Работодатели: В нито една европейска държава няма минимални осигурителни доходи

Ако минималният осигурителен доход (МОД) беше нещо хубаво, щеше да го има в Германия, Швеция и Австрия, например. Такъв няма в нито една европейска държава няма, предаде БГНЕС.

Това заяви днес председателят на АИКБ Васил Велев по време на пресконференция на национално представените работодателски организации.

Работодателите се обединиха около теза, че равен трябва да бъде стартът на всеки в бизнеса, а не равенство в бизнеса.

Живеем в държавата на парадоксите, каза от своя страна председателят на КРИБ Кирил Домусчиев.

Минималните осигурителни доходи имаха положителна роля в началото при въвеждането им, но от 2008-2009 г. вече имат по-скоро негативен ефект и ние от години сме упреквани от нашите членове, браншовите организации, че не поставяме остро въпроса за прекратяване на тази дейност, посочи Велев в началото и припомни, че във всеки един доклад на ЕК, СБ, МВФ по темата се отправят упреци към България, като се обосновават с увеличаване на сивия сектор и ограничаване на заетостта в територии и професии с ниска квалификация и заплащане.

Велев припомни: От миналата година се криминализираха осигурителните измами, т.е. въведе се наказателна отговорност само за работодателите при осигурителни измами, т.е. когато осигуряват на сума, различна от реалната. Ще цитирам един синдикален лидер, който казва, че МОД са договореното равнище между социалните партньори, на което да се извършват измамите. Т.е. ако се осигурява на този праг един работник, работодателят е вън от опасност да бъде осъден. Но това ли е реалният доход? Ние сме против договаряне на равнище на лъжата – всички трябва да се осигуряват на равнището, на което се плаща и контролните органи имат всички инструменти, с които да се справят с този въпрос. Така, както се справят със събираемостта на акцизите и ДДС, например. За нас това е правилният път.

Когато един работник си търси работа, той всъщност не знае в коя икономическа дейност е по класификатора, каква категория персонал точно е той и какъв е минималният праг, при който трябва да е назначен. Той знае каква заплата иска нето. Работниците търсят нетно равнище на прихода, който като не го намират, отиват при друг работодател. Работните заплати трябва да растат под натиска на пазара на труда, а не заради МОД. Мит е, че МОД увеличава заплатите. Вторият мит е, че ако няма МОД, всички ще се осигуряват на минимална работна заплата (МРЗ). В момента далеч не всички се осигуряват на МОД, заяви Велев.

МРЗ, която е представена от МТСП като факт и на тази база трябва да се договарят праговете, нито е договаряна, нито е договорена. Тя не е обсъждана в тристранния формат, затова ние декларирахме, че няма да участваме в преговори за МОД и призовахме браншовите организации да ни подкрепят. До момента никой не е взел решение, противно на нашия призив, отбеляза Велев.

Евгений Иванов от КРИБ заяви от своя страна, че минималната работна заплата в рамките на година и половина е скочила от 320 на 460 лв. - без някой да ни пита, без някой да знае как, без някой да ни обясни защо. Тихомълком министрите на труда и социалната политика едностранно, с подкрепата на синдикатите, определяха нивата на МРЗ. За моята организация не е проблем числото, проблем е начинът, по който се определя това число. Защото, ако днес това число не ни притеснява, то утре може да дойде министър, който да каже „от днес МРЗ става 1500 лв.”, заяви Иванов.

Според него злоупотребата с числата продължава. Тя вече се разхожда и из бюджетната рамка. Всъщност, реалното число не е 460, а е 510 и нагоре, тъй като трябва да се добавят и задължителните класове за прослужено време. Това не е договаряно в НСТС, а синдикатите вече разнасят проект на договор за сектор „здравеопазване“, където се предвижда три пъти да скочи възнаграждението на управленския персонал. Аргументът е скачането на МРЗ. Така върви злоупотребата с нещо, което го няма в правния мир, не е обсъждано. Числото 460 се залага като репер в колективните трудови договори. Лошото е, че МРЗ не е една имагинерна величина, а е елемент на фиска, от който зависят глоби, социални помощи, дори работното облекло е обвързано с нивото на МРЗ. Затова ние сме непреклонни, каза Иванов от КРИБ.

Становището на БСК, представено от главния секретар на камарата Петър Денев, е категорично в подкрепа на спирането на определянето на МОД.

Има едно златно икономическо правило: или спазваш паритета между приходи и разходи с определен бонус за приходите, или влизащ в улея на икономическия бобслей. А този улей накрая завършва с фалит. Може ли да имаш приходи 1-3% и да отговаряш на изисквания за покачване на осигурителни вноски и доходи с 3, 4, 5 и т.н. процента? Някои ни препоръчват шокова терапия с шоково увеличаване на доходите. Това е несериозно за българската икономика и темповете, с които тя увеличава БВП и производителността.

Няма как бизнес климатът да е „на шест“, а в същото време съдебната ни система и вътрешният ред и контрол да са оценени с друга по-малка мерна единица.

Не на последно място, считаме за ретроградна политиката по разпростиране на договореностите за МОД. Недопустимо е държавата да администрира части от работните заплати в частния сектор. Няма как да подкрепим подобен подход, заяви Денев.