Българите от чужбина искат автоматични секции и вот по пощата

Връщане на опцията от Изборния кодекс на Мая Манолова за автоматично откриване на избирателна секция зад граница там, където на предишни избори са гласували над 100 души. И по-голяма отговорност на партиите по организацията и контрола на изборния процес, включително и чрез задължение да се командироват хора за членове на секционните комиси.

За това настояха представители на българите от чужбина на дискусия за вота им, организирана от ресорната парламентарна комисия. На сбирката отсъстваха депутати от БСП, ДПС, Реформаторския блок и "авторите" на спорните органичения в Изборния кодекс, довели до протести сред съгражданите ни и до президентско вето - Патриотичния фронт.

"От новия законопроект, който уж трябва да поправи стореното досега, липсва основна част - и това са така наречените автоматични секции. Разкриването им води до предвидимост и по-добра организация на изборния процес", обясни Антоанета Цонева, чийто институт от години се занимава с анализ на изборното законодателство и наблюдение на провежданите вотове. По думите й новият вариант на текста не помага, а продължава да пречи на вота в чужбина.

Десислава Христова, която е живяла в Лондон и е участвала в организация на избори също заяви, че тази опция трябва да се върне. По думите ѝ съгражданите ни трудно получават информация за организацията на изборите, сроковете за събиране на заявления също са кратки, а и увеличаването на броя на нужните заявления от 40 на 60 създава допълнителна трудност.

Представителите на гражданите се обявиха и за друга промяна - по-голяма отговорност на партиите при създаване на секции в чужбина. Причината е, че формациите имат и право, и задържение по закон да излъчат свои представители за секционните избирателни комисии, но не го правят.

"Защо да не се помисли и за промяна, която да задължи партиите да отделят част от държавната си субсидия именно за обезпечаване на изборния процес", предложи Цонева. Коментар от страна на депутатите, присъстващи на заседанието, нямаше.

Тезата на гражданите бе подкрепена и от изказването на съветника на външния министър Даниел Митов - Иларион Иларионов.

"Ограниченията не знам дали бяха в коректната посока. Не е важно колко са секциите, а какъв е контролът. Когато се формират СИК в чужбина – всички партии се отдръпват и не запълват квотите им с членове на комисиите", заяви той.

Иларионов даде пример как през 2014 г. на европейските избори в секция в полско село са 231 гласували, а 231 бюлетини са били за една партия. На парламентарните избори същата година обаче, когато вече е имало командировани представители на държавата, на същото място са гласували 79 души и вотът им е бил най-разнообразен.

Председателят на комисията Румен Йончев (БДЦ) и депутати от ГЕРБ дадоха примери с единични секции зад граница, в които са гласували по-малко хора, отколкото са били заявленията за разкриването им. Бела Димова от българите в чужбина обаче заяви, че подобни случаи имало предимно в секции, образувани в дипломатически и консулски представителства, а не там, където изборните пунктове са поискани от самите граждани.

Гражданите обявиха още, че е започнало събирането на подписка за въвеждане на гласуване по пощата. Такава практика има в много европейски страни, а само преди няколко дни този вот обърна резултата от президентските избори в Австрия в ущърб на крайнодесния кандидат.

СДС имат идея за подобен законопроект, но останалите партньори във властта и основно ГЕРБ засега не приемат идеята. Сините пък така и не са внесли предложението си.