Музикалното лято избухна стилно с The Subways

Инди рок триото The Subways направо взриви българската клубна сцена с дългоочаквания си първи концерт в столичния клуб MIXTAPE 5 на 19 май.

Мелодичната им музика, пропита с младежко бунтарство със стилен британски привкус, и динамичното им сценично присъствие ни заредиха с много енергия за едно обещаващо музикално лято.

За подгряването на и без това емоционалната тълпа логично се погрижиха Shaker Maker и българският феномен Babyface Clan, които от години не се вписват в никакви регионални стандарти, а са направо световни и вероятно най-подходящият съпорт за гости като The Subways.

Гигът започна по график и ударно с емблематичното парче Oh, Yeah, първият официален сингъл от първия албум на групата Young for Eternity. Той излиза през 2005 г., след като The Subways получават покана да свирят на сцена на един от най-култовите фестивали – Гластънбъри, през 2004 г.

За 10-годишната си история вокалистът Били Лън, брат му Джош Морган на барабаните и басистката Шарлот Купър вече имат три албума – освен Young for Eternity, All or Nothing от 2007 г. и съвсем пресния Money and Celebrity от есента на 2011 г.

Иначе тримата правят групата почти като тийнейджърска шега – Били научава Шарлот и Джош да свирят съответно на бас китара и барабани само за седмица, за да участват в училищно състезание, което печелят безкомпромисно.

Толкова се вдъхновяват да правят музика – най-вече Били, който е автор на почти всички текстове и музиката на бандата, че оборудват всекидневната в дома на двамата братя с полупрофесионална звукозаписна техника.

Домашните им записи са толкова добри, че продуцентът на първия им албум решава да използва вокали и инструментали от тях, отколкото да ги записва отново в професионално студио.

Тримата продължават да разказват носталгично как се събрали с родителите си, за да слушат първото излъчване по радиото на техния сингъл от 2004 г. At 1am. „Значи за това е целият този цирк. Добре." – казали единодушно потърпевшите роднини.

И българската публика чу At 1am, приблизително час след полунощ, когато The Subways вече бяха заразили тълпата с подскачащата си ауфория, „Челси" беше спечелил Шампионската лига след дузпи, а феновете крещяха щедро и с нераздвоено внимание.

Потни тела вече се бяха поотъркали в погото на парчета като Obsession, Alright и All or Nothing от „ядосания" втори албум All or Nothing.

Били Лън излива в тази тава всичката си решителност, борбеност и бунт на човек, преборил се за онова, в което вярва. През 2006 г. групата отлага участията си, защото на вокалиста се налага сложна операция на гласните струни. Лекарите дори го предупреждават, че може никога повече да не пее, затова в All or Nothing той почти напук стига до предизвикателни височини на гласа и влага значително по-кресливи моменти, отколкото в мелодичния Young for Eternity.

Най-култовото парче - Rock n Roll Queen, което дефинира The Subways в съзнанието дори на нелоялните фенове на инди рока, зазвуча секунди след победния гол на Дидие Дрогба, с който английският „Челси" стана шампион на Европа за първи път в историята си.

Еуфорията от победата или разочарованието от загубата на германския тим „Байерн" Мюнхен обаче бързо ескалираха до нов емоционален връх и тълпата крещеше "Be my rock n roll queen" в пълен сихрон с Били и Шарлот, която през цялото време не спря да пръска чар, както само русокосите басистки могат.

Във втората половина от концерта преобладаваха парчетата от последния албум Money and Celebrity, текстовете за който са вдъхновени от телевизионната псевдореалност и фалшивите съвременни герои.

Освен невероятния нов и приятно закачлив сингъл Kiss Kiss Bang Bang, който беше изпълнен почти премиерно на живо в София, The Subways зарадваха българската публика и с другото култово парче от албума – We Don't Need Money to Have a Good Time.

Заглавието, което буквално означава „Не ни трябват пари, за да си прекараме добре", както и цялото усещане на песента, са вдъхновени не от друго, а от финансовата криза, която засегна изключително много младото поколение във Великобритания.

Според историята, която самият Били разказва, една вечер той излязъл с приятели, току-що съкратени от работа заради политиката на британското правителство да свие публичните разходи.

Когато решили да пият по бира в друго заведение, приятелите осъзнали, че нямат повече пари, а един от новите безработни заявил, че на младите не им трябват пари, за да се забавляват".

Били, който бил в период на творчески застой, толкова харесал репликата, че изхвърчал от бара, за да запише узряващите стихове в малката си черна тетрадка. Нея пък държал на нощното си шкафче, за да записва среднощни вдъхновения.

И така се ражда един от новите концертни хитове на The Subways, а „кризисната" идея дефинира голяма част от песните в целия последен албум, но далеч от досадата на политическото антикризисно говорене, разбира се.

Макар да съществуват повече от 10 години, The Subways растат за големите музикални сцени, без да губят от прекрасната тийнейджърска непринуденост, младежкото свободолюбие, с което се зареждаш след концерта им, и откровеното любопитство към новите места и хора.

Шарлот и Били направиха много продуктивни опити да общуват с българската публика на български, а вокалистът накрая обяви „Вече съм българин!".

Прекрасният им концерт обаче вече беше обезоръжил и най-саркастичните към подобни опити за флирт скептици като мен и почти повярвах на Били, че гигът в България е най-страхотният от всички досега в турнето им през 2012 г.

И все пак енергията между музикантите и тълпата беше толкова наситена и положителна, че българската публика определено отправи предизвикателство към феновете в традиционни инди дестинации като Солун в Гърция, Великобритания или фестивала Sziget в Будапеща.

Концертът на The Subways , организиран от клуб „Строежа" и домакините от MIXTAPE 5, категорично беше едно от най-горещите събития от летния музикален календар и вероятно ще впише София в плановете на още световни имена в музиката. Оставаме с приятно пресипнали гласове и нямаме търпение за още!