192082 статии       |       388 интервюта       |       1524 снимки       |       38126 абоната       |      
USD 1.65608| EUR 1.95583| GBP 2.14152|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитВоден режим ПерникПо ваш сигнал

Размер на шрифта:   

FT: Брекзит предизвика разпродажбата на италианските банки

24 август 2016, сряда / 16:06; Коментари: 0
Send to Kindle
FT: Брекзит предизвика разпродажбата на италианските банки
Източник: expert.bg

 

През октомври 2008 година, когато правителството на Великобритания пое контрола върху Royal Bank of Scotland (RBS), група висши мениджъри от Banca Monte dei Paschi (Банка Монте дей Паски) седеше в офиса на тогавашния ръководител на комуникациите Дейвид Роси и злорадстваше, коментират от "Файнайшъл таймс".

Рухването на такава важна институция никога няма да се случи в Италия, казваха те. Италианските банки са разумни и по-консервативни от своите англосаксонски колеги. Те бяха избягнали ипотечното кредитиране и дериватите – сложните финансови инструменти, опустошили балансите на кредиторите в САЩ и Великобритания. Важното бе, че италианските банки останаха вкоренени в техните местни общности, което им позволяваше да поддържат равновесие и стабилност. Италианците бяха народ от спестовници.

Високомерието на онзи спокоен есенен ден по хълмовете на Тоскана пролича в рамките само на месец. Събитията, които поставиха RBS колене, скоро започнаха да се стоварват и върху "Монте Паски" в Сиена: тя бе взела скъп актив от разпадането на ABN Amro, което стана точно в навечерието на финансовата криза. 9-те милиарда евро, които тя придоби без надлежна проверка, се оказаха сделка, от която 544-годишната банка никога няма да се възстанови. Докато RBS и други институции отдавна се оправиха, главоблъсканицата на "Монте Паски" продължава.

Шокът от Брекзит предизвика разпродажбата на италианските банки. Уязвими поради голямата купчина от необслужвани кредити в размер на 360 млрд евро, което е равно на една пета от брутния втрешен продукт на страната, акциите на банките загубиха една трета от стойността си през последните две седмици.

За правителството на реформаторския премиер Матео Ренци кризата дойде в най-лошия за него момент. Пред октомври предстои референдум за конституционни промени, от който ще зависи политическата му кариера. Само че банковата криза разпалва народния гняв на фона на застоя в икономическото възстановяване на страната след дълбоката 3-годишна рецесия.

Кризата заплашва не само Ренци, но и по-голямата част от еврозоната. Борбата на Италия да спаси своите банки – и на Ренци да спаси поста си – се превърна в последния сблъсък между Италия и ЕС, защото правителството иска да избегне правилата, които според него ще ударят десетки хиляди италиански спестители, вложили парите си в акциите и облигациите на своите банки.

Шокът от Брекзит не само срина акциите на италианските банки и породи съмнения относно реформите в банковия сектор. Тойизостри и конфликта между Рим и ЕС относно правилата за държавна помощ и постави в опасност политическото оцеляване на премиера Матео Ренци.

„Монте Паски“ стана проблемна банка пред 2011 година след закупуването на Antonveneta на нелепа и безсмислена цена. Сега имаме влошени проблеми с лоши кредити, които се изостриха драстично заради рецесията и заради регулациите на ЕС, които ни оставят по-малко възможности за справяне (с кризата), подчерта Франческо Давери, икономист от Католическия университет в Пиаченца.

Обезпокоителното е виждането на висши банкери и инвеститори, които оспорват, че спадът на акциите на „Монте Паски“ се дължи на лошите кредити. Според тях нейните премеждия представляват част от по-широк проблем, свързан с това как Италия се е измъквала от проблемите на банковата си система за през един продължителен период от време.

„Брекзит бше само искрата на едно място, пълно с бензин. Въпросът не е само в необслужваните кредити. Налице е липсата на доверие... между италианските банки и пазара. Не може да минимизирате проблемите години наред и после да ви се вярва“, коментира Луижи Зингале, преподавател по предприемачество и финанси към Университета Буут в Чикаго. (Chicago Booth University).

Един от висшите италиански банкери бе още по-прям: „Мислите, че сте изритали кенчето надолу по пътя, но пътят изведнъж се изкачва нагоре и връщащото се кенче ви прасва по лицето“, каза той.

По ирония Матео Ренци направи повече в опита си да реформира разпръснатите кредитори на Италия, отколкото всеки друг лидер през последните 20 години. Той тръгна срещу определени интереси за приемането на закони, които да превърнат банките в акционерни дружества с намерението да консолидира банковия сектор, състоящ се от 600 независими кредитори. Неговото правителство се стреми също да промени законодателството и да се приемат законите, за да се ускорят процедурите на гражданските банкрути, които съдействат за натрупването на лоши кредити.

Мнозина в банковата индустрия се опасяват, че мерките на Ренци са твърде малко и твърде късно. На системата й липсва капитал отчасти защото необслужваните кредити са записани в банковите книжа с цена от 40 евросента, но стойността им на пазара е едва 20 евроцента.

Банката на Италия все още няма официални данни за капиталовия недостиг, но анализатори от Goldman Sachs са изчислили, че в най-лошия случай капиталова дупка в италианските банки е от € 38 милиарда.

За съжаление изтича времето за решителни действия, които може да предприеме Матео Ренци. Италианското правителство можеше да извършва основна рекапитализация между 2008 г. и 2010 г., когато други банки в Европа и САЩ преминаха през подобен процес. То би могло да създаде лоша банка през 2012 г., когато испанското правителство направи същото, то имаше възможност и за други форми на държавна намеса, преди въвеждането на резолюцията на ЕС за банките и директивата за възстановяване в края на 2015 година.

Новите мерки, приети по повеля на Берлин, силно ограничават способността на правителствата в еврозоната, да спасяват закъсала банка. Създадени за да предотвратят повторението на политически непопулярните помощи за закъсалите банки с парите на данъкоплатците, тези мерки за Италия означават, че не е възможна рекапитализация на която и да е банка с обществени средства, без да се предизвикат големи загуби за инвеститорите, включително в много случаи и за вложителите на дребно, които са вложили милиарди в съмнителни банкови облигации.

Влиянието, което дребните инвеститори оказват на италианските банки, представлява сериозно изпитание за политическото оцеляване на Ренци. Между 1/2 и 1/3 от облигации, емитирани от банките, които са в размер на €60 млрд., са в ръцете на 60 000 дребни инвеститори. Те притежават 65 млрд. от дълга само в „Монте Паски”. При новите банкови правила на ЕС огромен дял от тези инвеститори ще загубят пари (като част от оздравителния процес), още преди дори едно евро да бъде похарчено за спасяването на която и да е разклатена италианска банка.

В петък финансовият министър Пиеро Падоан заяви, че Италия „продължава да търси начини да позволи публична намеса в банковия сектор в рамките на правилата за държавна помощ… за да се защитят спестяванията на хората”.

Той трудно би могъл и да каже нещо по-различно в една страна на спестовници като Италия. „Ако трябва да изплащаме дълга, то хората няма да могат да живеят”, заяви източник, близък до кабинета Ренци.

ЕС обаче не споделя този начин на мислене с аргумента, че предшествениците на Ренци са подписали за оздравителната политика, но не са съумели да обединят всички лоши банки в една преди промяната на правилата за държавни помощи. „Изкушаващо е бедни баби и дядовци да се използват като оправдание, за да бъдат спасени богатите семейства и други кредитори, които реално не се нуждаят от закрила”, смята Никола Верон от мозъчния тръст „Брюгел”. „С оглед на бавните им реакции и реториката против ЕС, италианските власти не бива да очакват някакви специални услуги”, казва още той.

Разговорите между Италия и ЕС за спасителен заем, които приключиха безуспешно преди повече от година, отново са на дневен ред. Според банкерите правителството се опитва да си купи време. Те твърдят, че въпреки спада в цените на акциите, най-лошото засега е отминало, и продължават да искат отваряне на вратичка в правилата на ЕС, за да могат да предприемат държавно финансирана рекапитализация и да намерят частни пари, с които да купят най-лошите възможни заеми.

Не такава бе ситуацията веднага след гласуването на Брекзита, смятат хора, запознати с начина на мислене на управляващите. Според един от водещите банкери в страната веднага след британския референдум Ренци е търсил отчаяно рицаря на бял кон, който да спаси „Монте Паски”.

Нежеланието на правителството да предприеме конкретни действия обаче вече е привлякло вниманието на анализаторите, които се тревожат за ефекта върху инвестициите.

Анализаторите от „Морган Стенли” Алваро Серано и Антонио Реале се притесняват, „че решението да се използват публични средства може да се отложи за след референдума (през октомври), или дори да отпадне като вариант”. И това на фона на опасенията, че споделянето на икономическата тежест може да удари по избирателите на Ренци.

Италия трябва да рекапитализира не само „Монте Паски”, смятат банкерите. Според анализаторите „Уникредит” – единствената важна банка на страната в световен мащаб – се нуждае от средства в размер на поне €10 млрд. Малките местни банки „Чезена” и „Римини” се нуждаят от стотици милиони, а и не е ясно дали „Виченца” и „Венето Банка” също не търсят допълнителни капитали.

Опасенията са, че никоя от тях, включително и „Уникредит”, няма да може да си осигури тези средства. През април „Виченца” опита да повиши капитала си с €1,5 млрд. подписани от „Уникредит”, но не намери купувачи.

Този провал застраши не само „Виченца”, но и самата „Уникредит”, принуждавайки Ренци да спонсорира спасителен фонд в размер на €4,25 млрд., капитализиран от италианските банки (включително „Монте Паски”), за да изкупи акциите на „Виченца” и да осигури изход от ситуацията на „Уни Кредит”.

Г-н Давери твърди, че правителството може да направи "една смела стъпка, която да промени картината". Набиране на помощ от на Европейския механизъм за стабилност може да бъде решение за рекапитализиране и преструктуриране на италианските банки с един замах, твърди той.

 

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО