192102 статии       |       388 интервюта       |       1524 снимки       |       38126 абоната       |      
USD 1.65021| EUR 1.95583| GBP 2.15509|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитВоден режим ПерникПо ваш сигнал

Размер на шрифта:   

Ромей: Защо банките на Европа никога вече няма да са същите

15 август 2016, понеделник / 09:47; Коментари: 0
Send to Kindle
Ромей: Защо банките на Европа никога вече няма да са същите
Източник: www.huffingtonpost.co.uk

 

Европейските банки се свиват от финансовата криза насам, намалявайки както пазарната си стойност, така и своите клонове и персонал. Благоденствието им секна, а печалбите им спаднаха в резултат на по-строгите регулации, общия икономически застой и ниските лихвени нива, коменира Валентина Ромей за в. „Файненшъл таймс“, съобщи БГНЕС.

Малко вероятно е те някога отново да станат същите, още повече че намаляването на прекомерната зависимост на Европа от банките може да породи нови възможности за развитие на така необходимите алтернативни канали за финансиране в региона.

Финансовите компании са изгубили един трилион евро от пазарната си стойност, а от август 2007 насам, акциите на следените от Datastream 471 финансови компании са изгубили общо над един трилион евро пазарна стойност. Това е загуба, еквивалентна на годишния брутен вътрешен продукт на страна като Испания.

Никой друг сектор в ЕС не е понесъл подобни поражения, нито дори този на нефтените продукти и природния газ, борещ се с ниските цени на петрола.

През 2007 фирмите от сферата на финансовите услуги убедително оглавяваха класацията на Datastream за ЕС, като пазарната стойност на този сектор бе с около 64 процента по-висока, отколкото на стоките за потребление. Сега стойността на двата сектора е приблизително еднаква, като вторият дори започва да изпреварва след референдума на Великобритания за излизане от ЕС.

Индексът на Datastream за финансовите компании в Европа е спаднал наполовина от своя предкризисен връх. За сравнение, индексите на здравеопазването и стоките за потребление са нараснали със 70 процента.

Това е една наистина паневропейска история. Във всички големи европейски държави, банковите акции се търгуват на по-малко от 40 процента от цените си през август 2007. При германските и италианските банки тази стойност е около 15 процента от нивата през 2007, докато индексът за португалските банки бележи невероятните 2 процента от стойността преди кризата.

През 2007, сред най-големите компании по пазарна стойност в индекса European Stoxx 600 имаше петнайсет банки. Днес броят им е намалял до пет.

През 2015 в еврозоната е имало с 27 000 банкови клона по-малко, отколкото през 2007 – спад от 13 процента. Също така, служителите в банковия сектор са намалели с 212 000, или с 10 процента по данни на ЕЦБ.

Съкращенията са особено драстични във Франция – където броят на банките е намалял наполовина, до 360 – и в Испания, където ситуацията е допълнително усложнена от бавното възстановяване на общата трудова заетост.

Силно фрагментираният банков сектор на Германия също не остава незасегнат. През м. юли тази година той е наброявал 1745 кредитни институции, или с 14 процента по-малко, отколкото през същия месец на 2007.

До 90-те години, банковият сектор на стария континент е сравним по размери с този в други развити страни. Но скоро след това той „става извънредно голям” и сега Европа е дом на най-раздутата банкова система в света според Сам Лангфийлд и Марко Пагано, автори на ‘Is Europe overbanked?’.

Зад този диспропорционален растеж стоят правителствени политики:

“Банките от еврозоната (..) се ползват от по-голямо намаление в цената на ресурса благодарение на правителствена подкрепа, отколкото банките в САЩ”, пишат те.

Това означава, че алтернативните форми на финансиране се намират трудно и остават печално недоразвити и до ден-днешен. Капиталовият пазар на ЕС е на половината, а пазарът на секюритизирани книжа – дори на една четвърт от този в САЩ, макар двете икономики да са приблизително еднакви по размер.

Според Лангфийлд и Пагано, свиването на банките е отворило свободно пространство, което „пазарите на ценни книжа отчасти са запълнили”.

И е крайно време за това. Марио Драги, президент на ЕЦБ, заяви, че “е по-добре да имаме множество канали, финансиращи реалната икономика, отколкото да разчитаме само на един”. Самата идея на Съюза на капиталовите пазари е „да диверсифицира и разшири източниците на финансиране”.

Но на хоризонта вече се задава промяна. Лангфийлд и Пагано вярват, че преходът от стария, основаващ се на банките модел, към пазарно базирано финансиране „е вероятно да се окаже структурен”. 

 

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО