Минчо Коралски: Както казваме ние - „Най-добрият да победи!“

„Достъпна среда“ е програма на Агенцията за хората с увреждания, чиято цел е подпомагането на интеграционния процес на хората с увреждания в българското общество. „Това е една програма, по която се финансират проекти, свързани с културни, исторически и спортни обекти от национално и регионално равнище“, коментира за Novinite.bg изпълнителният директор на агенцията Минчо Коралски.

„Това е една изключително важна и полезна програма, тъй като на практика свободата на предвижване, знаете, е едно основно човешко право, което за съжаление за много хора с увреждания в България е отнето поради недостъпната архитектура и транспортна среда. Когато говорим за интеграция на хората с увреждания, очевидно е че първото нещо, което трябва да направием е да създадем условия те да бъдат между нас. Било в транспорта, било на улицата, било в учрежденията, било в културните институции“, подчерта изпълнителният директор.

Конкурсите в програмата се провеждат всяка година от близо 5 години насам. По думите на Коралски целта е обектите, които влизат в рамките на финансирането, да станат достъпни за хората с увреждания. „Навсякъде, където има нужда да се направи достъпна средата за хора с увреждания и където достъпът до тези съоръжения е невъзможен, поради това, че когато са строени не е съобразено те да отговарят на изискванията за достъп“, каза още той.

Програмата се финансира от държавния бюджет, като всяка година се отпускат по близо 250 хил. лева. Основните участници в „Достъпна среда“ са музеи, спортни съоръжения, читлища, природни забележителнити. „Това са основно общини, по-скоро техните музеи, дружествата, които стопанистват спортните обекти“.

„Финансирането се извършва в три основни направления. Едното е изграждане на рампи за достъп до самия обект, второто е изграждане на санитарни възли за хора с увреждания, тъй като такива обикновено липсват на тези места и третото е вече за подемни съоръжения, било асансьори, рампи, повдигачни уредби, в зависимост от проекта“, каза още Коралски.

Той допълни, че всяка година по програмата кандидатстват средно около 20 проекта. Строежно-монражните дейности започват непосредствено след удобряването им. „Например музеят в Несебър, където бяха поставени устройства, за дамогат хората да се придвижват до втория етаж. Те са наподобяващи трактор, на който се качва инвалидната количка и човек може да се качи по стълбите. Или например устойството на спортната зала в Белмекен, където се създават условия за спортистите с увреждания, параолимпийците“, допълни изпълнителният директор.

Обикновено конкурсите се провеждат веднъж годишно в началото на съответната година. „Ние сме на бюджетно финансиране и би трябвало в рамките на съответната година да приключим изпълнението на проекта, за да приключим и финансовата година. По този начин може да заложим средствата за следващата година“.

Коралски напомни, че конкурсите се организират в различни направления в името на каузата за едно интегрирано общество и призова за активност от участниците. „Както ние казваме: Най-добрият да победи!“.

Сградите-обекти на програмата са много и в различните населени места. За София Коралски даде пример с Храм-паметника Александър Невски, Националния исторически музей, зала Триадица, Българското национално радио, както и плувният басейн Спартак. „На много места сме създали условия за достъп на хора с увреждания. Интересът е много голям, проблемът е, че ресурсът е по-малък“, коментира той.

„За Басейна Спартак, който вероятно е единственият адаптиран басейн в България, който да се ползва от хора с увреждания, беше направена цялостна пристройка със съблекални, тоалетни, подход, за да могат хората да влязат с автомобили. Той се направи с оглед не просто да се направи някакъв подход, а да се създадат условия, така че хората с увреждания пълноценно да ползват съответния обект“.

Коралски припомни също, че в Габрово, със съдействие на общината в града, беше изграден асансьор и подвижни рампи, за да се създаде достъп на хората с увреждания до Музея на хумора и сатирата.

„Всеки проект е строго индивидуален, тъй като ние напасваме, така да се каже, достъпа до съществуваща архитектурна среда. Ето например в Българското национално радио, като културна институция, също беше осигурен асансьор и достъп, за да може да се стигне до студиата. В крайна сметка нашата цел е единствено и само достъпът. От тази гледна точка всеки един проект сам по себе си е уникален, предполага различни строителни и ремонтни дейности и представяне на съоръжения.“ допълни той.

По думи на Коралски се забелязава, че при осъществяването на ремонтните дейности, в проектните планове все по-често се обръща внимание и на скосяването на тротоарите, както и облагородяването на подлезите на метростанциите за нуждите на хората с увреждания. „Метрото, общо взето, е едно от най-достъпните в света. Изискванията за достъп на хората с увреждания в метрото вече е заложено като изискване в самото проектно задание. Така че това е процес, който до голяма степен тепърва се развирва, по простата причина, че по същество нашата инфраструктура през годините е била изграждана като недостъпна за хората с увреждания. Самите ние нямаме култура на ползването на тази инфраструктура“, коментира той.

Изпълнителният директор увери, че съоръженията, които са предназначение за монтиране, са съобразени с нуждите на хората с увреждания, както и с утвърдените стандарти. По думите на Коралски тяхната експлоатация не се поставя под въпрос. „Всяко нещо, което се прави, се прави по предварителен проект, който се удобрява и се плаща едва тогава, когато е направено всичко правилно. Няма такова нещо да се дават пари напред във времето и след това „Извинете, извинете, не се разбрахме!“. Всяко едно плащане се извършва след като бъдат реализирани съответните строително-монтажни работи и бъде доставено съответното оборудване така, както е заложено в проекто-сметната документация“, каза той.

По въпроса за различието и интеграцията в общетвото, Коралски коментира, че хората с увреждания не се приемат за различни от останалите. Те имат огромното желание, като всеки един човек, да посетят едно или друго събитие. „В момента, в който тези съоръжения бъдат пуснати в действие, те се използват активно. Това са обикновено големи зали и помещения, които се използват не само за експозиции. Те обикновено служат и за провеждане на различни мероприятия в регионален и национален мащаб. Хората с увреждания освен като посетители, отиват там и като участници в тези мероприятия“, допълни той.

Коралски посочи спорта, като една от дейностите, които не само подобряват физическото здраве, а стимулират комуникацията и взаимодействието между индивидите. „Спортът е изключително важен, тъй като ако човек получи увереност в себе си от това, че може да упражнява даден спорт или че може да победи в дадено състезание, това вече отваря апетита и за учене, и за работа, особено при младите хора. Спортът е много мотивиращ елемент от интеграционния процес“.