174145 статии       |       372 интервюта       |       1513 снимки       |       38131 абоната       |      
USD 1.75081| EUR 1.95583| GBP 2.21548|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   БрекзитИЗБОРИ 2019

Размер на шрифта:   

Правни експерти за Brexit: Какви са рисковете за България и как да се подготвим за тях

6 юли 2016, сряда / 12:02; Коментари: 0
Send to Kindle
Правни експерти за Brexit: Какви са рисковете за България и как да се подготвим за тях
Камен Шойлев, партньор в New Balkans Law Office и Ирина Стоянова, Директор на Софийския офис на правната кантора, представиха днес пред представители на българския бизнес и обществени организации своите експертни коментари за последиците от Brexit за Бълг


Вече е ясно - Brexit ще засегне живота и бизнеса на много хора не само във Великобритания, но и в страните членки на Европейския съюз. България е сред държавите, които биха могли да се определят като уязвими – поради наличието на корпоративни структури, които включват компании в Обединеното кралство; все по-комплексни и развити търговски взаимоотношения и снабдителни вериги между нас и Кралството; както и защото много българи през последните години избраха да живеят, учат и работят именно там.

След вота за Brexit на 23 юни за хората, чийто бизнес и лични дела ги свързват с Великобритания, възникват редица въпроси за практическите и правни последици. Екип на правната кантора New Balkans Law Office – с офиси в София и Лондон и с адвокати, квалифицирани в двете юрисдикции – представи днес пред представители на българския бизнес и обществени организации своите експертни коментари по тези въпроси.  

Един от основните въпроси сега е какви ще са последиците от Brexit за търговията на фона на шока, който изживява британската икономика. Доверието сред британския бизнес рязко се е понижило след вота за напускане на Европейския съюз, стана ясно от публикувано днес проучване в подкрепа на мнението, че на икономиката може би ѝ предстоят трудни времена след историческото решение, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Делът на компаниите, песимистично настроени за британската икономика през идните 12 месеца, е скочил до 49 процента през седмицата след референдума спрямо 25 процента преди резултата от гласуването, според изследването на YouGov) и Центъра за икономически и бизнес изследвания (CEBR). Доверието сред британските потребители също рязко се понижи през първите дни, след като страната реши да напусне ЕС, отчетоха по-рано YouGov и Центърът за икономически и бизнес изследвания.

Стокообменът между България и Великобритания е малко над 1 милиард евро по данни на Министерството на икономиката за 2015 г., което поставя страната на 8-мо място в износа ни и на 16-то като партньор при импорта.

Съществуват обаче рискове и в сферата на услугите, финасовия сектор, ситуирането на дружества във Великобритания, посочи Камен Шойлев, партньор в New Balkans Law Office. В момента България и Великобритания са членки на общ пазар, не само на митнически съюз. С излизането на Лондон от ЕС това би могло да се промени и отрази негативно на бизнеса чрез редица тарифни и нетарифни ограничения.

Тарифните включват начисляването на мита и плащане на ДДС в определени случаи на внос. Според експерта проблемът с митата за българския експорт може да бъде преодолян по пет начина – сключване на споразумение за асоцииране между Великобритания и ЕС; прилагане на швейцарския модел, което означава договаряне на специални двустранни отношения между Великобритания в Евросъюза; Лондон да стане член на Европейската асоциация за свободна търговия; като член на Световната търговска организация Великобритания да прилага нейните правила. В Обединеното кралство има и идея да бъдат в краен случай премахнати едностранно митата, но тази идея е политически трудно постижима. Във вноса на стоки към България, първите четири способа биха елиминирали митническото бреме напълно или частично.

По мнението на  Камен Шойлев по-сериозно влияние за българския бизнес могат да имат нетарифните ограничения. България ползва много британския опит и експертиза в областта на финансовите, консултантските и адвокатските услуги. Във финансовата сфера например, освен ако не бъде изрично уговорено друго, ще се изгуби паспортизирането, което позволява при регистрация в една страна от ЕС да работиш във всички останали. Възможно е например това да засегне компании от секторите под лицензионен режим. Според Шойлев след 6 месеца до 1 година ще има повече яснота по тези рискове, т.к. тогава ще е вероятно да добият форма намеренията и на Обединеното кралство, и на другите страни-членки по преговорните им позиции за новите форми на взаимен достъп до пазарите им.

Ще има рискове и за някои групи от компании, включващи структури в Обединеното кралство, въпреки че те няма да бъдат веднага и пряко повлияни от евентуалното реализиране на Brexit. Преди референдума от 23-ти юни, New Balkans Law Office са наблюдавали все по-често клиентите им в България да желаят да използват британски дружества заради много по-развитото правораздаване в областите на отношенията вътре в дружествата; с цел да се постигат определени правни ефекти, които българското право не предлага (или предлага само при акционерни дружества); заради възможностите за финансиране (например с рискови капитали, които са много по-изобилни в Лондон); заради ролята на английското право при сливания и поглъщания и заради по-добрата репутация, която придава наличието на английско дружество; за фирми които продават глобално, например в софтуерната сфера. Тези добри причини страните да използват английско право и английски корпоративни и правни форми няма да изчезнат в случай на Brexit. Те могат дори да бъдат допълнени с нови поводи за свързване с Обединеното кралство, ако Великобритания бъде принудена да повиши своята конкурентноспособност като намали корпоративния си подоходен данък до ниво под 15%, каквото намерение е заявил вчера британският финансов министър.

Същевременно обаче, ще трябва да бъдат преценени три потенциално нови риска, според Шойлев:

- Евентуално затрудняване на прилагането на английското право при решаване на спорове в оставащите 27 страни-членки;

- Трудности при използването в бъдеще на структури с британски дружества при участие в български обществени поръчки или в регулирани сектори;

- Рискът Великобритания да повиши някои свои данъци, ако преди и по време на излизането й от ЕС бюджетът й бъде затруднен.

Неизвестните за бизнеса обаче не биха били неизбежни, обясни експертът. България ще остане член на ЕС и тя ще прилага Брюкселският регламент за определяне на компетентността на съдилищата и регламентите Рим I и II за определяне на приложимото право в повечето гражданскоправни и търговски контексти. Така в случай, че поне една от страните в спор е с местожителство или седалище в ЕС, ако в договора е посочено английското приложимо право, това ще следва да бъде прието от българския съд. Британските съдилища пък и без Брюкселския регламент имат практика да прилагат договореното приложимо право, обясни Шойлев.

Според експерта, добрата практика почти винаги изисква изрично договоряне на приложимото право и ако тя се спазва, рисковете са минимални. В определени бъдещи сценарии при Brexit обаче, българските съдилища ще прилагат процедура по признаване на решението на английския съд.

Съветът на експертите е, ако искате бързо и без усложнения решение на спор с английско приложимо право, да уговорите арбитражна клауза –  нещо, което може да бъде анексирано към съществуващи, или заложено отначало за бъдещи договори. т.к. и двете държави са задължени да прилагат Нюйоркската конвенция за арбитражни решения, и техните съдилища спазват това на практика. Някои контрагенти биха могли още сега да претендират, че референдумът сам по себе си следва да бъде уравняван с форс мажор, и фирмите следва да разгледат договорите си, за да идентифицират евентуални такива слабости.

От правната кантора направиха разяснения и във връзка с последици в областта на миграцията и в двете посоки, както и на правото на свободно движение.  Това е много важно, като се има предвид, че 3 млн. европейски граждани живеят във Великобритания, а 1,2 млн. британци са в страни от ЕС. В България по-конкретно живеят 5 000 британци. Българите във Великобритания обаче са над 77 000. Brexit ще промени живота на тези хора.  
Най-вероятно ще бъде запазен принципът на свободно движение, но при условията на регистрационен режим, както е в Швейцария, смятат правистите.

Съветът на експертите към българите, живеещи във Великобритания, които съответно се квалифицират и желаят, е да задвижат максимално бързо процедурата за придобиване на гражданство или постоянно жителство, а за тези с по-кратко досега пребиваване, да получат документ за регистрация като лица, ползващи право на свободно движение. В първия случай те трябва да са пребивавали във Великобритания 6 години, а във втория – 5 години. Ако пребиваването им е по-кратко към момента на евентуален Brexit, ще трябва да разчитат статутът им да бъде уреден с бъдещи споразумения, или на права, които ще намират основа отчасти в европейското, и отчасти в чисто местното право, коментира Камен Шойлев.




ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО