Ивелина Василева: Утайките от пречиствателните станции не са отпадък, а ресурс

До 2020 г. депонирането на утайките от пречиствателните станции трябва да се прекрати. В същото време количеството им ще расте, тъй като ще се откриват нови пречиствателни съоръжения.

Това означава, че трябва да се търсят начини за тяхното екологосъобразно управление, защото утайките не са отпадък, а ресурс. Това каза министърът на околната среда и водите в приветствието си към участниците в конференцията „Проблеми и решения на утайките от ПСОВ“, съобщиха от МОСВ. Форумът е първи по рода си и е организиран от Българската асоциация по водите.

По данни на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) през 2014 г. у нас са генерирани 55 хил. тона утайки в резултат от работата на пречиствателните станции. В страната се експлоатират 89 селищни пречиствателни станции за отпадъчни води /ПСОВ/, като 50 от тях бяха изградени или модернизирани с пари по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“ През новия програмен период предстои строителство на нови пречиствателни съоръжения. Първите ще бъдат по т. нар. фазирани проекти на Банско, Варна, Видин, Враца, Раднево, Тервел, Шумен и Ямбол, каза министър Василева. Тяхното изпълнение започна в предишния програмен период и ще бъде завършено със средства от новия.

Ще се реализират и инвестициите на Пловдив, Асеновград, Плевен-Долна Митрополия и Добрич на стойност 402 млн. лв. С ЕК бе договорено да се пристъпи и към бързото изпълнение на още 5 проекта за пречиствателни станции и довеждащи колектори на общините Приморско, Тутракан, Елхово, Чирпан и Айтос. Общата им стойност е 117 млн. лв.

Пречиствателни съоръжения ще се изграждат и след приключване на Регионалните прединвестиционни проучвания (РПИП) на територията на 14-те консолидирани ВиК оператора. И именно при разработването на РПИП очакваме да бъдат предложени методи за третиране на образуваните утайки, каза министър Василева. Това може да бъде изгаряне, компостиране, рекултивация на нарушени терени и други. Решенията ще се вземат на регионално ниво, а необходимите съоръжения и технологии ще може да се финансират по новата приоритетна ос „Води“, допълни министърът.

По данни на ИАОС 44% от утайките през 2015г. са рециклирани и оползотворени. Но този дял трябва да расте. До края на 2016г. рециклирането и оползотворяването трябва да достигне 55%, 60% до края на 2018 г. и 65% до края на 2020 г. Енергийното оползотворяване трябва да достигне 10% до края на 2016 г., 20% до края на 2018 г. и 35% до края на 2020 г.

Проблемът е сериозен и в европейски мащаб. Годишно в ЕС в резултат от пречистването на отпадъчните води се образуват 15 млн. тона утайки. Години наред основни методи за третирането им са депонирането, използването в селското стопанство и промишлеността, каза специалният гост на форума проф. Хелмут Кройс от Световната асоциация по водите. Депонирането обаче ще се ограничава, тъй като утайките съдържат опасни съединения и микроорганизми. Строго се регламентира и използването им в земеделието. Близо 40 години утайките са прилагаха в селското стопанство на Германия, защото съдържат фосфор и натрий и могат да бъдат заместител на торовете. В някои региони на Федералната република обаче употребата им в земеделието вече е забранена. В Австрия половината от утайките се изгарят, а другата половина се използват за земеделски нужди. Според професор Кройс начинът на обезвреждането и използването им е въпрос на национално законодателство. В бъдеще обаче основният метод за третиране в големите градове на Европа ще бъда изгарянето, в резултат на което ще се получава топлинна енергия или ток. В по-малките населени места получените количество от ПСОВ ще се използват земеделието, но след предварителното им третиране, за да няма рискове за човешкото здраве, почвите и водите.