Страната на Алма ти Матер

Страната на Алма ти Матер
A A+ A++ A

Преди седмица футболната легенда Христо Стоичков получи титлата Почетен доктор на университета „Паисий Хилендарски" в родния си Пловдив.

Решението озадачи доста хора и роди шеги – например как новите поздрави в българските академични среди вече били „Алма ти матер и хонорис ти на каузата".

Званието последва назначението на Стоичков в средата на октомври 2011 г. като почетен консул в Барселона. Той е известен като близък приятел и поддръжник на премиера Борисов, с когото често играе тенис или рита топка.

Вицовете прераснаха в скандал, когато известният социолог Цветозар Томов обяви, че напуска университета от възмущение, защото званието е дадено на футболист, който бил неук и необразован. В отворено писмо до ректора Запрян Козлуджов социологът декларира, че не иска да „споделя подобно унижение".

Хората в България, или поне тези, които се интересуват какво се случва около тях, за пореден път се разделиха на два лагера – едната група защитава Стоичков като най-великия българин на нашето време, с най-голям принос за България, а другата аплодира достойната постъпка на Томов.

Противоречива личност като Христо Стоичков естествено поражда противоречия.

По света и в България Стоичков е считан за един от най-добрите футболисти на своето поколение и най-великия български футболист на всички времена. Той поведе състава на българския национален отбор през 1994 г. до четвъртото място в Световната купа – най-големият досега успех на родния футбол; той е и играчът с най-голям принос за класирането на България на второ място в групата в квалификациите за Европейския футболен шампионат през 1996 г., идол на публиката на Барса в началото на 90-те на миналия век, състезател с 606 мача и 292 гола в кариерата си.

Стоичков е и най-награждаваният български футболист за всички времена - златни обувки и топки, голмайстор, Европейски футболист на годината, похвали от Пеле, футболист номер 1 на България, спортист номер 1 на Балканите, най-велик футболист на България и т.н. и т.н.

На обратната страна на медала обаче е кариерата му като треньор - ярко доказателство, че всеки голям играч не става автоматично и голям треньор. Начело на българския национален отбор Стоичков е провал – отборът не успя да се класира нито за финалите на Световната купа през 2006 г., нито за Купата на европейските шампиони през 2008 г.

Освен с футболния си талант, Стоичков е известен с буйния си нрав и цветист език, и с прякора Камата. Псувните му, и споровете на терена със съдии и други играчи, са толкова легендарни, колкото и играта му.

Още в първия си сезон в ЦСКА, след батални сцени, разиграли се в мач за купата с Левски, е наказан да не играе завинаги, но по-късно наказанието е намалено на една година. В първия си сезон с Барселона е наказан за два месеца, защото скача върху крака на рефер.

През 2006 г. е съден от бивш студент от Вашингтон, на когото през 2003 г. счупва крака в див сблъсък по време на мач. Трудният му характер се прехвърли и на треньорската скамейка, предизвиквайки конфликт с капитана на националния отбор Стилян Петров и напускането на няколко основни играчи.

През 2008 г. в Барселона Стоичков нападна, удари и събори на земята български фоторепортер заради снимка в ресторант. Според фотографа, атаката била придружена с псувни и заплахи. Последваха извинения и обяснение, че снимката била направена без разрешение.

Легендата, която обиколи света като състезател и треньор и игра 3 години в САЩ, все още забавлява с английския си стотици в YouTube, където е качен запис на интервюто му за Южноафриканската телевизия като треньор на местния Мамелоди Съндаунс. От това интервю е и крилата фраза:„Play good football. Sometimes lune, sometimes win".

И все пак – има ли Стоичков принос за най-новото си звание? И защо толкова гняв и възмущение заради една почетна титла?

Според речниците и Уикипедия, доктор хонорис кауза или почетен доктор се присъжда от висше училище за заслуги към развитието на науката, образованието и изобщо на културата, или като жест на добра воля при посещения на високопоставени политици, и навършвания на кръгли юбилеи на изтъкнати общественици. Почетната докторска степен се дава без за целта да се минава по обичайния академичен път на обучение и изпити, и има символична стойност.

В случая Стоичков е предложен да получи почетното звание от проф. Веселин Маргаритов, функционален декан по спорт и социални дейности в Пловдивския университет. Футболистът е отличен най-вече заради приноса му за проекта за Спортен комплекс на университета.

През юли футболната легенда доведе в България архитекти от испанската фирма за дизайн Грас и испанската инвеститорска компания WMA. Те представиха няколко проекта за големи спортни обекти – 3 стадиона в София (единият от които за нов национален стадион) и един в Пловдив. Борисов ги прие с възторг и обяви, че веднага ще нареди процедура за обществена поръчка.

Идеята на Грас е стадионите да бъдат публично-частна собственост, което означава, че държавата все пак трябва да даде пари от оглозгания си бюджет. Означава и, че приносът на Стоичков се дължи най-вече на факта, че е близък с „правилните хора", които ще му помогнат да осъществи добрите си намерения.

Ето какво каза самият той по повод на спортния комплекс в Пловдив, заради който получи званието почетен доктор: „Аз съм щастлив и горд, че мога да помогна на Пловдивския университет с едно или друго. Помолих г-н Борисов, помогнах на г-н Дянков да помогнем".

Въпреки всичките противоречия около Стоичков, никой не може да му отрече нито великолепната игра, нито славата, която го придружава и до ден днешен, години след оттеглянето му от активния спорт – те го превърнаха в своеобразна българска запазена марка - по света България все още се свързва до голяма степен с името му, и това беше и е извор на гордост за много хора, родени в страна, където футболните, и не само, успехи са малко и редки.

Стоичков е завършил задочно ВИФ, но никой не твърди, че е глупав – напротив, той е природно интелигентен и има бърз ум. Освен най-добрият български футболист той е и един от най-успелите българи изобщо. Точно заради това последната вълна от обсипването му с всякакви звания и почести изглежда малко не на място. Той просто не се нуждае от тях.

Почитателите му обаче непоколебимо вярват, че ги заслужава и обвиняват Томов, че раздухва скандал от нищото или от завист.

Позицията на Томов, макар и не много честа и необичайна, не е първата и единствена – тя дойде след отказа на известни личности, един от които е поетът Борис Христов, да приемат най-високото отличие на страната – орден Стара планина; след скорошния бунт на скулптора професор Велислав Минеков срещу намерението на Съюза на българските художници да направи Борисов почетен член на СБХ - бунт, който накара премиера временно да се откаже от тази чест.

Това едва ли е дребнаво заяждане за почести и заслуги – това са по-скоро самотни гласове на съпротива на българската интелигенция срещу геноцида, на който беше подложена през последните 66 години на комунизъм и преход, геноцид, който я превърна в подобие на затворено и тайно общество. Тук се тегли чертата между спортна и академична слава.

Това е съпротива срещу „чалгизацията" на българската култура, срещу загубата на истинските ценности, срещу объркването на добро със зло, морално и неморално, красиво и пошло, материално и духовно, срещу 66-те години на безсмислено раздаване на звания и награди на послушните и/ или близките до властта, раздаване, което лиши тези титли и от съдържание  и от чест.

Българските култура и образование са в период на полуразпад заради дългогодишни погрешни практики и хронична липса на средства.

Прехвалената театрална реформа на правителството потъна в небитието, оставяйки едва оцеляващи театри и гладуващи актьори; същото се отнася за музикантите, кинодейците, библиотеките и читалищата.

Най-старата българска институция, Българската академия на науките, основана през 1869 г., е пред изчезване, заради жестоко орязания си бюджет за миналата, тази и следващата година. През 2010г. БАН затвори значителен брой институти, а 1400 души загубиха работата си.

Разбира се, че в страна с население малко над 7 милиона, научна институция с около 6500 служители, от които около 3000 учени и изследователи, звучи остаряло, тромаво и дори абсурдно. БАН отчаяно се нуждае от реформи и проекти за европейско финансиране, както твърдят Борисов и Дянков. Но актьори, музиканти, художници или хора, които се взират в небето и микроскопа, едва ли са и хората, които могат да управляват средства и да пишат проекти. Точно тук трябва да се намеси държавата – с реформи и помощ.

Проектобюджетът за 2012 г. предвижда повече средства за образование и култура, но и увеличение на университетските такси. А и тези средствата са толкова оскъдни, и двата сектора са били така орязвани през годините, че пак няма да има достатъчно пари. Истина е, че българчета печелят престижни награди на международни олимпиади по различни предмети, но също така е истина, че деца като тях биха печелили дори и да се самообразоваха в къщи. Скорошни изследвания показват, че средностатистическият български ученик е на опашката на Европа и по четене, и по математика, а близо 50% от българските абитуриенти са функционално неграмотни.

90% от българските библиотеки не са получили нито една нова книга за последните три години. Само 10% от всички българи посещават библиотеките, докато В ЕС - 60%-70%. Средностатистическият българин, който често се хвали с интелектуално надмощие над други нации (американците например) купува по половин книга годишно, в сравнение с 11-12 в Западна Европа.

И макар че българите, които живеят с минимална месечна заплата от 270 лв., минимална пенсия от 136 лв. или някакво друго мизерно заплащане, едва ли изобщо ги е еня за магистралите и модерните спортни съоръжения, които правителството обещава да построи (последните с участието на Стоичков), България безспорно се нуждае от тях – стига да останат хора, които да им се радват и да ги ползват.

България обаче се нуждае и от образование, култура и иновации – без тях всяка една нация е нация без бъдеще. Без тях българската нация ще продължи да смята, че хора, които могат да ритат топка са най-големите й герои и благодетели, и ще остане завинаги обречена да бъде пред света в пасивите си страната, която подпали Райхстага и организира атентата срещу Папа Йоан Павел Втори, а в активите си – родината на Христо Стоичков.

#Цветозар Томов #Христо Стоичков #Бойко Борисов #почетен доктор #звание #Пловдив #университет #футболист #Барселона #почетен консул #Барса #ЦСКА #Световна купа #треньор #Камата #Борис Христов #Велислав Минеков #БАН #СБХ #библиотеки #Симеон Дянков #култура #образование

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Гледна точка
Последно от Гледна точка

Всички новини от Гледна точка »