189690 статии       |       383 интервюта       |       1524 снимки       |       38127 абоната       |      
USD 1.65147| EUR 1.95583| GBP 2.17235|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитВоден режим ПерникПо ваш сигнал

Размер на шрифта:   

България разнообразява енергийната си „кошница“

25 май 2016, сряда / 16:28; Маринела Арабаджиева; Коментари: 0
Send to Kindle
България разнообразява енергийната си „кошница“
Теменужка Петкова / БГНЕС

Стремежът на България да се превърне в регионален енергиен център започва да стъпва на твърда почва. До края на месец април, девет фирми са подали необвързващи оферти за интерес (EOI), за резервиране капацитет в междусистемния газопровод Гърция-България (ICGB), което е в унисон с енергийната политика на Европейския съюз. Списъкът на дружествата са американската Noble Energy, италианската Edison, азербайджанската Socar, гръцката Depa и Газтрейд, българската „Булгаргаз“ и др Графикът предвижда подаване на обвързващи оферти до средата на 2016 г.

Българският премиер Бойко Борисов отдавна започна кампания, както с цел достигането й до Брюксел, така и в полза на обезпечаване на енергийна сигурност в средносрочен план (see. “Bulgaria's energy agenda. The virtue of flexibility”,http://www.eiranews.com/volume-3-issue-6/bulgarias-energy-agenda-the-virtue-of-flexibility/) чрез използване на всички шансове за привличане на различни доставчици, за изграждане на мрежа от междусистемни връзки, свързващи България с Гърция, Румъния и Сърбия, както и чрез привличане на приходи от австрийската OMV за използването на българската газопроводна мрежа, за газа от концесията в блок Neptun в Черно море, пише електронното издание RCEM.

Очевидно разочарован от липсата на надеждни алтернативи на доставчиците на природен газ след разпадането на проекта „Южен поток“, който отпадна след възраженията на ЕС за несъвместимост с директивите на Третия енергиен пакет, български премиер се осмели да критикува Европейската комисия за прилагане на двойни стандарти в своята енергийна политика. По думите на Борисов, „не е лесно да се обясни на българите защо „Южен поток“ не е изгоден за ЕС, докато Nord Stream е. Защо това е добре за Shell, докато за „Булгаргаз“ не е".

Това е основният мотив София да бъде одобрена за получаване на 220 млн.евро за ICGB, който ще продължи 182 км от района на Комотини в Гърция до българския град Стара Загора (едно от най-древните селища на Балканите). Оригиналният дизайн на междусистемния предвижда капацитет до 4 млрд.куб м в посока от юг на север и с амбицията за достигане на капацитета на пропускателната способност до 5 млрд.куб м чрез изграждане на компресорна станция. ICGB има пълната подкрепа на европейските органи от Брюксел, но само една пета от разходите ще бъдат покрити от бюджета на Европа.

По-важното е, че България може би ще навлезе без да иска в минно поле. Един поглед към състава на акционерите в ICGB открива рискове. Сред тях са: операторът към държавната газопреносна система на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и IGI Poseidon, регистрирана в Гърция, която се състои от акционерите на гръцката държавна газова корпорация Depa (50%) и италианския филиал на EDF Edison (50% ). Трите европейски компании се присъединиха руския „Газпром“ при подписването на меморандума за разбирателство в Рим на 24 февруари по проекта за проучване на газопровод за пренос на руски газ до Италия през Гърция.
 
Меморандумът определя изграждането на междусистемната връзка Гърция-България чрез инфраструктурната връзка Poseidon. (see.“Poseidon Pipeline: The Ghost Is Back!”, Volume 4, Issue 3, March 2016).

Българският министър на енергетиката Теменужка Петкова посочва, че в бъдеще ICGB ще играе основна роля по отношение на сигурността на доставките и развитието на пазара. Но дяволът крие в дребния шрифт и повдига обичайният и съществен въпрос за произхода на газа за ICGB? Откъде ще идва?

Отговорът дава българският премиер в интервю за Дойче Веле на 5 януари 2016 г. Борисов залага на газа от Южния газов коридор, проект, който се изгражда с подкрепата на ЕС. Става въпрос за газа от Азербайджан, а вероятно и от Туркменистан (при условие, че това бъде позволено от Азербайджан и най-вече Китай ), а също и от новите находища в офшорната зона в българския и румънския сектор на Черно море. Отделно от тези източници, премиерът Борисов не изключва получаването на газ от Русия. Като цяло, това ще издигне България до статута на регионален енергиен център, която освен че ще покрива цялото си вътрешно търсене ще кара и съседите да се съобразяват с интересите на София.

Това е мястото до което ще идва Poseidon, а е и технически осъществимо: единственото изменение в 787-километровото взаимно свързване Турция-Гърция-Италия (ITGI) би било да се приложи концепцията за Вертикален газов коридор. Входната точка за вноса на природен газ ще бъде най-граница Гърция с България, а не на границата Гърция с Турция. (see. “If Poseidon sinks, will it please the Greek gods?”, Volume 4, Issue 4, March 2016). Но откъде би се запълвал капацитета?

От миналата есен, когато руско-турските отношения се влошиха, след свалянето на руски самолет, премиерът Борисов продължава да подкрепя възраждането на отхвърления проект „Южен поток“, макар и под друго име. Опитът от Русия, за да го замени с „Турски поток“, бе провален от настоящата студена война с Турция.

Сега, премиерът Борисов би искал да се възползва от това и редовно изразява виждането си за България като най-добрата територия през която може да преминава газопровода - от Анапа през Черно море. Местните медии вече наричат „Български поток“ ('Bulgaria Stream',), като по този начин намекват, че това не е просто фантазия.

Енергийни експерти посочват, че от подготвителните работи по вече несъществуващият „Южен поток“, европейски консорциум планира да изгради на в морето първата тръба от четирите разклонения на стойност 1 млрд евро и 0,8 млрд.евро за втора такава. Повечето от стоманените тръби са на склад в българското морско пристанище Варна.

В известна степен има смисъл в това, че три европейски енергийни компании с българската БЕХ са решили да разпределят яйцата си в различни кошници. Джон Робъртс пише за Natural Gas, че в Европа смятат, че по този начин руската Газпром цели "намаляване италианската опозиция спрямо Nord Stream 2 и достигане на повече газ до Южна Италия, като така се подкрепят и амбициите на Италия, за превръщането й в основен газов хъб“.

И все пак, Робъртс също като много други наблюдатели на енергийните пазари остава скептични по въпроса дали това е феърплей, цитирайки неназован корпоративен източник: „Това е лошо решение за Газпром".

Освен това, Европейската комисия и американски представители не харесват проекта Посейдон. Дали на България и Гърция ще бъде позволено да се присъединят към дисидентска енергийната политика и да се покаже желание да прегърне руски газ, ще зависи от няколко фактора: действителният потенциал на азерския газ в Шах Дениз 2 и възможността му за увеличаване на доставките, крайната цена на американската LNG при достигането му до Европа, перспективите за разширяването на междусистемни връзки в Югоизточна Европа и запълването им с газ с произход от надеждни производители, и накрая, но не и на последно място – от последиците от изменението на климата, които водят до нарушаване на моделите за времето.

По Natural Gas Europe, by RCEM: Views on Energy News

For the original article please visit Research Centre for Energy Management - ESCP Europe Business School

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО