Правната комисия прие, че агитацията за "Ислямска държава" може да е престъпление

Парламентарната комисия по правни въпроси прие предложенията за изменение на Наказателния кодекс, които предвиждат криминализиране на проповядването и агитирането на радикален ислям. Вносители на проекта са съпредседателят на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов и група народни представители. С 11 гласа "за", 2 "против" и 1 "въздържал се", комисията одобри законопроекта на първо четене.

Предложенията бяха представени от Емил Димитров - Ревизоро (Патриотичния фронт). Той подчерта, че промяната е предназначена само за крайно радикални и терористични действия и организации и няма отношение към традиоционната религия.

Какво означава проповядване на радикален ислям

Според предложението радикален ислям се проповядва от лице, което с думи или действия или разпространение на текстове или символи агитира за някоя от следните идеи: създаване на Ислямска държава (Халифат); за налагане законите на "Шериата" над светските; за насилствено налагане на религиозни принципи и норми на поведение, характерни за исляма или пропагандира насилие във вид на свещена война (джихад) срещу немюсюлмани. Същото деяние е налице, когато се набират последователи или средства в подкрепа на терористични организации, чиято иделогия е базирана на исляма или се извършва агитация в полза на такива организации.

Позицията на Министерството на правосъдието бе изразена от Александър Стефанов (началник- отдел в дирекция "Правосъдие, нормотворчество и проекти). Тя бе в подкрепа на проекта, въпреки правни, техническите и други забележки. Според правосъдното министерство са необходими дефинирането и криминализирането на радикалния ислям в Наказателния кодекс. Това се налагало от факта, че той е заплаха за националната сигурност на страната. Освен това съществувала и реална заплаха от терористични атаки, която продължавала да нараства.

Казак и Димитров влязоха в остър спор

Четин Казак (ДПС) се обяви против законопроекта, като цитира и становищата на Върховните касационни съд и прокуратура, които били отрицателни. Мнението в тях било, че сегашният вариант на криминализиране на проповядване на "фашистка или друга антидемократична идеология" е достатъчно всеобхватен и позволява на правоприлагащите органи да преследват и санкционират всякакви възможни идеологии и действия с антидемократичен характер.

Казак отбеляза и факта, че по тази формулировка е заведено дело в Пазарджик, което е показател, че няма пречки и по сега действащия текст да се образуват процеси срещу радикална идеология. По думите му има много други антидемократични идеологии, които представляват опасност, но изброяването им наред с фашизма никога няма да е пълно. Според него дадената широка дефиниция в действащия закон дава повече свобода на правоприлагащите органи за преследване на всякакви антидемократични идеологии. Той призова и за търсене на експертно мнение при работа с "такава материя".

Емил Димитров отговори на Казак с въпрос: как след като законодателството позволява търсенето на отговорност, то има проблем с него. "Ние не можем да бъдем "за" радикалните действие и мисля, че тази норма ще помогне", отбеляза Димитров. Нека да отпадне и фашизмът като отделна идеология, чието проповядване следва да се преследва от закона, иронично подметна депутатът.

Казак репликира Димитров с аргумента, че делото в Пазарджик е факт. То е показател, че при случай на оплакване, че се проповядва радикален ислям, прокуратурата се задейства. Просто други сигнали не е имало, обясни Казак и изрази увереност, че при друго оплакване за разпространение на радикален ислям отново ще се задействат правораздавателните органи.

Явор Нотев (Атака) заяви, че в лично качество напълно подкрепя идеята на вносителите. По думите му обаче при работа с тези предложения освен консултация с религиозни специалисти са необходими и правни знания, които да коригират допуснатите

"тежки грешки в начина, по който се структурира предложението"

Нотев обърна внимание на факта, че чл. 93 от НК, където според предложението е въведено изпълнителното деяние на проповядването на радикален ислям, съдържа легални дефиниции на понятия, използвани в закона. Освен това той е от Общата част на кодекса, където не се регламентират съставите на престъпленията, което се прави в Особената му част.

Той подкрепи логиката на изказването на Казак, както самият Нотев я нарече, "да не би вместо да изпишем вежди, да извадим очи". Депутатът изрази притеснението си от факта, че въвеждането на конкретни хипотези дава основание да се изключат други - сходни или подобни. "Амбицията да кажем - ето, това е престъпление, по правилата на наказателното право довежда до нещо друго, което се различава малко от казаното и дефинираното, което вече не е престъпление". По-широката дефиниция дава повече свобода на правоприлагашите органи.

"Споделям обществената нужда от промяната, но начинът й не мога да приема", завърши Нотев и добави, че поколения юристи няма да простят тази структура в Наказателния кодекс, която се въвежда с предложението за промяна.

Нотев бе изцяло подкрепен и от Димитър Лазаров (ГЕРБ). Според него предложението въвежда изискване за легална дефиниция и на Шериат, свещена война (джихад). Той се обърна към вносителите, че трябва да се обясни какво представлява идеологията радикален ислям, а не само да се изреждат изпълнителните деяния по разпространението и проповядването му. Лазаров не видя сред предложениета и най-важното деяние, което следва да бъде наказано - участие като логистика или като лекар или боец например в паравоенна или парадържавна организация, която не е призната от международното право. Изброяването не е най-добрия пример, защото днес е радикален ислям, утре може да е турборадикален ислям и той ще остане извън обхвата на кодекса, обясни още Лазаров.

Той завърши с това, че ще подкрепи проекта, макар да има нужда от много сериозна работа.

Забележките на Лазаров и Нотев бяха подкрепени от Филип Попов (БСП) и Христиан Митев (Патриотичен фронт). Дори Емил Димитров -Ревизоро се съгласи с факта, че текстът е непрецизен.

Кой какво спуска и кой какво обира

След изказването си, Лазаров се приближи към Ревизоро и го попита защо е толкова непрецизен текста, като разговорът им се чуваше от насядалите наблизо журналисти. Отговорът на Димитров бе, че Каракачанов спуска такива предложение и после те - другите представители на партията "обирали лайната" като критики от членовете на парламентарните комисии.

"Колеги, удивително е, че един час говорим за това как няма дефиниция и как изначално тя не може да се направи", обобщи дебатите председателят на комисията Данаил Кирилов и закри обсъждането.

Колко работи правната комисия

Преди преминаване към обсъждане на въпросите от дневния ред, депутатите влязоха в режим на оплакване от свръхнатовареността си. Пръв темата започна депутатът от "Атака" Явор Нотев, според когото дневният ред на комисията е винаги много дълъг и включва сериозни въпроси. Затова и той беше за отлагане на точката за изменение на Наказателния кодекс. Депутатите не приеха направеното по-рано предложение и разискваха изменението.

Нотев обаче бе подкрепен и от Михаил Миков (БСП)- заместник - председател на комисията, който присъства в началото на заседанието. Той се обърна към председателя на комисията с упрек, че е игнорирал "деликатния намек" на Нотев, че правната комисия се ползва за безплатна консултация от вносителите на законопроекти. Не може и не трябва комисията да се товари толкова.

"Най-големите глупаци излиза, че са се събрали в тази комисия", заключи Миков. По неговите думи колегите му са в режим на натоварване и може да участват в заседанията на комисията.

По време на дебатите се спомена и статистика, според която ако правната комисия има средно по 24 заседания с 97 точки, то за същия период другите комисии имат между 3 и 12 заседания.

Отговорът на председателя на комисията Данаил Кирилов (ГЕРБ) бе, че това е единичен случай и не винаги има толкова дълъг дневен ред.