Сп. „Нюзуик“: Има ли страх в международните журналисти да съобщават истината за Турция?

Достъпът е важен за журналистите. Хакнатите имейли от пощата на Джон Подеста, председател на президентската кампания на Хилъри Клинтън, показват на какво са готови журналистите в замяна на достъп.

Чуждестранните кореспонденти също участват в такава практика. Невъзможно е, например, за западните издания да покриват събития или да си осигурят интервюта в Ивицата Газа, без първо да наемат услугите на местен търговец на наркотици, т.е. действащ за „Хамас“, пише БГНЕС.

Цялата журналистика се случва под сянката на едно дълбоко отмъстително автократично движение, което е наясно с всеки местен човек или служител, с които всеки журналист има контакт. Критична история може да доведе до това, че журналистът вече да не е в състояние да действа на територията и до далеч по-лошо наказание за местните жители, които изразяват несъгласие с управляващите органи.

След падането на Саддам Хюсеин през април 2003 г. новият изпълнителен директор на CNN Изън Джордан написа статия във в. „Ню Йорк Таймс“, в която призна, че журналистите усилено са се самоцензурирали при описването на истинския ужас за режима на Саддам, за да продължат възможността си да пътуват в страната.

Джейсън Резаян придоби известност както като кореспондент на в. „Вашингтон Пост“, арестуван в Техеран по скалъпени обвинения, така и като действащо лице в схемата на президента Обама „пари срещу заложници“. След това той се оттегли от вестника и стана учен в Харвардския университет, докато пише книга.

Изгубено в повествованието, е обаче, защо Резаян е искал да предава от Иран: Според брат му "Той искаше хората да знаят, че иранците имат същите стремежи, надежди и мечти за техните семейства, както и хората по целия запад и навсякъде другаде правят, и да се отърве от този едноизмерен поглед по отношение на Иран“.

Сега изглежда, че същия вид самоцензуриране се случва в Турция. Много западни вестници имат бюра в Истанбул не само за да покриват ставащото в Турция, но и да съобщават за битката срещу Ислямска държава (ИД). За съжаление изглежда като пропуск, че това означава да си затваряме очите за някои истории, които турските им домакини просто не искат да бъдат разказани.

Миналия месец група хакери открадна имейлите на Берат Албайрак, не само министър на енергетиката на Турция, но и на зет на президента Реджеп Тайип Ердоган. Сайтът The Daily Dot обясни:

Правителството забрани отразяването на изтеклите новини и поиска Twitter да спре профила на групата хакери. Twitter незабавно го изпълни...

В крайна сметка групата RedHack започна да пуска документи, получени от лични имейл акаунти на министър Албайрак, които той изглежда е използвал за държавен бизнес ...

Изтекоха 57 623 имейли, датиращи от април 2000 г. до днес. Един съд в Анкара по невнимание потвърди автентичността на изтеклата информация, заради разследването срещу членовете на RedHack...

Министър Албайрак споделял бизнес сделки с партньори и обсъждал документи за политиката на правителството през американски интернет сървъри, включително и тези на Google, Apple (iCloud) и Yahoo, което е доста съмнителна практика.

Имейл архивът за 16 г. документира сегашната турска политическа история и възхода на зетя на Ердоган от завършил бизнес на главен изпълнителен директор на конгломерат, оценяван на 8 милиарда долара - „Чалък Холдинг“, и най-накрая до кабинета на Турция.

Изтеклата информация продължава да показва как Ердоган контролира медиите и иска да взима на прицел опонентите си и да ги опетнява с фалшиви твърдения. Албайрак също така издава инструкции за номинално независимата Организация Турско наследство, базирана в Ню Йорк (която не се е регистрирала по Закона за регистриране на чужди представители [FARА]). Всичко, което е показано от изтеклите имейли, си струва да бъде прочетено.

И ето го въпросът: Доказателства се появяват – тяхната автентичност е неоспорима – и показват:

1. Зетят на президента Реджеп Тайип Ердоган участва в петролните печалби на ИД;

2. Турция е създала армия от тролове, за да съперничи на Кремъл при тормоза върху всеки, който съобщава за корупцията в Турция;

3. Базирана в САЩ организация работи като параван на турското правителство без регистрация по FARA.

Всичко това е от значение с оглед на дипломацията на държавния секретар Джон Кери и министъра на отбраната Ащън Картър по отношение отношение на Турция, докато кампанията за освобождаване на Мосул продължава.

И все пак големите американски кореспонденти, базирани в Истанбул, не са успели да проучат въпроса в дълбочина. Може би техните издания намират за проява на лош вкус да се използват хакнати имейли. Но ако това е така, защо не погребват всяко разкритие, което се появява от УикиЛийкс?

Периодично може би те се страхуват, че визите им ще бъдат отменени. Това може да изглежда трагично за тези, които са инвестирали време и пари в създаване на бюро в Турция, но би било по-добре да напуснат Турция, отколкото да стават съучастник чрез пропускане на пропагандата, за която все по-хаотичният лидер на Турция като че ли се стреми да се жени.

Време е да се появят информации, основаващи се на доказателства, а не на желанието за оставане на правилната страна страна на все по-намаляващото журналистическо представителство в Турция. Ако това означава, да си оправиш багажа и да се отправиш към град, по-малко привлекателен от Истанбул, така да бъде.

Майкъл Рубин, учен от American Enterprise Institute. Той е бивш служител на Пентагона, чиито основни области на изследване са Близкия изток, Турция, Иран и дипломацията. Анализът му е публикуван в сп. „Нюзуик“.