Батак с нова подписка срещу митрополит Николай

През 2012 година над 800 жители на Батак се подписаха в протестна петиция срещу пловдивския митрополит Николай, който взе с решение на кмета на града Историческата църква. Днес срещу пловдивския владика протестират асеновградчани, а Батак е първият град, който откликва на призива за подкрепа в национален план, предава БГНЕС.

Защо батачани, сред които много наследници на посечените в църквата "Света Неделя" през април 1876-та, са толкова настроени срещу митрополита, който канонизира загиналите им предци и превърна мавзолея-костница в действащ храм? "Всеки път, когато идва тук, митрополит Николай идва с огромна охрана", каза пред БГНЕС Веселин Станков, председател на културно-историческото дружество "Будител" в Батак.

Сигурно, за да се пази от голямата народна любов. Изнася чисто религиозни ритуали и след края на всеки държи безумна реч. В последната си подобна реч от тази година той твърдеше, че батачани били тичали към храма Господен през април 1876-та, за да вземат своето последно причастие, след което Господ слезнал от небето и ги вдигнал при себе си отдясно на стола. Това бяха фантазиите на митрополита.

В речта му никъде не се споменава думата "Априлско въстание", нито какъв е поводът тия хора да тичат, нито потушаването - те просто тичали там, за да вземат Свето причастие и да станат светци..." Църквата, в която загиват хиляди, е обявена за народна старина през 1927 година от тогавашното Министерство на просвещението. Решението е публикувано в Държавен вестник. През 1954 година е вписана в списък на обекти, общонародна собственост, свързани с национално-освободителните борби.

С постановление на Министерски съвет от 1992 година е наложена забрана над връщането на недвижими имоти държавна собственост, свързани с културното наследство. Църквата е мавзолей- костница и статутът и не е променян. Дарението, извършено от община Батак по едноличното предложение на тогавашния кмет Петър Паунов, на практика е незаконно. Църквата все така е държавна собственост, твърди Веселин Станков. В Батак се говори, че митрополитът бил много недоволен / БГНЕС Дружество "Будител" е сезирало редица институции като Комисията за култура на Народното събрание, Министерството на културата, Министерството на регионалното развитие, но отговорът е мълчание. Според Станков, Министерството на културата е проспало момента.

Затова от дружеството са подали сигнал до прокуратурата и в момента тече досъдебно производство за незаконното предаване от страна на община Батак на имот "Историческа църква" на Пловдивската митрополия, незаконно разпореждане с костите на загиналите батачани в Априлското въстание и тяхното разнасяне под формата на мощи и търговията с тях. "Останките са движима културна ценност и са под защита на Закона за културното наследство", каза още Веселин Станков, "но имаме сведения, че частици от тях се разнасят по България и в чужбина за освещаването на един или друг православен храм, което е незаконно".

Извън юридическите квалификации, в Батак днес живеят хора, чиито фамилии са в списъка на канонизираните баташки мъченици и за тях е непоносимо подобно отношение, каза още Станков. Те не искат костите на предците им да бъдат пипани и изнасяни, под каквато и да е форма. Впрочем през септември миналата година в монтанското село Говежда бе изграден нов православен храм, в който свещениците вградиха мощи на баташките новомъченици. Това е официално публикувана информация в медиите.

Построената през 1813 година църква "Света Неделя", по чиито стени още личат следите от кръв и дупките от куршуми, се превръща в музей на практика още след Освобождението. Такава е била волята на оцелелите, а близо до нея е издигната нова църква - "Успение Богородично". За пръв път от клането насам през 2012 година църквата стана отново действащ храм. За да се предпази от критики, митрополит Николай още тогава забрани в нея да се извършват т.нар. светли ритуали. За годините оттогава в нея не е имало нито една кръщенка, нито една сватба, но и нито едно опело. Мястото на тези ритуали е новата църква.

Старата е исторически паметник и заема точно това място в съзнанието на потомците на избитите, както и на туристите, които идват да се поклонят. Само че намесата на митрополит Николай е белязала обителта. Съвсем не на място стоят лъскавите тъкани по масата, фабричните свещници, владишкият трон и... любимите му гръцки фототапети вместо икони. Черепите и костите на новомъчениците са извадени от костницата и поставени в два големи остъклени сандъка. В двора е паметникът на Петър Горанов, чиято майка и братя са сред посечените.

Той, обаче, доживява до дълбока старост. Само дето името му фигурира в списъка на новомъчениците като жертва на клането в житията, представени от митрополията. С всичко това батачани не искат да се примирят. Ако човек се вгледа в некролозите по стълбовете, вижда същите фамилии като на паметниците. Прекалено живо е всичко тук, за да си мълчат. В момента населението е около 1600 души, в първата подписка са се включили повече от половината. На практика хората в активна възраст.

Всеки момент започва събирането на подписи за сегашната. Кметът, подарил Историческата църква, отдавна го няма. Горчилката, обаче, напомня за себе си всеки ден.