Гидиън Рахман: Демокрацията отстъпва по целия свят

Демокрацията отстъпва по целия свят – засега. Понякога едно-две събития могат да променят политическите настроения в целия свят, пише в. „Файненшъл таймс“, съобщи БГНЕС.

Нелсън Мандела беше освободен през 1990 г. - само три месеца след падането на Берлинската стена. Тези две събития въодушевиха демократите и либералите по целия свят.

За съжаление, в днешните международни настроения има доста по-малко оптимизъм и дружелюбие по отношение на демокрацията. Преди всичко на тези настроения повлия крахът на Арабската пролет от 2011 г., която прерасна в кръвопролитие и анархия. Диктаторите в целия свят, преди всичко в Русия и Китай, днес сочат с пръсти към Близкия изток и говорят за него като за пример на опасностите от преждевременната демократизация.

Политиците, уловили атмосферата от началото на 90-те години на миналия век, са вдъхновени демократи като Мандела и чеха Вацлав Хавел, а също така либералните реформатори като руснаците Михаил Горбачов и Борис Елцин. Днес духът на епохата въплъщават автократични лидери, които пренебрегват демократичните ценности. Това са хора от типа на руския президент Владимир Путин и турския Реджеп Тайип Ердоган, както и внасящия раздори демагог Доналд Тръмп, който по някакъв начин стана кандидат за президент на САЩ от Републиканската партия.

Тези фигури подчертават общото впечатление за това, че за демократите настъпиха лоши времена. Аналитичният център Freedom House, който издава всяка година доклад за състоянието на демокрацията, твърди, че през последните 10 г. в света се наблюдава глобално отстъпление от политическите свободи. По-рано центърът съобщаваше, че през 2015 г. „количеството страни, където през настоящата година се отбелязва упадък на свободите (72), е станало най-голямото от началото на 10-годишния спад“.

Най-малко са свободите в Близкия изток, който предизвиква горчиво разочарование поради надеждите, които се появиха на фона на въстанията против диктаторските режими, започнали в арабския свят преди пет години. Египет днес живее в условията на по-твърдо единовластие, отколкото при режима на сваления през 2011 г. Мубарак.

Даже в Европа под заплаха се оказаха свободите, извоювани през 1989 г. В Полша и Унгария се забелязват нападки срещу свободната преса и независимостта на съдебните органи. В намиращата се на границата на ЕС Турция изчезват отвоюваните с големи усилия свободи, а след опита за преврат на арести са подложени журналисти и съдии.

В някои страни в Азия ситуацията също се преобърна. В Тайланд през 2014 г. беше извършен военен преврат, а през последния уикенд там беше гласувана нова конституция, която може да закрепи властта на военните над политиката. В Малайзия либералите стигат до отчаяние поради машинациите на скандалното правителство, а видният лидер на опозицията Ануар Ибрахим отново се оказа зад решетките.

В двете най-важни диктаторски държави, каквито се явяват Русия и Китай, властите все по-здраво навиват гайките на либералите, които се осмеляват да отправят предизвикателства срещу управляващите режими.

Миналата седмица Китай осъди на дълги срокове затвор адвокати-правозащитници в Тянцзин, а останалите бяха заставени да направят унизителни извинения. Горе-долу по това време в Русия на 12 г. в колония беше осъден видният опозиционен политик Евгений Урлашов по обвинения в корупция, които изглеждат измислени.

Проблеми с демокрацията възникват даже в САЩ, тази „страна начело на свободния свят“. Дори ако Тръмп не стане президент, той вече нанесе колосални щети на престижа и достойнството на американската демокрация.

Но насред всички тези мрачни новини е важно да се помни, че не всички тенденции вървят в невярна посока. В Мианмар освободиха Аун Сан Су Чжи, която се намираше под домашен арест още в момента на освобождаването на Мандела през 1990 г. Освен това на власт в тази страна в началото на годината дойде първото за повече от половин век гражданско правителство. Изглежда, че демокрацията е укрепнала в Индонезия, заемаща четвърто място в света по численост на населението. А в най-голямата страна в Африка Нигерия миналата година за първи път имаше избори, на които действащият президент загуби – и след това по мирен път отстъпи властта.

И най-важното е – много говори това, че независимо от значителните икономически и културни различия между страните, на обикновените хора по целия свят постепенно им омръзва корупцията, цензурата, несправедливостта и политическото насилие.

През последния уикенд на улиците излезе народът на Етиопия, протестиращ срещу правителството, което осигури бърз икономически растеж, но едновременно с това рязко ограничи политическите свободи. През последните години настояващите за демокрация демонстранти излизаха по улиците на Хонконг и Украйна, настоявайки за установяване на политически и граждански свободи.

Неопределеността на момента, в който живеем, добре е отразена от събитията , протичащи в Южна Африка, която изигра толкова вдъхновяваща роля през 90-те години на миналия век. Миналата неделя партията на Мандела АНК усети колко силно е загубила подкрепата на местните избори, когато избирателите застанаха против корупцията и неефективността на правителството на президента Джейкъб Зума. Песимистичната прогноза се състои в това, че Зума със своите приятелчета ще направи всичко възможно, за да запази властта, и че техните машинации ще нанесат още повече вреда на южноафриканската демокрация.

Оптимистичната прогноза е такава: електоралните проблеми на АНК са пример за това, че демокрацията е способна да модернизира политиката, доколкото избирателите в Република Южна Африка все по-често поддържат нови партии като демократическия съюз например.

Много показателна е и нервността на лидери от типа на Зума, Путин и Ердоган. Зад тяхната самодоволност и арогантност се крие мощна неувереност. Автокрацията може и да е преминала в настъпление по целия свят. Но в крайна сметка тя винаги предизвиква съпротива.