В България е мръсно и разпродадено

"Имаме земя, имаме вода...и си правим кал," казва Иван Кулеков.

Да, ама не, както казва друг.

Частта за калта е вярна - кал правим отдавна, и ще продължаваме да я правим, по всичко личи.

Водата и земята, обаче, стават все повече не-наши.

Земята ни се отдава на концесия, къде легално, къде нелегално.

А концесионерите, веднъж заграбили парче земя, нямат изгонване, понеже няма държава, която с отработен механизъм да спре откупената инвазия в защитени територии.

Водата ни я дебнат две заплахи – петролопроводът Бургас-Александруполис и проучванията за шистов газ.

И двата проекта целят да набавят енергийна независимост, но едновременно с това заплашват да унищожават природа.

Няма сила, която да гарантира, че след пускането на петролопровода в експлоатация няма да се случват разливи, а незначителните транзитни такси, които България ще взема в замяна, няма да стигнат, за да се възстановява околната среда, туризма и местната икономика.

Що се отнася до шистовия газ, едно евентуално изтичане на токсични химикали в подпочвените води ще отрови житницата на България.

До доказване на противното, технологията на проучване и добив на шистов газ остава свързана със замърсени въздух, почва и вода, и със земетресения.

А въздухът в България, както потвърди EurActiv, е хронично замърсен, което прави страната ни едно от най-смъртоносните места за живеене в света.

Държавата не може да накара замърсителите да плащат, не може да накара населението да се откаже от високоемисионни средства за  транспорт и отопление, не може да администрира дейностите по почистване на обществените места.

В резултат, страната ни е в първата тройка по смъртност, причинена от лошо качество на въздуха.

България е потънала в кал, както стана ясно на изборите.

Калта се разнесе по съдилищата, които продължават да се произнасят по законността на вота, докато населението остава объркано, дали наистина получи каквото избра, и защо някакви чували, листа и бюлетини се развяваха на произвол.

България се превръща в бойно поле на интереси – местни и глбални, политически и частноикономически.

Разпродаването няма кой да го спре освен гражданите.

Колкото и зле-, или не-функциониращи да са институциите, на българските граждани не може да се отнемат правата на незамърсени и общи (за разлика от частни) въздух, земя, и вода.

Дано не се наложи да тропаме по международни врати, за да си търсим изконно принадлежащите ресурси обратно.