Калин Маринов за GII: Оценката ми е положителна и мисля, че в следващите издания ще имаме по-висока позиция

„Очакваме подобряване на инвестициите в научно-изследователската дейност, което ще запази добрите ни позиции и ще ги подобри. Като цяло запазваме процедурите, които са насочени към реализиране на стандарт и качество на успешните фирми. Оценката ми е положителна и мисля, че в следващите издания дори ще имаме възможност да подобрим позицията си“ каза зам.-гл. директор на Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентноспособност“ Калин Маринов по темата за Глобалния иновационен индекс (GII) в интервю за novinite.bg.

Според зам.-гл. директор Маринов GII е една комбинация от различни показатели, които измерват конкурентнопособността на дадена икономика. „Съществуват доста индекси в световен мащаб. Бих казал, че Глобалният иновационен индекс е един от тях, който носи името Иновационен индекс“, допълни той. В случая при GII са включени няколко различни категории, като по-големите от тях са човешки капитал, човешки ресурси, активност на инвестициите и достъп до финансиране.

Изследването за иновации обръща специално внимание на сертификатите за качество, каквито притежават голяма част от българските фирми. Това е и един от факторите, на които ОП „Развитие на конкурентност на българската икономика“ за периода 2007-13 обръща специално внимание. Тези показатели оформят Общия иновационен индекс. „Мисля, че имаме доста предни позиции що се отнася до Сертификат ISO 9001 и ISO 14001. Това са все сертификати на български фирми, които са получавали финансиране по програмата „Развитие на конкурентност на българската икономика“, коментира Маринов.

В изследването на Глобалния иновационен индекс за 2016 г. България е на водещите позиции и по отношение на регистрирането на търговски марки, полезни модели и патенти. Сред високите позиции е и процентът на външно финансиране за иновации. „Тук се има предвид финансирането по външни програми, които българските фирми могат да използват за иновации. Такъв е примерът с ОП „Иновации и конкурентноспособност“. През този програмен период имаме близо 300 мнл. евро по една от приоритетните ни оси, която е насочена изцяло към проекти от сферата на иновациите“, заяви Маринов.

Към момента по оперативната програма са отворени две процедури, при които близо една трета от бизнеса на територията на България е програмирана и са внесени над 1300 проектни предложения. Едната е за стартиращи предприятия, а другата – за внедряване на иновации от съществуващи вече практики на съществващи предприятия. От Министерството на икономиката (МИ) очакват до края на месеца да бъдат сключени и първите договори в сферата на иновациите.

По отношение на критериите на GII за креативност, човешки ресурси и инфраструктура, Калин Маринов сподели, че е трудно да се каже кой от трите показателя е по-важен за една икономика. „Трудно е да се направи разлика, и трите са важни. В случая по нашата програма могат да бъдат финансирани на практика и трите направления. От една страна креативността може да бъде насърчавана чрез инвестиции и различни обучения, различни програми за обичение на персонала“.

Секторът „креативност“, по който България е на 29 място в Индекса се оформя по-скоро от добрите резултати, които страната ни има по отношение на инвестирането в търговски марки и полезни модели. Но според гл.-зам. директор Маринов друг е въпросът до каква степен регистрираните патенти намират своето приложение. Това е и голямото предизвикателство пред вече удобрените и доказани като уникални патенти – да намерят пазарна реализация.

„Показателят „инфраструктура“ в Глобалния иновационен индекс се отнася по-скоро за инфраструктурата, която е в сферата на научните изследвания, тоест става въпрос за лаборатории, за нучни паркове. Можем да се похвалим с първия у нас технологичен парк, може би и на Балканите, София Тех парк, който в момента започва своето финансиране. Той бе изграден с пари от предишната програма на Министерството на икономиката“, коментира Маринов.

От резултатите на Индекса става ясно, че България е на челните позиции по иновации на Балканите, следвана от Гърция, Турция, Хърватия, Черна гора, Сърбия и Албания. Възможността политическата нестабилност на тези балкански страни през последните години да оказва влияние на класирането им в GII е голяма. „На практика когато се касае за страните, които са в Европейския съюз, безспорно най-силно изразено е сътрудничеството през програми като „Хоризонт 2020“ и „Седма рамкова програма“. Те насърчават сътрудничеството между учени, фирми и университети от различни държави, които са в сферата на иновациите. За съжаление имаше една тенденция през последните години, която показваше, че водещите партньри в тези проекти не са ситуирани в България“, каза още Маринов.

„На практика това, което виждаме и това, което трябва да се отбележи е, че запазваме добрите си неща по отношение на използване на стандартите за качество. Тоест фирмите, които оперират в България, следват международни стандарти, което е изключително важно. Виждаме, че подобряваме позициите си, макар все още да сме назад в класирането. Подобряваме позициите си по отношение на развитието на сътрудничеството между университетите и бизнеса“, коментира той.

В сферата на образованието също има подобрение от миналата година. До момента в показателите за сътрудничество между университетите не са били високи. „Става въпрос не само за качеството на образованието, колкото за това то да бъде обвързано с нуждите на бизнеса. Реално и университетите да участват в бизнес проекти. Такъв е примерът с клъстерите, където фирмите имат възможност да си сътрудничат с университети и това им носи допълнително приоритет при реализирането и оценката на подобни проектни предложения. Това е и другото нещо, което показваме при подобряване на резултатите“, каза Маринов.

От Министерството на икономиката заявиха, че в GII спадат и електронните услуги, които се представят от общините. „Не е необходимо фирмите да представят какъвто и да било документ на хартия. Това е още едно улеснение, премахват се много въпроси, които биха могли да възникнат. Ето това е конкретният пример за подобряване на тази среда. От агенцията може вече да си подаваме данъчните декларации напълно електронно. Същото се отнася и за бизнеса. Плащането на данъци също от известно време може да се прави по електронен път“, допълни зам.-гл. директор на Дирекцията.

София Тех парк е един от големите проекти, от който се очаква висока възвръщаемост. „От друга страна безспорно най-големият проект, с който се надяваме най-много да допринесем за развитието и осъвършенстването на иновационната инфраструктура в страната, това е София Тех парк. Това е проект, в който са вложени доста средства, а също и много усилия. Вътре вече функционира иноватор, който дава възможнот на стартиращи фирми да получат подкрепа в начален стадий на развитие, който същност е и един от най-рисковите.София Тех парк има и може би най-добре оборудвания лабораторен комплекс в България с голям брой лаборатории“, допълни Маринов.