Директорът на НИМ Божидар Димитров: Успях да свърша доста хубави работи в политиката

Директорът на НИМ Божидар Димитров: Успях да свърша доста хубави работи в политиката
Снимка: НИМ
A A+ A++ A

Novinite.bg публикува интервю с директора на Националния исторически музей Божидар Димитров на Евелина Иванова, журналист на свободна практика.

Божидар Димитров има богата биография, остър език и способност да буни народния дух. Наскоро директорът на Националния исторически музей обяви, че ще съгради храм в пределите на музея, където ще се съхраняват мощите на Светите Седмочисленици. Първата копка още не е направена, но първата стъпка – да. Мощите на Свети Климент Охридски са вече изложени в музея и интересът към тях е голям. Очевидно българинът не бяга от историята си. Напротив. Рови се в миналото, за да придобие самочувствие за настоящето.

 

Как мощите на Св. Климент Охридски стигнаха до дверите на НИМ?

Всичко беше Божа работа. Случиха се две случайности. Реших да издигна параклис, в двора на Националния исторически музей, в който да събера мощите на Светите Седмочисленици – знам къде се намират те и вече съм провел предварителни разговори. Избрах място, което ми се стори подходящо, защото гледа на изток и се оказа, че там някога е имало семеен параклис, от който е запазена само подовата настилка.

После се обадих на Величкия епископ Сионий, за да потърся съдействието му. И пак случайност – епископ Сионий ми каза, „аз имам това, което търсиш и ще ти го дам". Оказа се, че мощите на Св. Климент Охридски са му били дарени от гръцки монаси преди много години, когато самият той е бил още монах.

Вярвам, че ще съберем светите мощи на всичките Седмочисленици преди завършването на параклиса. Първата копка ще е на 24 май. Кога ще бъде издигнат храма обаче не се наемам да кажа. Това си е Божа работа.

Защо параклис в памет на Светите Седмочисленици?

Това са едни по-особени светци. Те не са били мъчени, душени, горени, не са живели в бедност. Цар Борис I подарява три болярски къщи на Климент, който е родом от Мизия, вероятно дори от Плиска – останалите също се ползват с благоволението му. Има защо. Направили са нещо несравнимо – дали са на българския народ много по-силно оръжие от бойния меч – азбуката.

Народ без писменост много бързо изчезва – в рамките на 150 години. Пример за това по нашите земи са траките. Те нямат писменост, нямат историческа памет и са претопени, въпреки че са били втория по численост народ по онова време.

Българите не изчезват. Дори и в най-тежките години, когато губят естествения си водач, се появява един монах, наречен Паисий, който написва „История Славянобългарска" и начертава програма за национално и духовно възраждане.

След смъртта на Методий, учениците на светите братя – Климент, Наум, Горазд, Ангеларий и Сава, са арестувани от новия княз на Валикоморавия, но по искане на цар Борис I са освободени и през 886 година са изпратени в българския областен град Белград.

Какво им възлага цар Борис I? Той ги разпределя в различни части на страната, отдалечени от столицата Плиска, за да извършат едно колосално интелектуално и производствено дело – да спомогнат около 20 000 български църкви да преминат на богослужение на български език. За целта е трябвало да ограмотят 7-8 000 свещеници и да произведат по 20 книги за всяка църква или общо 400 000 книги – нещо, което те правят само за 7 години. Днес тази задача изглежда лесна, но в онази епоха е била подвиг.

Защо? Защото няма училища, няма грамотни свещеници, производството на книги е изключително трудоемко. За 400 000 книги са били заклани и одрани около 15-20 милиона агнета. Това са много пари. Но Борис стои твърдо зад делото с целия си политически и финансов ресурс.

Как се отнася днешният българин към своите светци?

С уважение и интерес. Близо 500 000 души са посетили Созопол миналата година с цел да се поклонят на мощите на Св. Йоан Предтеча в новореставрираната църква „Св. Кирил и Методий". Мощите на Йоан Кръстителя и тези на Климент Охридски са исторически паметник, но те носят и едно душевно спокойствие.

Споменахте Созопол, който не страда от липсва на държавна подкрепа. Как във време на криза, министър Симеон Дянков успя да намери необходимите средства, за да бъдат завършени новооткритите в града разкопки?

Нека направя едно уточнение – министърът ще осигури тези средства. Засега е отпусната минимална сума, за да не спират реставрациите. Иначе, заради досегашните открития и интереса към тях, министър Дянков разглежда Созопол като пилотен проект за исторически туризъм.

Твърди се, че за миналата година туризмът в Созопол се е увеличил с най-малко 30%. Инициативността на местните жители също не е за подценяване. Съвсем наскоро, д-р Наньо Иванов, който дълги години работи и живее в Созопол, съгради параклис на името на Св. Йоан Рилски. В него са изложени икони на Св. цар Тервел, който не е обикновен светец. До 19 век той е смятан за един от най-големите светци на Европа, за когото са написани над 60 пиеси, поставяни в театри във Франция, Германия.

Истината е, че цар Тервел спасява Европа от първата мюсюлманска инвазия – тази на арабите в началото на 8 век. По-късно обаче Европа обявява Карл Мартел за свой спасител, а той е разбил само 6000 араби. Този европоцентризъм е несправедлив, но не и изненадващ.

В близост до този новосъграден параклис археолозите се натъкнаха на средновековния храм „Св. Апостоли"?

Да, „Св. Апостоли" е внушителен манастир , построен по времето на цар Михаил Шишман . Търсехме го дълго време. Случайно ми попадна един документ, в който директорът на някогашното гръцко училище пише, че там където „е пръскал светлина манастира" сега има школо.

Опасявахме се, че училището е било построено върху храма, но бяхме опровергани – хората по онова време са били вярващи и са оставили манастира непокътнат. Направихме и едно друго грандиозно откритие, което остана в сянка. Намерихме входа на градската крепостната стена.

И това ли стана случайно?

Не. Знаехме, че част от крепостната стена се намира зад два незаконно построени ресторанта, тип барака. След изборите ги съборихме. И понеже Господ обича смелите, освен крепостна стена, ни даде и един бонус – още един манастир с огромна църква и интересна архитектура, но разположен на твърде необичайно място, точно пред входа на стената.

По онова време е било абсолютно забранено да се строи пред стените на града и особено пред входа, защото приближаващ се враг може да използва постройките за укритие. Защо тогава там има манастир? Навярно е прибирал моряците, които са причинявали безредици със своето да речем непристойно поведение. Манастирът носи името на техния покровител „Св. Николай Чудотворец".

Но при него има и други загадъчни неща. Намерени са оловни печати и то само на византийски императори, при това само от 11 век. Какъв е този императорски интерес? Колеги изказват предположението, че след битката при Манцикерт, когато византийците претърпяват значително поражение от селджукските турци (1071 г.) е имало идея „резервната" столица да бъде преместена в Созопол.

Иначе в града средновековните църкви са повече от 20, всеки параклис е строен около църква, все още търсим един близо 30-метров църковен храм. Не се знае дали и Свещения Граал не е пренесен тук. И не мислете, че това е някаква масивна златна чаша. Граалът е свещен, защото Христос е пил от него на тайната вечеря. Вероятно е съвсем обикновена чаша, като от селска кръчма, керамична или каменна.

Исторически грамотен ли е българинът?

Да, българинът е много по-исторически грамотен отколкото средния европеец. Сигурно защото за един германец е доста трудно да научи историята си. При нас целият народ е подчинен на ханската власт, докато в Германия не е така – там до Бисмарк има 300 кралства. Коя история да учиш по-напред – на Прусия, на Бавария, на Шлезвиг-Холщайн? Същото е в Италия – там има република Венеция, република Генуа, Папската държава, кралство Неапол, кралство на двете Сицилии.

Ние нямаме две или три Българии. Тези, които се откъсват от държавата, не смеят да се обявят за „царе". Деспот Добротица е самостоятелен феодал, имал е много власт, водел е независима политика, но ако се беше провъзгласил за цар никой нямаше да го признае.

Каква история пишем днес?

Нормална. В момента пишем няколкогодишната история на България в лапите на световна икономическа и финансова криза. Нормално е да се вълнуваме, да скачаме. Положението и на мен не ми харесва, но нещата са такива, каквито са. Хубавото е, че имаме един добър финансов министър, който стиска зъби и действа.

А какъв премиер имаме – не напомня ли Бойко Борисов за българските ханове с абсолютна власт?

Не, това не може да се твърди. Едно трябва да е ясно, в политиката няма приятели, има сътрудници и съмишленици. Олимпи Панов, е сред най-добрите приятели на Стамболов, двамата редовно са обирали останалите си познати на карти. Но Панов прави опит за преврат и Стамболов го осъжда на смърт. Така е в политика. На който не му харесва да не се забърква в нея.

Вие съжалявате ли, че се забъркахте в политиката. Близо две години бяхте министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина и вероизповеданията?

Не, аз успях да направя доста хубави работи. С един закон оправих българското гражданство. Корупция имаше – не знам дали е била по времето на Ангел Марин, но в протоколите, които се пазят в Министерски съвет е посочено, че мизите за взимане на българско гражданство са били около 10 000 евро.

Сега българите в чужбина получават българско гражданство в рамките на една година, без да се налага да търсят 10 000 евро. Нещата вървят дори и след моето оттегляне.

През 2010 година 15 000 българи получиха гражданство, миналата година, когато министър Дянков пое ресора, броят им достигна до 18 000. Както се казва „стига ми тази награда". Доволен съм, че увеличих населението на България в тази демографска криза.

Качествен ли е "човешкият материал", с който увеличихте населението на България?

Изключително качествен е. Например тук в София, работи и живее един от водещите македонски лекари д-р Владимир Димов, коремен хирург и бивш здравен министър на Македония. Леонид Базан, който е бесарабски българин, роден в България, наскоро взе сребърен медал на Европейското първенство по борба. Сега го чакам да вземе злато на Олимпиадата.

ТОВА ИНТЕРВЮ НА АНГЛИЙСКИ

#Национален исторически музей #НИМ #Божидар Димитров #Първо българско царство #Второ българско царство #Св. Кирил #Св. Климент Охридски

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Интервю
Последно от Интервю

Всички новини от Интервю »