Македония между изолацията и охлокрацията или една година след Договора от Пържино

На 2 юни 2015 г. с посредничеството на ЕС в скопския квартал Пържино се сключи споразумение между лидерите на четирите водещи партии в Македония Никола Груевски (ВМРО – ДПМНЕ), Зоран Заев (СДСМ), Али Ахмети (ДСИ) и Мендух Тачи (ДПА) за излизане от политическата криза, който е допълнен с анекс от 19 юни и протокол от 15 юли.

Това е т. нар. Договор от Пържино, който по-същество представлява една пътна карта със стъпки, които да доведат до провеждане на честни и прозрачни избори (24 април 2016 г.), с който да се даде легитимация на парламента и бъдещото правителство.

Трябва да отбележим, че до този договор се стигна след като противопоставянето между управляващите и опозицията навлезе в една нова и разгорещена фаза на противопоставяне от началото на 2015 г. с акцията "Пуч", скандалът с подслушванията и престрелката в Куманово между полицията и въоръжена терористична група на 9 и 10 май. Именно събитията в Куманово са кулминацията, която доведе до по-активното включване на САЩ и ЕС в разрешаването на политическата криза в страната.

Реализацията на Договора от Пържино до голяма степен зависеше от представителите на международната общност в лицето на САЩ и ЕС, както и на отделни страни-членки на ЕС.

СДСМ се върна в парламента, започнаха да се правят промени в правителството и включването на представители на опозицията в него, както беше определено 100 дни преди изборите беше избрано техническо правителство с ограничен мандат да проведе избори. Под външен натиск бяха предприети необходимите законодателни действия за създаването на Специализирана прокуратура.

В края на февруари след намесата на САЩ и ЕС се стигна до отлагане на изборите от 24 април на 5 юни, той като няма условия за провеждане на честни и демократични избори. Препъни-камък се оказаха избирателните списъци и свободата на медиите. Въпреки това криво-ляво Македония вървеше към провеждане на избори, опозицията започна да дава някакви сигнали, че може да участва и да признае резултатите от изборите. Възможен изход беше и създаване на правителство на националното съгласие с оглед намаляване на разделението в македонския сегмент между ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ.

На 12 април президентът на Македония Георге Иванов обяви аболиция за 56 лица. Прекратявайки разследванията срещу представителите на основните политически партии в страната, президентът се стремеше да даде възможност за помирение, но се случи нещо съвсем различно. Самият ход беше изненада за САЩ и ЕС, меко казано те изпаднаха в недоумение. Няколко дни по-късно Трайчо Веляновски разпусна парламента, а в Македония отново на сцената излязоха протестиращите и контрапротестиращите.

Политиците попаднали под аболицията започнаха едва ли не повсеместно да искат да бъдат изключени от нея.

Цялата саттия можете да прочетете в inews.bg.