Надпреварата за Петия на "Дондуков" 2

В неделя българите ще гласуват, за да изберат петия президент от новата българска история, предаде БГНЕС.

Кампанията продължи един месец. Тази година имаше рекорден брой претенденти за „Дондуков” 2 – общо 21 двойки кандидати. Първоначално бяха 24, но в последния момент отпаднаха Светльо Витков, Владо Кузов, както и композиторът Митко Димитров заради нередности с подписките.

Основните партии залагат на висши военни – БСП с Румен Радев за президент, ГЕРБ с Пламен Манушев за вицепрезидент, а Реформаторският блок с ген. Съби Събев също за вицепрезидент.

В списъка с имена има широка палитра от знайни и незнайни на обществото лица – от вечния кандидат за президентството Жорж Ганчев до поп-фолк певеца със звучния псевдоним Радо Шишарката през бившия благодетел на ЦСКА Александър Томов. В листата влиза и придобилият скандална слава Бисер Миланов, по-известен като Петното.

Новост тази година, е че в бюлетината има възможност избирателят да задраска квадратче – „Не подкрепям никого”. Вотът ще се брои за действителен глас, но няма да се разпределя пропорционално към никоя от кандидат-президентските двойки. Това ще увеличи активността на избирателите, но няма да се отрази при разпределянето на гласовете.

Президентските избори ще се проведат 2 в 1 с националния референдум, иницииран от "Шоуто на Слави". В 23 МИР изборният ден ще е още по-сложен, тъй като там ще се избере кмет на район „Младост”. Ситуацията се създаде, след като Цвета Авджиева от ГЕРБ подаде оставка през август заради граждански протести срещу застрояването на между блоковите градинки в квартала.

Националният референдум беше порязан от Конституционния съд и на 6 ноември народът ще отговаря с „Да” или „Не” на въпросите: "Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?", "Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?" и "Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?".

Предстоящите президентски избори са шестите у нас след демократичните промени. Президентската институция е въведена в България през 1990 г. след продължителни спорове между опозицията и управляващата партия как да се нарича първият държавен глава - председател или президент на републиката.

До ден-днешен първият държавен глава след промените у нас Петър Младенов е председател/президент на България. Той е избран на 3 април 1990 г. от Народното събрание.

На 1 август 1990 г. д-р Желю Желев е избран за президент от Народното събрание на мястото на подалия оставка Петър Младенов. Той остава на този пост до 1992 г., когато се провеждат първите преки избори за държавен глава. Д-р Желев печели на втория тур /19 януари 1992 г./ и остава на този пост до началото на 1997 г. Негов вицепрезидент е известната поетеса и дисидент Блага Димитрова, която не завършва своя мандат, оттегляйки се от своя пост заради несъгласие с президента. Д-р Желю Желев ни напусна внезапно на 30 януари 2015 г., месец преди да навърши 80 години.

На изборите 27 октомври - 3 ноември 1996 година за президент е избран кандидатът на Обединените демократични сили (ОДС) Петър Стоянов. Той встъпва в длъжност на 22 януари 1997 г.

Петър Стоянов се кандидатира за втори президентски мандат през 2001 г., но загуби на втория тур от Георги Първанов. Той встъпва в длъжност на 22 януари 2002 г. През лятото на 2006 г. обявява намерението си да се кандидатира за втори президентски мандат. Участва в изборите на 22 октомври 2006 г., като кандидатурата му е издигната от инициативен комитет и подкрепена от БСП.

На президентските избори през октомври 2011 година вотът печели кандидатската двойка на ГЕРБ Росен Плевнелиев - Маргарита Попова. Тогава на първи тур се явиха 18 президентски двойки. До балотажа стигнаха двойката на ГЕРБ и Ивайло Калфин - Стефан Данаилов от БСП.