Иновациите в България с незначителна добавена стойност - само 26%, при над 40% за други европейски страни

В България иновациите формират много малка добавена стойност. Това заяви днес вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева по време на обществено обсъждане на Националната стратегия за развитие на научните изследвания до 2025 г., което се провежда в „София тех парк”.

Красивите българските умове ги имаме, следващата стъпка е да се организираме, да направим корекции на постигнатото и да пристъпим към следващия план, продължи министърът. С две думи това е управление, каза тя. И продължи: това, което трябва да направим е да стоим зад тези умове , които имаме и това е задачата на министерството на образованието. Активно участие очакваме да вземат в тези дискусии научната общност и бизнесът. На този етап не трябва да имаме пропуснати възможности, подчерта Кунева.

Прочетох, че на балканската олимпиада по математика националният ни отбор спечели шест медала, припомни тя. Участието ни в това елитно състезание ни дава възможност да продължим и на следващата олимпиада в Хонг Конг. Тези деца се състезават и успяват, защото без състезателен дух не можем да говорим за конкурентоспособност, отбеляза министърът.

Все още има време за обсъждане на задачите в оперативната програма, грижа за това има и специална работна група. В нея са залегнали изискванията от партньорската проверка. Това ни дава добри управленски ресурси. Друг ключов елемент, освен концентрацията на ресурси като принцип е и финансирането. Голяма част от успешните проекти по програмата „Юнкер” е свързана със социалното предприемачество, което ни дава добра насока за бъдещите усилия, посочи Кунева.

Въвеждането на информационните технологии на всички нива в държавата, образованието, науката и бизнеса е задача, с която бихме могли да се справим. Цялостната ни политика трябва да е за модернизиране на науката, за справяне с демографския проблем също - за да попълним системата със средното и най- младото поколение във веригата, отбеляза министърът. Трябва да сме сигурни, че сме предали опита си на най-младите - знания, управленски умения, мрежи от контакти.

Стратегията предвижда по-добра наука за по-добра България в подкрепа на обществото и икономиката, каза тя. Основните ни цели са за увеличение на средствата за научни изследвания и иновации до 1.5% от БВП, развитие на електронното управление, устойчива връзка между наука и бизнес, развитие на съвременни начно-изследователски университети във важни за страната направления в мултидисциплинарната област, създаване на ефективни партньорства в изследвания и реализация на научни постижения , които създават по-голяма добавена стойност.

В България иновациите формират много малка добавена стойност - 26%, при над 40 % за други европейски страни. У нас нямаме проекти, които да се съревновават на тези нива, достигнати от други. Стратегията ни за капацитета за научните изследвания, която ще обсъдим, ще стимулира също и съвременните модели в университетите. Предвидено е и обучение на млади учени, за което ще бъдат създадени специални клъстъри и инкубатори за научни идеи, за да се затвърди връзката между образование, научни изследвания и бизнес, подчерта Кунева. Живеем в десетилетие, в което нямаме граници, заяви министърът. И добави- стига да постъпим умно и да преодолеем всички прагове към набелязаните цели, заключи тя.