Трябва ли да ни пука за Евровизия?

Трябва ли да ни пука за Евровизия?
A A+ A++ A

Победата на Софи Маринова на финала на Евровизия в България отприщи канонада от вулгарни ругатни и расистки коментари. Мрънкачите за пореден път с най-голямо удоволствие обявиха, че с България наистина, ама наистина е свършено.

Софи не успя да стигне до финалите на 57-ата Евровизия в Баку и това предизвика нова приливна вълна от вулгарни ругатни и расистки коментари. Мрънкачите за пореден път с най-голямо удоволствие обявиха, че България сама си е виновна, че е унижена и опозорена.

Вълната вече леко се отдръпна, но остави след себе си много размисли и въпроси.

Предлагам като за начало да престанем с мрънкането. Софи показа за пореден път, че има силен глас, положително излъчване, завидна увереност на сцената и непосредствено, дори бих казала готино, поведение. Всичко това наистина значи много. Освен това, докато много певци в Баку не се справиха чисто певчески със задачата си, Софи както винаги беше на ниво. На нея това просто й е божи дар.

Вярно, песента е посредствена, лошо подбрана, тъй като не дава възможност на Софи да разкрие докрай гласовите си дарби. Изборът на костюм – спорен, решението да бъде сама на сцената – смело до глупост.

Не мога да скрия обаче, че част от тези критични забележки важат с пълна сила и за победителката Лорийн, макар тя да е на много по-изтънчено ниво. Въпреки това да сравняваме песните на България и Швеция – както някои колеги се изкушиха да направят – е да сравняваш несравними неща.

Швеция спечели, защото са открили „формулата“ как се печели Евровизия. Това не означава, че песента на Лорийн е гениална – макар че си беше добра. Просто шведите са впрегнали много хора, пари, време и усилия и са постигнали заветната си цел.

Шведите са луди на тема „Евровизия” не на последно място, защото конкурсът е от голяма полза за музикалната индустрия на страната, която е третият по големина износител на музика в света след САЩ и Великобритания.

Но трябва ли на нас, българите, толкова много да ни пука за конкурс, за който дори феновете признават, че има спорни музикални качества?

Освен кичозен и евтин спектакъл, Евровизия отдавна е и форум за геополитически битки. Иронично е, че тази година най-обичаният конкурс в Европа се проведе в Азербайджан, управлявана от една автократична власт, която смазва всички видове опозиция. Трагично е, че по време на популярния конкурс не се чу и дума за това под една или друга форма.

Истината е, че Евровизия би изчезнала преди много време, ако беше само конкурс за песни. Евровизия е още жива, защото е конкурс между нации.

Но ние, българите, сме странни хора.

Джон Кенеди О'Конър, автор на книга за официалната история на Евровизия, казва: „Никой не иска да си вдигне ръката и да каже: „Всъщност песента беше тъпа, а изпълнението – ужасно. Все казваме: „Всички ни мразят“.

С изключение на България. В България винаги плюем по песента или изпълнителя. В България много рядко казваме „Всички ни мразят“.

Страхуваме се да признаем параноичния си страх от това да не разочароваме чужденците. Страхуваме се да признаем, че песните на Софи Маринова са саундтрак в живота на много българи.

Следващия път трябва да се постараем да приемем конкурса просто като забавен спектакъл.

Ако успеем да преодолеем своя комплекс за малоценност и разберем, че за нас Евровизия не е конкурс на живот и смърт, ще се почувстваме свободни да експериментираме с по-радикални идеи и стилове. Защо пък не Азис в най-бруталната му форма? Или пък да наемем няколко шведи, които да ни напишат хит по техните си формули?

Дотогава обаче Софи и Лорийн трябва да се справят с един и същ проблем - как песните им да не изпаднат в небитието, след като ехото от Баку затихне. Това е обичайната съдба на парчетата от Евровизия.

#Евровизия

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Гледна точка
Последно от Гледна точка

Всички новини от Гледна точка »