206337 статии       |       409 интервюта       |       1527 снимки       |       38125 абоната       |      
USD 1.68562| EUR 1.95583| GBP 2.31788|
In English На русском

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитПо ваш сигналПарламентарни Избори 2021

Размер на шрифта:   

FT: Защо спасяването на италианските банки от Ренци ще има ефект далеч отвъд Италия

6 юли 2016, сряда / 17:34; Коментари: 0
Send to Kindle
FT: Защо спасяването на италианските банки от Ренци ще има ефект далеч отвъд Италия
БГНЕС

Акциите на изстрадалите италиански банки се съживиха във вторник, след като инвеститорите бяха окуражени от новината, че Матео Ренци готви мултимилиардна инвестиция на държавен капитал в най-слабите институции на сектора. Ако италианският премиер си осигури споразумение за този план на стойност 40 млрд. евро, това ще позволи на страната да извърши вида мащабно рекапитализиране на банковата си система, което други европейски държави предприеха преди години.

Проблемът е в това, че планът за спасяване на Ренци изглежда е в конфликт с регулаторните разпоредби на Европа, въведени в отговор на финансовата криза от 2008 г. Основна точка на този отговор беше смяната на финансираните от данъкоплатците спасителни програми, които така разгневиха избирателите по време на финансовата криза, с такива, които са за сметка на активите на кредиторите на банките. Защо разпоредбите за спасяване за сметка на кредиторите са важни?

Строгите европейски правила срещу подкрепени от държавите спасявания на банки бяха обект на договаряне в продължение на години и са толкова скорошни, че почти не са тествани с големи банки по време на кризи. Те обаче са съществено условие за интеграция в еврозоната. Без тези гаранции Германия не би приела риска, присъстващ в създаването на единен банков съюз. Висшестоящи европейски представители се страхуват, че усилията на Ренци са, по думите на един от тях - „опера-буфа“. Те отлагат дълбоките реформи, от които кредиторите така силно се нуждаят, или са намеса по необходимост, която ще разбие на парчета европейските ангажименти към новите разпоредби.

Според Никола Верон от икономическия аналитичен център „Брюгел“ надеждността на следкризисното законодателство на ЕС е поставено на карта. „Този текст е по-голям от всеки, през който банковият съюз вече е преминал“, посочи той. Какъв е италианският проблем? Италия иска да рекапитализира своите проблемни банки с държавни средства и да изкупи лошите заеми, които натоварват кредиторите. Притесненията са насочени към общата сума необслужвани кредити в банковия сектор, която е в размер на 200 млрд. евро, известни като „sofferenze“, от които 85 млрд. евро все още не са редуцирани. Лошите кредити, натрупани по време на тригодишната рецесия на Италия и десетилетието на стагнация, натежават на вече ниската доходност на банките и ограничават тяхната способност да отдават средства.

Ренци твърди, че се опитва да реши проблем, който неговите предшественици са избегнали през 2013 г. Но от тогава европейските ограничения за помощ на банките станаха по-стриктни – промяна, с която италианските регулатори бяха наясно предварително.

Италианските политици също изиграха своята роля. Банка „Monte dei Paschi di Siena“, която е третата най-голяма италианска банка по активи, се изправя пред най-сериозните трудности. Изглежда тя има близки връзки с лявоцентристката Демократична партия на Ренци.

Всяко едно реструктуриране би засегнало влиятелни кредитори и хиляди инвеститори на дребно. Ще спечели ли Рим европейско одобрение? За да си осигури каквото и да е било спасяване на банките, Ренци се нуждае от лост за отхвърляне на разпоредбите за държавна помощ на ЕК и законен път за преминаване през правилата за спасяване за сметка на кредиторите, заложени в европейската Директива за възстановяване и оздравяване на банките – нещо, което Италия се опита да направи в миналото, но не успя.

Рим се възползва от смута на пазарите, предизвикан от „Брекзит“, за да поднови случая си на основанието, че финансовата стабилност е застрашена. В Брюксел мнозина смятат това твърдение за прекалено. „Нещата, които Ренци иска и тези, които ще получи, може много да се разминават“, коментира висшестоящ представител от еврозоната. В Берлин също са несигурни по отношение на изоставянето на новите правила, но в същото време се притесняват за италианската банкова система и подкрепят Рим в намерението му да открие начин за разчистването й.

Италианският финансов министър Пиер Карло Падоан разговаря със своя германски колега Волфганг Шойбле за опции за т. нар. предпазно рекапитализиране – начин за стимулиране на капиталите в платежоспособни банки. Ако правилата за държавна помощ бъдат снети, ще са необходими малки или никакви спасителни програми за сметка на кредиторите. И докато в Берлин са скептични по въпроса, някои евродепутати и представители на ЕС не изключват споразумение, особено ако състоянието на пазарите се влоши.

„Въпреки че със сигурност не мога да приема опитите на италианското правителство да избегне законодателството на банковия съюз, мога да видя от къде идва проблемът“, заяви Маркус Фебер, дясноцентристки евродепутат от Германия. „Малко свобода на действие от страна на комисията по отношение на въпроса с държавната помощ може да е от полза, когато става въпрос за избягването на следваща банкова криза“, допълни той.

Какви са недостатъците? Противниците на капиталовите инжекции посочват, че това ще наруши духа и буквата на закона, ще създаде опасен прецедент и ще избегне решаването на дълбоките структурни проблеми, тормозещи италианския банков сектор. Това може и да увеличи очакванията за подобен ход в Португалия, например За Италия въпросът е дали капиталова инжекция ще се справи с дълбокото неразположение на 600-те банки, опериращи по бизнес модел, който може вече да не е приложим.
------------------------------------------------
Анализът е на Алекс Баркър, Джим Брънсдън и Рейчъл Сандерсън. Той е публикуван във „Файненшъл таймс“.




ђеклама:
Разпечатай | Изпрати
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама: