189740 статии       |       383 интервюта       |       1524 снимки       |       38127 абоната       |      
USD 1.6551| EUR 1.95583| GBP 2.16418|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитВоден режим ПерникПо ваш сигнал

Размер на шрифта:   

Има ли цена носталгията по соца?

19 август 2016, петък / 10:21; Коментари: 0
Send to Kindle
Има ли цена носталгията по соца?
Източник: news.bg

 

Продава ли носталгията по социализма и самият соц? Има ли такава, въобще? Има ли носталгичен тренд? Защо се появява вълна за обзавеждане на заведения в София в т. нар. соц стил? Има ли връщане към онова време в архитектурата, дизайна и рекламата? Част от отговорите на тези въпроси БГНЕС се опита да намери в разговори с хора, използвали „закачки” от онова време.

В последните години в столицата започнаха да се появяват едно след друго заведения, чиито стил изцяло или почти е в соц тематиката и характерните за нея елементи. По стените висят добре познати табелки от време оно, като например „Чистотата носи здраве. Здравето е щастие”, „Чистотата е мерило за Вашата култура” и „Пазете социалистическата собственост”. Петолъчки дебнат от всеки ъгъл, мебелите са типичните за социализма канапета и столове. Посетителите са обградени от руски хладилник ЗИЛ - мечтата на всяко домакинство, както и от телевизори „Опера” – тези, които са сред първите български предаватели, влезли в единици домакинства.

За поколението хора, живели по онова време, тези елементи са си типично социалистически. За по-младите, пък, които може и да не се дотолкова запознати със соц бита и културата, подобни заведения са интересни и модерни, защото са „ретро и винтидж”. А, само по себе си ретрото е новото модерно или както някои обичат да се изразяват „The retro is the new black. (от англ. Ретрото е новото черно). Виждаме го в различни реклами за бири, кренвирши, салами и прочие „месни деликатеси”, запазили се с магическа пръчка през годините. Срещаме го и в някои заведения и дори в отделни елементи от заобикалящата ни градска среда. Трябва ли, обаче да се прескача тънката граница между спомена и бита от едно време и също така една доста спорна епоха в очите на българина.

Защо се появява вълна за обзавеждане на заведения в т.нар. соц стил? Има ли соц мода и носталгия по това време при обзавеждането на заведения в София в този стил? Част от отговорите на тези въпроси намираме в интервю на БГНЕС с Илиан Хаджиин, архитект и дизайнер в студио "Функт”, което е направило дизайна на две заведения с мотиви и архитектура, които за обикновения посетител, приличат на соц стил. „По отношение на нещата, които ние направихме има закачка със соца, но това в никакъв случай не мисля, че това е носталгия. По-скоро е спомен на хората за битовите предмети от детството и младостта им. По-скоро е спомен към младостта на хората, отколкото носталгия към режима. Режимът, като такъв не мисля, че е нещо добро, за да има носталгия към него”, категоричен бе Илиан Хаджиин.

Според него именно архитектурното и дизайнерското студио, в което той работи, е паснало със задачата, не защото хората в него имат социалистическо минало, а защото повечето от материалите, които използват са естествени. „Те са много характерни за предходни етапи на човешкото развитие. Не, толкова характерни за съвремието ни. Може би заради това така се вместиха добре в темата със соца, защото за нас е по-важен замисълът, отколкото еснафските подробности как стриктно си пасват детайлите и т.н. Напомнят на едно соц изпълнение с доста мащабен замисъл и не толкова стриктни детайли. Освен това използваме занаятчийски подходи, които са характерни за времената даже преди соца. Това е най-характерното за нас като цяло и в частност за тези проекти, които по някакъв начин комуникират със соц съвременността”, обясни Илиан Хаджиин.

Той е на мнение, че добър или лош период от време, това е един истински случил се период в историята на нашите бащи и майки. „Не искаме да го изкараме нито по-добър, нито по-лош. Хубаво е всяко нещо да се помни. Затова използваме характерните за съвремието техники. На нас ни се искаше ударението да не е върху политически натоварени предмети и идеология, а по-скоро върху предмети от бита. В заведенията, които сме правили, има експозиции, които показват това, което сме искали да се слага, които са били по-скоро стоки и дизайн от бит на хората, който да им напомня, като телевизори, хладилници, чушкопеци, мелачки за домати, отколкото политически натоварените предмети”, разказа архитектът.

Хаджиин уточни, че той самият не изпитва никаква носталгия по идеологията на онова време. „Не мисля, че тогава е било по-добре. Голяма част от хората си мислят, че е това време е било по-добро, защото са изпитвали много по-голяма сигурност. Дори знаят много добре какво е лошо и ще влязат в лагери и какво не бива да правят. Някои, въпреки това са го правили и са си патили. Не е носталгия към времето, а по-скоро е към бита и историческия период. Нещата са били достатъчно хубави и ОК. Не искам да се приписват политически окраски на тази работа, а по-скоро да има памет. Ще ми се да има разграничаване между политическите символи и културно-историческите символи на епохата”, допълни дизайнерът.

Той обясни, че по отношение на дизайна, голяма част от соц дизайна, като такъв стъпва основно върху две неща. Едното е върху руския конструктивизъм, който е по-скоро модернизъм, другото е краден скандинавски дизайн от 60-те години. „Соц дизайн в чистата му форма не разбирам какво е като понятие. Всички си спомнят как са варили буркани пред блока, за чушкопеците, и им става миличко не от гледна точка на соца, а от гледна точка на тези времена, в които те са били млади и силни, било им е доста по-спокойно. Нещата са се правили малко по-красиво, но не мисля, че това е това носталгия именно към соца”, заяви Илиан Хаджиин.

Той изтъкна, че всяко едно време си върви с характерните за съвремието му дизайн и похвати или архитектурни похвати, инструменти и изразни средства. Според него може да се каже, че в един момент почти всички изразни средства са се поизчерпали и всеки черпи от историята по начин, по който намира сам за добре. „Едни го правят доста елегантно, други го правят не толкова елегантно. Свободата е доста тежко бреме. Може да води до чудесни резултати, може да води и до плачевни резултати. Примерът е съвременната архитектура в София и България”, смята Хаджиин.

Тенденцията да се черпят всички възможни стилови средства, не само на съвремието, а и на предходни епохи, ще продължава да съществува, убеден е той. „Съвремието ни борави с всичко от предходните времена. Всички догми горе-долу са се счупили, паднали са. Творците са свободни да използват, каквото намерят за добре. Все повече ще бъде така – да решават проблемите на съвремието ни по нов начин. Всеки иска да направи нещо ново, за първи път, което да има много голям ефект върху обществото, в което се намира. Не всички успяват”, заключи архитектът.

Не бих казал, че има носталгия по соц времето. Хората бяха забравили това време абсолютно, категоричен бе от своя страна актьорът Славчо Пеев, който наскоро участва в реклама за бира, напомняща за онова време. „Сега това е едно припомняне, защото това е много удобно. Шишето е с много точна мярка и добри пари, нормални и малко”, заяви Пеев, визирайки въпросната марка бира.

Според него все пак соц мисленето не си е отивало, естествено в една част от хората, които са били добре по соц времето. „Това е много сложен въпрос. Нали по едно време се говореше – комунизмът си отива. Викахме по площадите, конферирал съм, карал съм ги да викат – комунизмът си отива. Но, в България онези години бяха много силни, за разлика, от Чехия, Полша, Унгария. Онези държави бяха нещо друго. Те имаха друго мислене, религията беше е много голям мащаб и не бяха с това соц мислене”, заяви актьорът Славчо Пеев.

Според него връщането към соца от страна на индустрията и архитектурата е само за сполучливи неща от тази епоха. „Само за неща, които са дребни. Това с „Шуменското” е много хубаво, че го напомниха на хората. „Шуменско пиво” по онова време беше доста на ниво, за разлика от други, които сега казват 125, 100 години. Играл съм в една пиеса, тя беше за един атентат, 1925 г., и там двама пиеха бира и единият казваше – какво е това пиво? Българско, нашенско. Ще ме извините, но така беше написано в пиесата – пикоч, г-н Гюлев, пикоч. Чешкото пиво е съвсем друго нещо”, спомни си през смях актьорът.

Той припомни и друга история – „тръгнахме за Франция с едно пиво, което се казваше „Шопско пиво”. Пътувахме с влак и имахме една каса бира. Когато ни обраха във Франция – всичко бяха взели, само „Шопското” бяха оставили. Вероятно някой е опитал и е казал – „Не пипай. Това не е бира, това е пикоч”. Бомбичката се помнеше с нещо хубаво. Тя беше с едно добро име”, заяви Пеев. Актьорът заключи, че връщането към нещо, което има добър спомен, вкус, добро име са нормални неща.

Преди няколко години, пък друга интересна част от интериора сюрпризира бистричани. На покрива върху супермаркет в софийското село се появява надпис от тухли, изписващи БКП.

Иван, който е собственик на въпросната сграда, обясни, че надписът поставил преди около 5-6 години. „Едни пишат СДС, други ГЕРБ, ние решихме да напишем БКП. Не БСП, а умишлено БКП. Обичаме си социализма”, заяви той. Надписът го е направил не заради друго, а заради спомена по едно отминало време, за него – хубаво. 

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО