Към 2020 житницата ще се мести в Кюстендил

В резултат на динамични климатични промени условията в „българската житница“ постепенно ще станат по-благоприятни за отглеждане на овошки, а отглеждането на житни култури може да се премести в района на Кюстендил, обясни ст.н.с. д-р Валентин Казанджиев, ръководител на секция „Агрометеорология“ в Националния институт по метеорология и хидрология при БАН.

В рамките на юбилейната научна конференция, която се провежда тези дни в Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево, д-р Казанджиев представи своя доклад по въпроса за климатичните изменения в Добруджа.

„И тази година – само преди месец – отново станахме свидетели на аномалия: през първите дни на предходния месец бяха отчетени температури от почти 30 градуса, а в края на октомври температурите на въздуха спаднаха доста рязко. Така на практика от летни условия много бързо се премина към типичните за късна есен. Земеделското производство е много тясно свързано с климатичните условия, тяхното изучаване и как те влияят на растежа и развитието на селскостопанските култури и продуктивността в крайна сметка“, подчерта д-р Казанджиев, цитиран от агенция „Фокус“.

„В този контекст специалисти от БАН са насочили своите усилия към изследване на процесите, за да може това да бъде от полза за земеделците. Въпросът е много важен за района на Добруджа, тъй като там има обширни земеделски територии. Наши учени, използвайки съвременни технологии, осигуряват информация, която дава един широк поглед за климатичните процеси в страната в следващите 50 години. Прогнозите са за повишаващи се температури на въздуха и това не е особено благоприятен фактор в определени периоди от развитието на зимната пшеница, според специалистите. Високите стойности водят до усилване на изпаренията и транспирацията от посева, така недостигът от влага се появява много по-рано, отколкото както е сега или е било преди. Това ще се окаже причина за въвеждане на технологични промени в производството на пшеница. Например ще трябва да бъдат създадени сортове пшеница, които да са устойчиви на суша в ранните стадии на своето развитие, или ще трябва да се променят технологичните мероприятия при посевите. Последното се прилага вече в други страни, например Норвегия. Там се отглежда пшеница при поливни условия. Конкретно за района на Добруджа, тъй като там подпочвените води са на голяма дълбочина, ще са необходими по-големи инвестиции, а не е тайна, че навсякъде в страната напоителните системи са в окаяно състояние“, обясни Казанджиев.

„Към 2020 година за района на Североизточна България се очаква увеличение на температурите на въздуха между 1 и 1,2 градуса. Става дума за средна годишна температура, докато в отделните годишни сезони минимални и максимални температури ще се движат в много големи граници“, подчерта д-р Казанджиев.

Той допълни, че в областта на Добрич, където климатът е континентален, е възможно летните температури да достигнат стойности 45-47 градуса, минималните пък – минус 30 градуса (с уточнението, че става дума за екстремни стойности). Това би предизвикало щети в земеделското производство в района заради сушата и недостатъчната влага. Ако темпът на растеж на температурите и снижение на количеството валежи се запазят, възможно е след 70 години други райони в страната ни да бъдат по-благоприятни за интензивно отглеждане на пшеница, вместо Добруджа – например софийското и кюстендилското поле.

„Това е въпрос на бъдещето“, уточни д-р Казанджиев, като добави, че трайни култури или комбинацията от тях и зърнено-житни могат да се окажат по-подходящи за Добруджа.

„И сега по обширните добруджански полета има ветрозащитни пояси от дървета. Тези пояси биха могли да се сгъстят, като се засадят и овошки, подходящи за условията“, добави той.