Ирландските танци – страст и свобода

Ирландките танци за мен са свобода, позитивна емоция, чистота и страст. Това каза Росен Идеалов, който е хореограф, основател на школа по ирландски танци Fly into dance Irish dance academy Sofia.

Между ирландските танци и българските има много сходства, смята младият мъж. Според него обаче, ако сега започнете да ги изучавате, няма универсална рецепта кога ще можете да овладеете основните движения на този танц. За всеки човек е различно. „Всеки човек по различен начин разбира и усвоява”, казва Росен. Самият той е бил само на 14 години когато започва да танцува и така вече почти 11 години. Доста време изброява и наградите, които са спечелили в различни столици в чужбина.

Проектът за школа е негова идея. Направил го преди около две години с цел да се развива и разпространява ирландският танц тук в България. В момента в школата има около 40 души. Активните танцьори, които се занимават достатъчно с това, са около половината. Танцьорите са хора с различни професии, които идват между 3-4 пъти седмично, някои по 2 пъти. Има и такива, които си позволят само по веднъж седмично да идват да танци.

В школата имат идея да поканят и известни лица от Riverdance – известни хореографи и артисти. Сега набират средства. Искат да направят отворен семинар, в който да поканят много деца, за да танцуват. Целта на всичко това е основат трейнинг програма по ирландски танци, която да е свободна и отворена за малчуганите.

И за Деси Пенова е било сложно в началото, когато започнала да се занимава с ирландски танци. Млата жена, която сега е преводач, започва да навлиза в света на тези ритми преди около 8 години. Преди да го направи, както сама казва, е играла само хора по сватби. Навярно и затова в началото не е могла да постигне бързината, която се иска в този танц. След около 3-4 месеца обаче дори започва да ходи по участия, макар и на по-основно ниво. Сега вече сме много задобрели, казва Деси. Тя е от тези хора в школата, които тренират по 3-4 пъти в седмицата. Всъщност и по-често от това, защото се готвят за състезания и трябва да се танцува почти всеки ден.

„За мен ирландските танци освен свобода са и ритмика, защото там се гони синхронизация между танцьорите. Това именно на мен много ми допада, защото и аз винаги съм била отборен играчи”, споделя младата жена. Деси казва, че като танцува успява да изпразни главата си от негативните мисли и се зарежда само с позитивна енергия. „Танцът те кара да се чувстваш добре. Фактът, че правиш музика с краката си. Той наподобява на българските танци, наподобява и на испанското фламенго в някакъв смисъл, на степ наподобява също. Просто се създава музика с краката, такт и е…страхотно е! Това е нещото, което ме привлече – емоцията, бързината, ако щете, на стъпките и синхрона. Те имат страхотен синхрон и доста години трябваше да минат, за да имаме и ние такъв”, казва тя.

Според нея българските танцьори са над средно европейското ниво. От няколко години в Европа взимат винаги злато, бронз и сребро. Все още обаче не се престрашават да идат на територията на Ирландия. „Сложно е, все пак това е техният танц, все едно ирландци да дойдат и да ни бият на шопска ръченица, например. Няма как да стане!”, признава тя.