Турция преобразена след събитията от 15 юли?

С безпрецедентно сътресение във въоръжените й сили, преоценка на външната й политика и най-голямата в съвременната й история чистка Турция е напълно преобразена след неуспешния опит за преврат на 15 юли.

Това се казва в коментар на Агенция Франс прес от Истанбул. Анализаторите прогнозират големи промени в тази страна членка на НАТО с население 79 милиона души, граничеща на запад с Гърция и на изток с Иран. Остава да се види какви ще са последиците от този процес върху политиката и турския бизнес.

Животът като че ли се е върнал към своя ритъм в Истанбул и Анкара, където ужасените жители преживяха бомбардировки, извършени от бойни самолети и танкове в нощта на пуча. Ала огромните турски знамена, окачени по обществените сгради, многобройните плакати, приветстващи провала на опита за преврат, и портретите на убитите „мъченици“, припомнят, че животът не е съвсем същият след неуспешния опит за държавен преврат на 15 юли. Заговорът, който според турските власти е бил организиран от установилия се в САЩ тайнствен проповедник Фетхуллах Гюл, е имал за цел да свали президента Реджеп Тайип Ердоган.

В крайна сметка обаче метежниците бяха арестувани с хиляди, което позволи на държавния глава да извърши най-големите промени след основаването на турската република през 1923 г. Държавният преврат бе оглавен от свързани с Гюлен представители на армията – институция – стълб на републиката. Непосредствено след пуча близо половината от генералите бяха арестувани и уволнени. Обявявайки извънредно положение Ердоган постави под своя власт и под властта на правителството армията, която в миналото извърши три успешни преврата през 1960, 1971 и 1980 г.

Ердоган приветстван от народа пред двореца Аксарай.  “Революционният“ процес на засилване на властта на цивилните се извършва от правителството с цел още повече да намали ролята на военните, написаха Метин Гюрчан и Меган Жисклон в документ, издаден от анализаторския Истанбулски политически център (IPC).

Според двамата политолози занапред властите имат избор между това да продължат реформите по демократичен начин и да господстват над военните без да се допитват. Турция според тях е пред стратегически завой. Заради повсеместните чистки, предприети след проваления пуч, Турция бе обвинена от Запада в лов на вещици.

Повече от 81 000 чиновници бях отстранени и близо 35 000 души – арестувани. Анкара отхвърли критиките и на свой ред обвини Запада, че не проявява солидарност, а проправителствените медии дори видяха намеса на САЩ в заговора. Възможно е отношенията между Вашингтон и Анкара да се влошат заради проблема с Гюлен, за чието екстрадиране Турция настоява. Турските граждани победили собствената си армия ден след пуча.  

Освен това кандидатурата на Турция за Евросъюза преживява най-тежката криза от години заради репресиите в страната. Австрия дори призова да бъдат прекратени преговорите за членство. Държавният преврат по никакъв начин не бе тест, в който ЕС или САЩ се провалиха (...)

Точно Турция е изправена пред изпитанието да се преустрои по най-добрия начин – отбелязва Марк Пиерини, бивш посланик на САЩ в Анкара и изследовател в института Карнеги-Европа. Според Пиерини кампанията за оплюване на Запада в Турция ще усложни нещата. Прозападната ориентация на Турция – членка на НАТО от 1952 г. - бе крайъгълният камък на външната й политика.

Ала решението на президента Ердоган да направи първото си посещение след неуспешния метеж в Русия, за да се срещне с Владимир Путин и да обърна страницата на предизвиканата от свалянето на руски самолет криза, буди опасения, че Турция може да промени посоката под влияние на опита за преврат.

Ердоган подобри отношенията с другия силен европейски лидер Путин. Ердоган, който охладня към Запада, поблагодари на руския си колега, че му е засвидетелствал своята подкрепа и е активизирал блокираното сътрудничество между двете страни. За разлика от западните държави Путин се възползва да възстанови руско-турските отношения – смята Кемал Къръшчъ от Института Брукингс. /БГНЕС