206337 статии       |       409 интервюта       |       1527 снимки       |       38125 абоната       |      
USD 1.68562| EUR 1.95583| GBP 2.31788|
In English На русском

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитПо ваш сигналПарламентарни Избори 2021

Размер на шрифта:   

Какво в България се хареса най-много на световно известният музикант Найджъл Кенеди?

17 септември 2016, събота / 15:12; Коментари: 0
Send to Kindle
Какво в България се хареса най-много на световно известният музикант Найджъл Кенеди?
life.dir.bg

 

Точно преди концерта на музикалния виртуоз и най-добрия интерпретатор на "Четирите годишни времена" на Вивалди - Найджъл Кенеди разказа защо му харесва да се връща в страната ни, какво мисли за българската музика и защо прави отново интерпретации по Вивилди. Срещаме се със световно известния цигулар буквално часове преди шоуто му в София. Найджъл Кенеди е в България заедно със своя Бенд от 5-ма музиканти за два концерта – първият тази вечер в столицата, втория утре вечер в Пловдив, пише БГНЕС.

Обичам музиката от вашата красива страна и хората. Хората тук са много спокойни. В някои страни хората са много угрижени и забързани, а тук хората са спокойни и обичат музиката. Заобичах България от първия път, когато дойдох тук, което беше може би преди около 15 години, каза в интервю за БГНЕС музикантът.

„Помня, че пристигнах около Коледа, примерно на 26 декември и беше много студено и беше навалял много сняг. Почти си изтървахме самолета заради снега. Моят приятел Минчо Минчев е един от първите ми български приятели, сега, разбира се, имам много български приятели, което ме прави още по-щастлив да се връщам тук. Тук има много добри музиканти. В оркестъра, с който ще свирим има страхотни музиканти. Георги Андреев, който ми е приятел, е много талантлив музикант и повод да се връщам тук.”

Найджъл Кенеди разкри три неща, които го свързват с България.

„Първо, със Стилиян Петров, който е страхотен футболист и играеше за "Астън Вила". В момента отборът играе ужасно, не е като от времето, когато Петров играеше. Това, което ми харесва в него е, колко много се раздава за другите. Самият той страдаше много и не мислеше само за себе си, а за другите. Отвори фондация за деца. Повечето хора, когато страдат от толкова тежка болест, започват да мислят само за себе си, а той показа, че има много голямо сърце. Чудесен пример не само за играчите, но и за хората по принцип.

Второ, музикантите. Още преди да дойда тук се запознах с чудесни български музиканти. Първия ми досег с българската музика бяха "Мистерия на българските гласове" даваха ги по телевизията. Те са работили и с Кейт Буш, която слушах. Бях в една малка стая, и когато започнаха да пеят направо изпълниха стаята и сърцето ми.

Третото нещо е българската публика. Защото хората тук разбират музиката. По принцип не ме интересува дали хората разбират музиката или не, но като музикант има значение дали хората, пред които свириш разбират музиката. Това означава, че комуникацията помежду ни е силна”.

Кенеди е възхитен от българската музика, в нея смята, че има нещо специално. „ Това специално нещо е един забавен микс между източно звучене и красиви мелодии, които се запазват и предават от поколение на поколение. Едни от най-прекрасните мелодии, изобщо не са записвани (на ноти). От тях идват джазът и класиката, които са записани. Тези мелодии идват от стотици, ако не и хиляди години и добрата мелодия е това, което ги е запазило. Това е този особен аспект на българската музика. Това, което мога да кажа за Балканската музика като цяло е, че е същата, дори и да не е българска като "Айде, Яно", например, но тази песен има това нещо в себе си и се пее от поколения наред и е също толкова силна и сега”.

Вдъхновен от музиката на Вивалди Найджъл Кенеди е направил нова интерпретация на „Четирите годишни времена”. „Свирил съм толкова много пъти Вивалди, но в тази музика има много енергия. Много големи контрасти и избухваща енергия, която винаги ме привлича. Колкото повече живея, толкова повече музикален опит придобивам и мисля, че сега по-добре ръководя хората, по-добре работя с оркестъра, по-добре общувам с публиката, точно защото имам опит. Не се притеснявам за музиката, просто се чувствам щастлив да свиря и мога да говоря със сърцето си по един по-обширен, но и по директен начин. Затова реших, че си струва да се върна обратно към този репертоар и да му придам опита си, както и любовта си към музиката, която с годините се увеличава. Това да свириш музика не те изморява и не те кара да се чувстваш като хората, които работят във фабрики и с годините им писва да повтарят едно и също. При музиката ставам все по-жаден за нея с времето”.

Новата интерпретация е като четенето на хубава книга - има разлика когато я четеш на младини и когато я четеш като по-възрастен, признава виртуозът. „Когато музиката е наистина добра трябва да има наратив (история). Има някаква история дори при Бах, който е написал може би най-сериозната музика въобще. Чувствам се като Лорънс Оливие и начина, по който той интерпретира Шекспир. Мисля, че музикантите правят нещо подобно. Имате един невероятен текст, но интерпретацията е един много важен фактор и е много отговорно, но и носи много голямо удоволствие за музиканта да пренася тази красива история. Обичам да правя това. Всъщност самият Вивалди е започнал да пише стихове, но по-късно, след написването на концерта и го е направил по-скоро с комерсиална цел и след това пише стиховете като ги обединява в нещо като албум, но през ранния XVIII век., което е доста хитро”, каза музикантът. И добави: „определено има истории. Виждам тези картини. Когато бях млад и не получавах това вдъхновение директно от музиката, си мислех за тези стихове и те ми помагаха да придам живот на музиката” .

ђеклама:
Разпечатай | Изпрати
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама: