192055 статии       |       388 интервюта       |       1524 снимки       |       38126 абоната       |      
USD 1.65608| EUR 1.95583| GBP 2.14152|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитВоден режим ПерникПо ваш сигнал

Размер на шрифта:   

US технологични гиганти разбиха глобалната данъчна система

9 юни 2016, четвъртък / 15:15; Леонид Бершидски, агенция „Блумбърг; Коментари: 0
Send to Kindle
US технологични гиганти разбиха глобалната данъчна система
БГНЕС

Гърция, този инкубатор на най-лоши икономически практики, предостави перфектна илюстрация на един от най-големите проблеми, с които се сблъскват правителствата: в свят, който все повече се обединява чрез технологиите, финансовата система все още е предназначена за бизнес моделите на ХХ век.

Серия от повишавания на данъци влезе в сила от 1 юни в Гърция, включително повишаване с 1 процент на данък добавена стойност (повече познат на американците като данък продажби) и нов 10-процентен данък за платената телевизия. Гръцките хотели и медийни компании ще трябва да плащат допълнително пари в добавка към трите процента от печалби, изисквани от миналата година, когато корпоративният данък се повиши до 29 %. А американски компании като Airbnb и Netflix, които се конкурират пряко с гръцките, няма да плащат.

Airbnb е частна компания, която не огласява никакви финансови данни, но има списъци с хиляди собствености в Гърция, така че генерира съществени приходи. Хотелиерите на Airbnb са длъжни да плащат местни данъци, но притиснатото от нуждата за пари, гръцко правителство няма ресурсите да тръгне по следите им – дори и в САЩ голям брой хотелиери не плащат данъци върху техните доходи от наеми. Много гръцки хазяи не са регистрирани по ДДС. И, разбира се, самата Airbnb не плаща корпоративен данък в Гърция върху печалбата от комисионни.

Според гръцкото правителство Netflix не е в бизнеса с платена телевизия и не е обект на новия данък. Що се отнася до корпоративен данък, малкото, което плаща, е в САЩ, където действителният данък на компанията беше 13,6% миналата година, сравнено с установените със закон 35 процента. Новите данъци в Гърция са компонент от създадения в ЕС спасителен пакет: злощастните кредитори на страната искат тя да увеличи бюджетните си приходи. Но новите повишения също така помагат на американски технологични гиганти, които основно допринасят за растежа – и за държавните приходи – в САЩ. ЕС би трябвало да знае по-добре.

В един екшън план за ДДС, огласен през април, е оценен недостигът при събирането на този данък на 170 млрд. евро годишно, или 15,2% от планираните приходи. Една от причините е, че европейската система за данъчно облагане на базирания върху интернет бизнес – е-търговията, стриймингът на съдържание, „операциите на „споделена икономика“ - е високо неефективна. Започвайки през миналата година, търговците, продаващи продукти и услуги по електронен път през границите на ЕС, трябва да начисляват ДДС в страната на покупката. Въпреки съществуването на система за пазаруване на едно гише при плащането на данъци в целия ЕС, търговците все още трябва да съхраняват информация за всяка транзакция, да съобщават и да пазят и да следят ставките по ДДС в различните страни. Това е пълна каша и разправия, поради което много търговци по-скоро биха рискували да нарушат правилата.

ЕС обеща „законодателно предложение за модернизиране и опростяване на ДДС за трансграничната електронна търговия до края на тази година и пакет за опростяване на ДДС за малкия бизнес през следващата година. Въпреки че бюрокрацията работи по тези предложения, голяма част от бизнеса се движи необложена. Поне що се отнася до ДДС, ЕС прави нещо, и може би e по силите му да се опрости съответствието и да бъде направено по-привлекателен от несъответствие.

По-трудно е определянето на корпоративните данъци. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие работи по предложения за дигиталната ера от 2013 г. В края на миналата година, тя публикува доклад за обсъждане на вариантите. Те включват забравяне на вековното понятие за „постоянно установяване“ и облагане с корпоративен данък там, където се реализира печалба, независимо дали компанията има реално присъствие в дадената страна, или облагане на брутните приходи на една компания, където те се случват. Последната опция вероятно е най-приложима.

Корпоративните подоходни данъци по-лесно могат да се събират чрез използването на трансферно ценообразуване, вътрешнофирмени заеми и авторски и лицензионни възнаграждения за интелектуална собственост – техники, които големите американски технологични компании използват, за да избягват плащането на данъци в Европа. Опитите за елиминиране на конкретни заобиколни пътища води до игра на стражари и апаши между регулаторни органи и корпоративни адвокати: веднага изникват нови структури.

Своеобразен данък върху брутните приходи, който може да принуди Airbnb и Netflix да отделят данъци и в Гърция, може би изглежда глупав, но ефективен инструмент. За прилагането на такава програма десетки страни ще трябва да се споразумеят по специфични промени в стотици договори за двойно данъчно облагане. След това ще трябва да бъдат разработени начини за проследяване на транзакциите и облагането им с данъци, също както и с ДДС. Препоръките на ОИСР помагат, но решенията в реалния свят все още са далече. Междувременно, почти необложените с данъци американски технологични компании ще продължат да растат и да се събират монополистки наем по целия свят, благодарение на бизнес модели, които са далеч напред от способността на правителствата да ги облага с данъци.

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО