НАТО увеличава присъствието си в Черноморския регион, създава се румънско-българска бригада

НАТО ще изгради многонационална бригада в Румъния, в която България ще участва с до 400 войници на ротационен принцип. Това стана ясно от думите на генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. На въпрос за това какво повече може да се очаква за България и Румъния, Столтенберг обясни, че това са подходящи решения, взети на базата на военните анализи.

Баланс на южния фланг

За инициатива в Черноморския регион генералният секретар на НАТО обясни, че вече има по-сериозно присъствие под формата на въздушно патрулиране и радарите АУАКС в Турция, както и бригадата на Румъния и България. Повече тренировки ще има в този район.

До октомври обаче военните планират да дадат съвет как присъствието на НАТО ще се случи не само на сушата но и по вода и въздух. „Някои от страните изразиха нуждата от подобно нещо“, каза Йенс Столтенберг, без да уточни дали това са били Турция, Румъния или България.

„НАТО по-рано вече усили своето присъствие в Черноморския регион и в югоизточната част на алианса. Включително е усилено въздушното патрулиране и са взети мерки в подкрепа на Турция, по-конкретно, разполагането там на елементи на ПРО на НАТО и самолети-радари АУАКС“, заяви Столтенберг, цитиран от световните медии.

Той посочи и готовността на НАТО за командване на щита, чийто елементи са американските кораби "Испания", радарите в Турция и система за прихващане в Румъния. Тази система не представлява заплаха за Русия, каза Столтенберг. Той посочи и нуждата от диалог с Москва, което ще стане на среща на съвета НАТО - Русия следващата седмица.

Подсилване на източния фланг

Лидерите на НАТО взеха решение за изпращането на 4 батальона край границите с Русия и потвърдиха готовността си да повишат разходите за отбрана до 2% от БВП. Четирите батальона на НАТО ще останат в Полша и Прибалтика толкова дълго, колкото е необходимо, отбеляза генералният секретар на алианса. „Това е отворено споразумение. То ще продължи толкова, колкото е необходимо. Ние нямаме някаква конкретна дата, когато то ще приключи“, каза той и уточни, че по-рано на източния фланг не е имало такова присъствие. „Това е нова реалност за нас“, каза Столтенберг.

Решението е било взето въз основа на военен анализ след събитията в Украйна. Столтенберг посочи, че по-рано никой в НАТО не е мислил за подобно нещо. „Това са отбранителни действия, правопропорционална на руските“, добави той. Столтенберг обяви, че НАТО е взело решение кои нации ще ръководят многонационалните батальони в Източна Европа.

За Латвия ще отговаря Канада, за Литва – Германия, за Естония – Великобритания, а за Полша – САЩ.

НАТО ще избягва инцидентите с Русия

Той подчерта, че НАТО трябва да направи всичко, за да избегне неразбирането и инцидентите с Русия. „Русия не трябва да бъде изолирана. Освен това, във връзка с увеличаването на военната активност в Европа и край нейните граници ние сме заинтересовани в съгласуването на правилата за взаимодействие с нея. Ние ще направим всичко необходимо, за да избегнем неразбиране и инциденти“, каза Столтенберг. Генералният секретар на алианса напомни, че Русия е най-големият съсед на НАТО и играе важна роля в света.

„Ние не желаем конфронтация. Усилвайки сдържането и отбраната, ние продължаваме да търсим конструктивен диалог с Русия“, заяви Столтенберг. На 13 юли по време на заседанието на Съвета Русия-НАТО /СРН/ алиансът ще информира Москва за резултатите от срещата във Варшава.

“Съветът Русия-НАТО е важен инструмент за управлението на нашите отношения в тази сложна обстановка в сферата на сигурността. Ще свикам ново заседание на Съвета идващата сряда, за да информираме Русия за взетите от нас решения“, каза генералният секретар. Столтенберг също така обяви, че системата за противоракетна отбрана /ПРО/ на НАТО се намира на базово оперативно равнище на готовност.