Милошев: Най-страшното мина, остават само затихващи трусове

Най-силният трус е отминал и единственото, което очаква България сега са само затихващи трусове, заяви проф. Николай Милошев, директор на Института по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките (БАН), по повод земетресението от 5.8 по Рихтер, което разлюля страната в нощта на 21 срещу 22 май.

Пред „Дневник” той разказа, че има два основни механизми на земетресенията. При първия има така нареченият „форшок” – или предвестник на земетресението – то е по-слабо и след него се реализира действителното такова с максимална сила (какъвто е случилият се трус в Италия).

Другият вариант е по-характерен за българските ширини – първо „друсва” силното земетресение и след това са затихващите афтършоци, уточни професорът.

„Много хора се притесняват дали това, което друсна първия път, не е някакъв предвестник. Но обикновено разстоянието във времето между форшока и силния трус е в рамките на няколко часа. Не може да се счита, че ще има един трус и след това ще минат дни и седмици до истинския силен трус. Спокойно можем да смятаме, че единственото, което ни очаква са само затихващи трусове”, успокои проф. Милошев.

Според учения основната причина за земетресението е, че 98% от територията на България е с повишена сеизмична активност.

„Перник и околните региони не правят изключение. Там има един разлом, който не се е проявявал от много години. През 1965 година е имало едно земетресение на същото място, където беше и сегашното, но с доста по-нисък магнитуд – 4.6 по Рихтер”, обясни той.

Сеизмологът разказа, че в сряда е попаднал на стара публикация, в която пише за земетресение с магнитут 5.6 по Рихтер от 1917 г. в района на София. Не е уточнено обаче точно къде е бил епицентърът на труса, с изключение на това, че се е намирал на около 25 км от София, като не се посочва в каква посока.

Според проф. Милошев е възможно мястото на епицентъра на труса от 22 май да е било активно и през 1917 г. и всъщност определението „сляп разлом”, което му поставиха някои учени, да не е вярно.

Ученият уточни, че нивото на сеизмичност в зоните на страната се определя по земетресенията, които исторически са се случвали.

„В София са ставали земетресения с магнитут до около 6.5 по Рихтер. Затова максималната стойност на трус, която може да се случи в София е на принципа „там, където е текло, пак ще тече" – където е ставало земетресение, пак е възможно да стане. И това е максималната възможна сила”, обясни той.

По думите на Милошев проблемът за предсказване на земетресенията е нерешен в световен мащаб.

Това основно се дължи на факта, че поведението на всяко земетресение е различно, земетресенията по форма и проявление не са еднакви и е много трудно да се намери някакъв общ механизъм, който да ги обхване всичките.

„Ако бях предвидими земетресенията, щеше ли да се случи това, което се случи в Япония? Там сеизмичността е в пъти повече, отколкото в България. А японците са в пъти по-напреднали от нас, ако имаше възможност да се предвидят земетресенията – да са го направили. За съжаление, това не е толкова проста работа”, каза още той.

„Ако някой намери начин да предсказва земетресения със сигурност, ще вземе Нобелова награда”, добави проф. Милошев.

Според него би било хубаво да се достигне до момент, в който има прогнози и за земетресенията.

„Но тя трябва да бъде на 100% сигурна и точна. Не можеш да си позволиш „може би". През 70-те години е имало такъв опит в Китай. Познали са веднъж и всички са се успокоили. След това става два пъти по-силно земетресение, което никой не е хванал, с много жертви и щети. Затова току-така прогнози не може да се правят”, категоричен е сеизмологът.

Според Николай Милошев няма връзка между земетресението в България от 22 май, това в Италия от 20 май с магнитут 5.9 по Рихтер и труса от 4.5, който разлюля Гърция на 23 май.