Папандреу към британците: Както Гърция остана в ЕС, така останете и вие

Въпреки трудностите и жертвите през последните години и въпреки някои лошо създадени политики на Европейския съюз гърците избираха, отново и отново, да останат в него и да избегнат т.нар. Grexit, пише бившият министър-председател на Гърция Георгиос Папандреу в коментар за CNBC.

Въпросът е защо? На първо място, ЕС означава по-мирни съседи. Добре помним времената, когато имахме малък или никакъв контакт със съседите си в северната част на Балканския полуостров. Разпадането на Югославия през 90-те години доведе до ужасяващо етническо прочистване, недоверие и изкуствени граници по въпроси, свързани с религиозните различия.

Когато регионът ни неотклонно започна да се придвижва към Европейския съюз, преодоляхме липсата на сътрудничество, въоръжаването и етническото напрежение. Сега има търговия, културни дейности между хората, сътрудничество в сферата на инфраструктурата, енергетиката и образованието, което осмисля региона ни. Създадохме пътна карта за всичко, което ще гарантира спазването на правата на човека и малцинствата, както и добри междусъседски отношения.

Можем да си представим общо бъдеще заедно, основавайки се на общи ценности, вместо бъдеще на враждебност и омраза. Второ, гласът ни е по-силен, пише Папандреу. В по-широк регион, изпълнен с конфликти, като Близкия изток, войната в Сирия, Украйна, Кавказ, нашият европейски глас, когато е обединен, е силен и уважаван. Разделени, ние сме слаби.

Когато поех ротационното председателство на ЕС през 2003 г., бях впечатлен от силата на единния пазар. Обсъждахме и повлияхме на дебата по въпроси като генетично модифицирани организми заедно с президента Джордж Буш и опасните промишлени продукти с китайците. Когато ние, като единен ЕС, вземем решение по обща политика по отношение на правата или пък здравеопазването на нашите граждани, или за възможните вреди на вноса върху околната среда, нашият глас не само се чува. Ние наистина можем да променим глобалната политика и практики. И то от полза за всички.

Трето, има две страни в дебата за суверенитета. Някои казват, че се отказваме от суверенитет в ЕС. Други казват, че всъщност заздравяваме суверенната си воля в ЕС. И това е простичка идея, тъй като обединени ще устоим, разделени – ще паднем.

Но реалността чука на вратата, без значение колко здраво я затворим. Ако наистина се опитваме да се справим с проблемите на деня, няма как да го направим сами.

Само се замислете: климатични промени, епидемии, глобална финансова криза, бежански наплив. Нито един от тези проблеми не може да бъде решен от сама суверенна страна. Никой не е остров в тази глобална икономика. Не на последно място, имам ли си свои критики към ЕС? Можете да се обзаложите, че имам. Искам по-голямо участие на гражданите, искам да видя гражданите ни да избират официалните лица в Брюксел – или поне да имат по-голям демократичен контрол.

Искам ЕС с политики, ориентирани към растежа. Искам нашият глас да бъде чут по света още по-силно. Искам по-силен глас, който ще защити основните ценности, които съхраняваме в демокрациите си. И това са само част от тревогите ми.