последната комунистическа администрация на предишния президент Владимир Воронин до 2009 г. През 2008 г. Воронин обяви, че Молдова ще започне преговори по споразумение за присъединяване към ЕС. Целта на Кишинеу би била да се сдобие с безвизов режим и засилено свободна търговия с ЕС. Като част от преговорите по подобряване на отношенията на Молдова с ЕС, Додон разбира стратегическите предимства на молдовско споразумение с ЕС. Искането на Додон за сближаване с Русия се отнасят до рестартиране на износа за Русия, един от най-важните пазари на Молдова, затворен от санкциите на ЕС. Дори да бъдат свикани предсрочни избори, които социалистическата партия вероятно ще спечели, Молдова ще продължи да поддържа баланса между Русия и Запада, за да придобие икономически предимства.

Черна гора беше поканена да се присъедини към НАТО през декември 2015 г. и продължава преговорите за присъединяване към ЕС. Но икономическите връзки на Черна гора със Запада са ограничени, тъй като икономиката на страната е нараснала най-вече благодарение на руски инвестиции в минната промишленост, енергетиката и туризма. Русия не подкрепя присъединяването на Черна гора към ЕС или НАТО. Независимостта на Черна гора произтича от националния й императив за подреждане до Запада. След насилието на балканите през 1990-те години, Русия видя намаляване на нейната регионална сила, когато тя се изправи пред вътрешни проблеми след разпадането на Съветския съюз. Когато западното опекунство стана организационен принцип за региона, Черна гора получи своята независимост от Сърбия през 2006 г. - въпреки че по-голямата част от населението са сърби - за да получи достъп до разширяването на НАТО и ЕС. Демократическата партия на социалистите (ДПС) е в правителството от 2006 г. насам, и премиерът Мило Джуканович е работил последователно, за да напредне към присъединяване към ЕС и НАТО.

На изборите през 2016 г. за първи път към ръководството на ДПС беше отправено предизвикателство. Четири проруски опозиционни партии се обединиха около една единствена обща цел - свалянето на Джуканович с кампания срещу неговата толерантност към корупцията. Доклад на предполагаем опит за преврат, осуетен в деня на изборите, 16 октомври, в който черногорски официални лица заявиха, че Русия играе роля, подчерта противопоставянето на Русия на присъединяването на страната към НАТО. Оръжия, намерени в близост до дома на сръбския премиер, също подчертаха руското влияние в региона. Докато Черна гора е поддържала тесни икономически връзки с Русия, Сърбия също е била под руско политическо влияние. Но с икономическите проблеми на Русия, растящи в последните няколко години, Сърбия и Черна гора се надяват да задълбочат връзките със Запада. Тази тенденция ще продължи. Управляваща коалиция, за която ДПС преговаря със Социалдемократическата партия и четирима представители на етническите малцинства, ще продължи присъединяването на Черна гора към НАТО и ЕС, тъй като те са ядрото на стратегическия интерес на страната.

Изборите не значат много, дори когато кампанията е за геополитика. Проруските или прозападните партии могат да управляват, но те не могат да оформят геополитически императиви на една страна, защото те са вградени в нейния национален интерес. Сегашният най-строг руски императив е да се поддържа вътрешна стабилност. В процеса на работа, за да реформира своята икономика - дълъг, труден процес - Русия трябва да действа на международно ниво. Русия лобира пред ЕС за прекратяване на санкциите, докато работи, за да поддържа и разширява влиянието си в съседните страни. Руските опасения и движения се усещат в пограничните страни по-остро, отколкото другаде. Платформата за спечелване на изборите в тези страни, насочена към социално-икономическите проблеми, произтичащи от кризата от 2008 г., включва и разделението между Русия и Запада. Както се увеличава фрагментацията на ЕС и Брюксел губи мощност, проруската риторика печели позиции. Въпреки това, като се има предвид стратегическият икономически интерес в оставането близо до Запада, пограничните страни няма да променят външната си политика, за да прегърнат напълно Русия.

Антония Колибасану, „Геополитикал фючърс“

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Тагове:
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО