Експерти за новия дълг: Взима се за намаляване на краткосрочния риск и неяснотата стабилни ли са банките

Независимо от дефицита от 1,8 млрд. лева и оптимизма на финансовия министър, решението за новия дълг не е неочаквано и не е чак толкова голяма изненада, защото стрес тестовете на банките предварително не могат да гарантират тяхната стабилност и че някои от тях не са на „мъртво червено“. Това мнение изрази в предаването „12+3“ на БНР икономистът проф. Боян Дуранкев по повод обсъждания нов държавен заем, който да се използва при нужда за гарантиране на банкови влогове.

Депутатите одобриха окончателно днес споразумението за укрепване на банковите влогове между България и Международната банка за възстановяване и развитие, с което ще бъде изтеглен нов заем от 1,2 милиарда лева. Около 500 млн. лева е наличността във фонда в момента.

"Това е допълнителен аргумент в полза на тези, които взеха решение да не влизаме в еврозоната, на ЕЦБ", коментира проф. Дуранкев и прогнозира, че е възможна заплаха за банковата стабилност тази година или в началото на следващата, но по-вероятно е да е тази година.

БНБ трябва да трупа доверие в по-дълъг период, за да влезем в бленуваната еврозона, продължи анализа си проф. Дуранкев, според когото отлагането ни е най-рано до май 2018 година, защото банката изготвя своите проучвания и доклади на две години.

По някакъв начин България е санкционирана, но сред седемте страни, които няма да влязат в еврозоната попадат още Швеция, Чехия, Полша, Унгария и Хърватия, а това означава, че ЕЦБ е позатегнала изискванията си след развихрилата се през 2007-2008 година криза.

Освен тази великолепна седморка, която не изпълнява критериите за членство в еврозоната, между редовете на доклада трябва да се чете много внимателно - ЕЦБ ни казва, че навлизаме в много сложна и неясна икономическа перспектива, т.е. тук прозира критика към стратегията на България, не само критика към законодателството.

Посочената липса на ясна демографска политика означава, че този дълг ще се плаща от все по-малко работещи, които освен това ще плащат и все по-високи пенсии на пенсионерите. В чисто демографски план Европа усложнява още повече картината, „изсмуквайки“ младите хора, каза още проф. Дуранкев.

Това са държавни гаранции, но могат да се трансформират в дълг, ако Фондът за гарантиране на влоговете не е в състояние да обслужва този дълг, коментира в предаването "Нещо повече" на националното радио депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров темата с новия дълг. По думите му се дават средства на фонд, който не подлежи на отчетност. Именно заради липсата на отчетност сме внесли законопроект да има такава, уточни Димитров. "Разбираемо е, че трябва да бъде укрепен този фонд. Винаги по-лесният вариант, когато имаш нужда от средства, е да се вземе заем. Но това е по-неправилният вариант", каза още той.

Явно правителството се стреми към най-малки рискове в краткосрочен план за сметка на проблеми, които могат да възникнат в по-далечно бъдеще, коментира за БГНЕС икономистът проф. д-р Ганчо Ганчев.

Смятам, че би могло да минем и с по-ниски заеми, но очевидно кабинета на Борисов не е склонен на такъв подход, каза той.

Явно парите от КТБ не се връщат и тази финансова пробойна е трябвало да се запълни. Предполагам, че този факт е накарал правителството да вземе решение за ново гаранционно споразумение за теглене на заем, заяви проф. Ганчев.

Вероятно след като минат стрес тестовете на банките се допуска да има някакъв спад в доверието към тях и е възможно правителството в тази връзка да се стреми да поддържа по-голям фискален резерв, ако трябва да се помага, добави икономистът. Може би, някои от кредитните институции ще се наложи да се рекапитализират и е възможно в това участие да вземе и държавата. От гледна точка на по-голяма сигурност, предполагам, това да е бил един от мотивите на правителството за този заем от 1.2 млрд.лв.

Анализът показва, че има и други варианти да се решат тези задачи - примерно чрез фискалния резерв, но кабинетът е решил да тегли заем, защото в момента се стреми към по-голяма сигурност, прехвърляйки част от проблемите на бъдещи правителства, подчерта проф. Ганчев.