192078 статии       |       388 интервюта       |       1524 снимки       |       38126 абоната       |      
USD 1.65608| EUR 1.95583| GBP 2.14152|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитВоден режим ПерникПо ваш сигнал

Размер на шрифта:   

Пак не познаха - и 29 юли 2016-та не е последният ден за човечеството!

29 юли 2016, петък / 16:39; Коментари: 0
Send to Kindle
Пак не познаха - и 29 юли 2016-та не е последният ден за човечеството!
БГНЕС

На 29 юли тази година е поредната дата, за която е обявен краят на света. За щастие всяка година има неизвестен брой дати, които са определени като последни за човечеството ни, но никоя от тях не е вярна. Въпреки това отново и отново се възражда суеверието, че ще настъпи последният ден.

Суеверието, всъщност е основата, върху която почиват тези страхове. Подобни прогнози за края на света е имало винаги в историята. Това е проява, може би, на някаква фобия за това до колко е известна или не съдбата ни като човечество, коментира пред БГНЕС богословът доц. Свилен Тутеков, преподавател във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”.

В психологията е известно, че има разлика между фобията и страха, защото страхът е спрямо нещо реално, докато фобията е страх от някакви фикции, някакви имагинерни неща. В случая става дума за някаква колективна фобия, че животът ще се провали по някакъв фатален за нас начин, коментира доц. Тутеков. Тази поредна сензация трябва да бъде мислена в този план.

Важното обаче е, че последните десетилетия поради доминирането на този консуматорски начин на мислене, фобията от края на света започва да става сензация и има връзка с безкрайното море от информация, в което живеем и сме много склонни да се поддаваме на такъв тип колективни фобии. Примерът с новината за края на света от 2012 г. беше много показателен, допълва Тутеков. Според него българите са суеверни, но дотолкова, доколкото всеки един съвременен човек, въпреки че има нещо специфично за нашата култура, може би заради особената смесица на християнство с езическо наследство.

Нашето християнство е много битово, което е добра хранителна среда за раждането на суеверия. Суеверието в българския контекст от една страна е проява на недоизживяното езическо минало - прабългарско, славянско, тракийско, а от друга страна е проява на недостатъчна християнизация на нашия народ. Имаме много висока степен на религиозна неграмотност, на непознаване на религиозния феномен, а това създава предпоставки за все повече суеверие, смята доцентът.

Какво всъщност е суеверието? Етимологически суеверието означава подмяна на вярата с нещо, което е лъжливо, фантомно. В християнски контекст, вярата и суеверието са несъвместими неща. Неслучайно още в Свещеното писание на стария и новия завет има много ясно и принципно предупреждение човек да се пази от суеверието, което е предусловие на това да бъде в истинската вяра. В редиците на църквата имаме много интересно свидетелство, че нашата вяра се основава на конкретни събития и факти, т.е. като вземем Свещеното писание, Евангелието в цялата традиция на църквата имаме изключителен стремеж вярата да бъде обвързана с конкретни исторически факти и събития, а от тук и с конкретни исторически личности.

Това е много важно за вярата. Суеверието се ражда там, където има липса или подмяна на вярата с нещо, което е квазирелигиозно, посочи Тутеков. Големият проблем е, че съвременният човек живее в среда, в която постмодерната ни култура фабрикува различни суеверия. От човека се раждат нови и нови потребности да вярва по точно такъв - суеверен, начин. Самата субкултура подхранва суеверието. Това е много характерно.

Пример за това е нашата безгранична вяра в силата на технологиите. Имаме безгранична вяра във всичко онова, което технологиите носят. След това, безграничната ни вяра в силата на информацията. Ние си създаваме нови и нови идоли. Това е характерно за постмодерната ни култура, то създава нови и нови идоли - кинозвезди, спортни звезди. Дори има един подчертан стремеж те да бъдат по някакъв начин характеризирани религиозно, наричаме ги "икони". Това са все нови идоли, които съвременната култура фабрикува и подхранва тази фалшива вяра на съвременния човек.

Ако погледнем в библейски план, вярата има за основна алтернатива идолопоклонничеството. Ако човек отпадне от истинската вяра, той автоматично влиза в идолопоклонство, т.е. няма трета възможност. Затова, естествено, в духовната криза, в която живее съвременният човек, се зараждат нови идоли и се подхранва нов тип суеверие. Човек става по-повърхностен в тази суеверност. Парадоксално е, че точно съвременният човек, който изключително много се основава на технологичните постижения, на развитието на технологиите и огромното количество информация, точно този модерен човек, е много по-податлив на по-примитивни суеверия, отколкото през Средновековието. Това е парадоксалното. То е заради загубата на истинската вяра, която е разумна и дава смисъл, смята доц. Свилен Тутеков.

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО