Гл. редактор на Агенция БГНЕС: Защо държавата забрави първия пряко избран от народа президент?

В хода на „свирепата“ борба за това кой ще стане стопанин на „Дондуков“ 2 чухме ред кухи фрази и обещания. Всичко е, за да ни накара политическият ни елит да живеем в бъдеще време. Т. е. да забравим настоящето. И миналото.

Но преди първия кръг на президентския вот беше Архангелова задушница. Тогава отидохме със съпругата ми на Боянското гробище. И видяхме... Гробът на първия пряко избран от народа президент на България Желю Желев си стоеше така, както е бил и в началото на февруари 2015 г., пише БГНЕС. Нямаше нито рамка от цимент, нито паметна плоча, стоеше си дървеният кръст отпреди близо две години. На същото място е погребана и дъщеря му Йорданка, която се самоуби през 1993 г. И нейната паметна плоча я няма...

Да се върнем към настоящето. Министерският съвет миналата година обяви 1 февруари за ден на национален траур по повод кончината на президента Желев. Беше създадена правителствена комисия, ръководена от вицепремиера Румяна Бъчварова, която организира погребението на д-р Желев. Членове на комисията бяха президентите Петър Стоянов и Георги Първанов, както и Екатерина Захариева – тогава началник на кабинета на Росен Плевнелиев (днес е министър на правосъдието).

След като такава „височайша“ комисия беше натоварена за организиране на погребението на президента Желев, се питаме дали нейните отговорни членове от вече близо две години са ходили да запалят една свещичка на гроба му?

Да, по буквата на наредбата, тази комисия отговоря за стореното до погребението. А след това?

А и какво значи „да се организира погребението“ на държавен глава?

Защо докато държавният глава е жив, бива обгрижван по всички правила и норми, а когато се пренесе в отвъдното никой не го е еня за него? Защо бившият вече президент има право на различни екстри докато е жив, а след това отношенията с него приключват и „държавните мъже“ въобще го забравят?

Питаме се и друго – защо държавата забрави първия си президент?

Преди почти две години отиващият си президент Росен Плевнелиев написа в писмо до близките на д-р Желев:"С живота си и с делото си д-р Желю Желев зададе посоката, която продължаваме да следваме и днес - на държава и народ, които вървят все по-уверено по единствения възможен път на българите – за изграждане на демокрация от европейски тип, за човешки права и свободи. Ще помним д-р Желев с несломимия му и борбен дух в защита на ценностите на демокрацията и хуманизма. Първият демократично избран президент на България е символ на мирния преход, на толерантността и на търсенето на национално съгласие, за да имаме всички ние, като българи и европейци, своето достойно бъдеще"... И толкова.

Че на тези двамата „бащи“ на нацията, дето се гледат сега „с любов“ през прозорците на „Дондуков“ 1 и 2, минавало ли им е някога през ума да се погрижат за последния дом на Желю? Личи си, че не.

Защо? Отговорът могат да дадат първо те, може и да се допитат за мнение до шефа на комисията Румяна Бъчварова. Е, ако те сега са заети с „бъдещето на народа“, да се питат сами и да си отговорят как държавата трябва да се отнася с тези, които са й дали много, а не са взели нищо от нея. Да не говорим да им бъде оказано уважение, макар и да са вече в отвъдното.

Пламен Йотински, главен редактор на Агенция БГНЕС.