Ал Джазира: Алепо и митът за суверенитета на Сирия

Кампанията на сирийското правителство достигна мрачно кресчендо в Алепо, допълнително объркващо опитите на международната общност за противопоставяне на явните нападения на болници, домове и хуманитарни конвои, коментира Алиа Брахими, директор на консултантската фирма Contest Global и специалист по въпросите на тероризма и политическите тенденции в Близкия изток и Северна Африка за телевизия Ал Джазира.

Правителството отдавна защитава своите действия, в Алепо и на други места, като се позовава на суверенитета на Сирия. През юли сирийският президент Башар Асад изрази надежда, че историята ще го види като човекът, който защитава своята страна и "спасява нейния суверенитет". Миналата седмица Асад обясни на интервюиращ го датчанин: "Ние сме суверенна държава, ние сме независими. Ние имаме право да се справим с проблемите си".

И все пак неоправданите претенции за суверенитет от страна на режима на Асад се основава на три митове. Първият мит е, че в Сирия се води вътрешна война. Сирия изглежда заключена в един патов конфликт между две свободни "страни" - сирийското правителство и неговата опозиция.

До степен, че международното участие е признато, то обикновено е чрез препратки към "марионетна война" между регионалните и глобални сили, с правителството на Сирия, подкрепяно от Русия и Иран, и бунтовниците, подкрепяни в различна степен от САЩ, Турция и някои държави от Персийския залив.

Освен това, когато говорим за чуждестранни бойци в Сирия, това неизменно е в контекста на радикалния компонент на опозицията, а именно групи като „Ислямска държава“ (ИД), “Ахрар ал-Шам“ и „Фатах ал-Шам“. Това е с основание: смята се, че между 27 000 и 31 000 чуждестранни граждани от 86 страни са пристигнали, за да се бият в Ирак и Сирия.

Въпреки това, сирийският режим не само привлича, но като цяло е и зависим от своя собствен куп от чуждестранни бойци.

Точно сега в Алепо над 5000 бойци от шиитските милиции са струпани за решителното нападение срещу контролираните от бунтовниците райони в източната част на града.

По-мощна от сирийските правителствени войски и вероятно по-многобройна, тази призрачна армия е смесица от наборници, наемници и идеологически доброволци от Ирак, Иран, Ливан, Пакистан и Афганистан.

На други места в Сирия други десетки хиляди чужди граждани се борят да запазят Асад на власт. По-важното е, милициите в подкрепа на Асад са насочени от чужди сили извън Сирия. Смята се, че иранското подразделение Кудс от Революционната гвардия набира, плаща и командва по-голямата част от този чуждестранен легион.

Заедно с руските въздушни сили тези сектантски паравоенни поклонници са жизненоважни за оцеляването на режима на Асад.

Парадоксалното е, че не само чуждестранни бомбардировачи, но и чуждестранна жива сила са тези, които позволяват на правителството на Сирия да продължи да претендира за правото на суверенитет. Вторият мит е, че Асад основно защитава суверенитета на Сирия срещу терористи, независимо дали са чуждестранни или доморасли.

В интервю за руски вестник Асад заяви, че „мнозинството от тези, срещу които се бием, са неверници, които приемат доктрината на „Ал Кайда“. В президентския дебат от тази седмица Доналд Тръмп подчерта, че „аз въобще не харесвам Асад, но Сирия унищожава ИД. Русия унищожава ИД. И Иран унищожава ИД“. Проблемът не е само в това, че режимът и неговите партньори безмилостно избиват части на умерената опозиция като „Южния фронт“ в Дераа, или биват избивани стотици хиляди цивилни. Голямата трудност идва от факта, че поведението на режима на Асад ще движи проблемът на радикализацията и през идните години.

ИД и тези като нея са симптоми на сирийските проблеми, а не причина за тях. Те са модерният продукт на сериозната криза на управлението из целия регион. След десетилетия държавни репресии тези групировки започнаха да наподобяват и да надхвърлят жестокостите на държавите, на които се противопоставят.

ИД беше родена от това, което южнокорейският писател Хан Канг определи като „радиоактивно разпространение на бруталността“. Чрез изобразяване на борбата си като част от глобалната война срещу тероризма, сирийското правителство и неговите съюзници се опитват да уловят западната политика в духа на времето. В действителност, техните действия са насочени към запазване на местната група на власт на всяка цена.

Третият мит е за безусловния суверенитет. Сирийското правителство си приписва неоснователно правата и привилегиите на суверенитет, като че ли няма и свързани с това задължения.

През XVII век холандският юрист Хуго Гроциус твърди, че правата на суверена трябва да бъдат ограничени от принципите на човечеството. От тогава международната общност бавно стигна до идеята, че със суверенитета върви и един елемент на основната отговорност.

Асад се възползва значително от комплексността на войната: дълбоките интимните връзки към засилване на "студени войни" между Саудитска Арабия и Иран, между Русия и САЩ; изяждането на части от сирийската опозиция от джихадистки групировки; несигурната съдба на много общности в случай на сриване на режима; сближаване на скритите движещи сили с разгрома на Ирак през 2003 г.

Поради тези усложнения международната общност се е оплела във възел. Поради този краен резултат излиза, че режимът на Асад може да е прав. Следващите седмици ще определят дали едно правителство, което се превърна в машина на държавата срещу своя народ в името на суверенитета, може да бъде спряно, някак си, в името на човечеството.