60 години България в ОИЯИ – сътрудничество, инженерни постижения и научни открития

60 години България в ОИЯИ – сътрудничество, инженерни постижения и научни открития
Източник: Свежа Наука
A A+ A++ A

От Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) при БАН отбелязаха 60-годишнината от създаването на Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна на официална церемония. Акцент беше поставен върху участието на България в изграждането на Обединения институт, върху българската следа при  разширяването на Менделеевата таблица, както и върху големите ускорителни комплекси, които направиха възможно изучаването на редица процеси и явления, допринесли за ядрената енергетика в световен мащаб.

Юбилеят беше отбелязан с издаването на сборник и книга, в които са поместени постиженията на българските учени в ОИЯИ, Дубна, както и връзката между България, ОИЯИ и Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН).

 

 

Член-кореспондентът на БАН Чавдар Стоянов коментира епохалното откритие, важно място в което заемат българските учени проф. Калпакчиева и инж. Илиев. По негови думи тласъкът, който откритието на новите елементи в Менделеевата система даде на физиката и химията, е значителен. Стоянов заяви, че една от приоритетните задачи на Обединения институт е получаването на свръхтежки елементи и изчисляването на възможността за изграждане на стабилни ядра в тъй нареченото „море на нестабилност“.

„Усилията ни в тази насока се увенчаха с успех. В резултат на сътрудничеството на ОИЯИ с институти в САЩ, Германия, Япония, бяха получени елементи с брой на протони от 113 до 118“, допълни той. Новооткритите елементи имат продължителност на съществуване няколко секунди, но в края на 2015 година от Международният съюз по чиста и приложна химия (МСЧП) официално съобщиха за тяхното съществуване и прилагането им в Менделеевата таблица.

С откритието стана възможно попълването на седмия ред от периодичната таблица, с което и цялостното завършване на реда, коментира чл.кор. Стоянов. Той каза още, че два от елементите вече носят своите имена. 114-тият се казва Фльоровий на името на учен, който усилено се е занимавал с експериментите по откриването им, а за 118-тият се предполага, че ще носи името Уноноктий – кръстен на друг физик, чиито принос е помогнал за изолирането и обособяването на елементите.

„Ние трябва да се гордеем, че българските специалисти също са участвали в групите, които са получавали елементите. Много научни институти считат, че това е толкова сериозно откритие, че са го предложили за получаване на Нобелова премия“, коментира Стоянов. И двамата български учени не са сред живите, но приносът им към физиката ще остане в световната история.

 

 

Ярката българска следа в ОИЯИ не се забелязва само в откритието на новите елементи в Менделеевата таблица. България като пълноправен член на Обединения институт участва активно в обособяването му като международен институт. Проф. Иван Ванков коментира, че още през 90-те години страната ни има принос за изграждането на нов устав, в промяната на положението за персонал и финансовия контрол на ОИЯИ.

„По тази причина комитетът на пълномощните представители избра комисия, на чело на която беше проф. Тодор Русков. Българската делегация участваше в тези заседания и взе активно участие“, коментира още Ванков. Именно членството на България в ОИЯИ и участието по експерименти на световно ниво позволи изпращането на българските учени в ЦЕРН. Ванков добави, че сътрудничеството с Европейската организация дава възможност на България да участва в мащабни проекти като CMS, експеримента Atlas, проекта Tangra, както и изграждането на нов ускорителен комплекс (НИКА) на територията на Дубна.

Ускорителят на частици е водещият проект на ОИЯИ за следващите 15 години, заяви доц. Диньо Динев. По негови думи в Обединения институт към момента съществува уникална по рода си апаратура, с която се експериментира с ускоряване на ядрата на тежките елементи. Доц. Динев коментира, че следващата стъпка е добавянето на нови ускорители, с които „мащабният комплекс, ще може да придава висока енергия на ядрата преди те да бъдат сблъсквани челно едно с друго“. Новата апаратура ще изучава образуването на плазмата от разпада на атомите.

 

 

Динев добави, че част от изследванията в НИКА ще бъдат посветени на биологията и космическата медицина, тъй като ще се изолират по-тежките йони, перспективни за лечението на онкологични заболявания. Той коментира също, че друго направление, в което ще се използват резултатите от НИКА, ще бъде обработването на отпадъците от ядрените централи, като по този начин се цели те да станат по-безопасни. „Трябва да се отбележи, че български специалисти, физици и инженери се подготвят за участие в бъдещите експерименти с ускорителя НИКА“, добави той. В Базата за развитие и внедряване на БАН вече са разработени редица технически устройства, които ще бъдат приложени в работата на ускорителния комплекс.

Проф. Ванков допълни, че в България са провеждани вече три съвещания за дискусии по изграждането на НИКА. Комплексът, в който се предполага да се ускоряват тежките йони на златото, а по-късно и йоните на урана, ще бъде изграден в близост до Лабораторията по физика на високите енергии в Обединения институт в Дубна, където се помещава и един друг, по-малък ускорител. Идеята е тези две инженерни постижения да си взаимодействат като едно цяло.

На церемонията пълномощният представител на България в ОИЯИ старши научен сътрудник д-р Лъчезар Костов коментира, че едно от нещата, с които България като съосновател на ОИЯИ се гордее, е че в продължение на 40 години страната ни експлоатира безопасно ядрената енергетика в блоковете на АЕЦ „Козлодуй“. По негови думи това е следствие на високото научно ниво на ядрените изследвания, което по това време е дало възможност за подготовката на кадри за атомната електроцентрала. Д-р Костов изтъкна още, че благодарение на членството ни в ОИЯИ са направени и първите стъпки за интеграцията на България в ЕС, тъй като българските специалисти получават пълноправното участие в експерименти, провеждани от Европейската организация (ЦЕРН).

 

 

„Така че аз не мога да си представя едно по-убедително доказателство за ползите и възможностите, които дава на българската наука участието ни в ОИЯИ. Трябва да работим усърдно, както през всички тези години, за да няма никакво съмнение, че значението на членството на България в ОИЯИ е наистина неоценимо“, заяви Костов.

#ЦЕРН #Менделеевата таблица #ОИЯИ #ИЯИЯЕ #НИКА

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Технологии
Последно от Технологии

Всички новини от Технологии »

Инбет Казино

Анкета

Ще гласувате ли, ако има нови предсрочни избори