189740 статии       |       383 интервюта       |       1524 снимки       |       38127 абоната       |      
USD 1.6551| EUR 1.95583| GBP 2.16418|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитВоден режим ПерникПо ваш сигнал

Размер на шрифта:   

Тимъти Гартън Аш: Трябва да си възвърнем Запада

10 май 2016, вторник / 07:49; Коментари: 0
Send to Kindle
Тимъти Гартън Аш: Трябва да си възвърнем Запада
БГНЕС

Какво се случи със Запада? Наскоро Барак Обама посети Европа, за да прослави и укрепи Запада, да помоли Великобритания да остане в Евросъюза, а Германия да подкрепи споразумението за Трансатлантическа търговия и партньорство (TTIP). Реакцията на англичаните, немците и американците показва, че той е възхвалял нещо, което го няма. Или поне нещо, което в момента не е това, което беше преди.

В статия във вестник “Дейли Телеграф“, който е ориентиран към консервативната средна класа на Англия, президентът на САЩ спомена съвместното развитието на Великобритания и САЩ след 1945 година. А също обстоятелството, че Евросъюзът спомогна за „разпространението на британските ценности - демокрацията, правовата държава, свободните пазари - из целия континент и неговата периферия“.

В отговор с разгромяваща статия в същия вестник излезе лондонският кмет Борис Джонсън. Този градоначалник вече бе посочвал антибританската позиция на Обама заради кенийския му произход и този път направи на пух и прах „американските президенти, едрите предприемачи и тлъстите котараци от всички възможни видове, които искат Великобритания да остане пленница на Европа“.

Парадоксално, но яростният привърженик на излизането на Англия от Евросъюза не удостои с отговор главния довод на Обама, който засягаше западните интереси и ценности, оказали се под заплаха. При всичките му разсъждения като червена нишка минаваше егоизмът. Великобритания ще се чувства по-добре с нашите си търговски споразумения, мигрантският наплив ще бъде по-малък и ще бъдем по-щастлива, по-суверенна и по-свободна страна. Не питай какво Великобритания може да направи за света, по-добре питай какво светът може да направи за Великобритания.

Колко силно се различава това от споровете в началото на 70-те години, когато Великобритания решаваше дали да се присъедини към Европейската общност. Когато прочетох отчетите за парламентарните обсъждания от онези години, наби ми се в очите, че тогавашните консерватори са подкрепяли тази стъпка, защото са я разглеждали като укрепване на западната безопасност преди лицето на Съветския съюз. В онези времена консерваторите са подхождали към въпроса по-мащабно, докато лейбъристите са клонели към евроскептицизма и изолационизма.

Сега всичко е обратно. Партията на Чърчил или поне нейната евроскептична половина, обръща гръб на същия онзи Запад, за чието изграждане Чърчил бе съдействал както никой друг. След като обядва с членове на британското кралско семейство, Обама замина за индустриалното изложение в Хановер, за да обсъди с Ангела Меркел виртуалната реалност и да защити TTIP.

Опитът на Обама да засили Запада се сблъска с общо неприемане и скептицизъм. В Германия са твърде разпространени настроенията, които все повече се отдалечават от САЩ в политическо, културно и мирогледно отношение. Между другото в самите Съединените щати всички възможни негови приемници се обявяват срещу споразумението за Трансатлантическо партньорство. Дори Хилари Клинтън, единствената, която не прави това, направи определени уговорки.

TTIP не е единственото нещо, което се критикува от Доналд Тръмп. Той също твърди, че НАТО е „остаряла“. Путин и Тръмп прекрасно ще се разбират. „Винаги съм имал добро мнение за Путин. Мисля, че той е силен, влиятелен лидер, представляващ своята страна“. По време на реч за външната политика преди малко повече от седмица Доналд Тръмп се опита да изглежда като държавен деец. Но при това продължава да говори за постигането на някакво „споразумение“ с Путин. Що се отнася пък до НАТО, то „страните, които ние защитаваме, трябва да платят стойността на тази защита, а ако те не правят това, САЩ ще трябва да им предоставят възможността да се отбраняват сами“. Не се отчитат гаранциите за Полша и балтийските държави съгласно член 5 от договора за НАТО. Тръмп увери, че иска „да вдъхне нов живот на западните ценности“, но веднага ги отдели от общочовешките. И нито дума за просвещението. Не ти трябват врагове, ако имаш приятели като Тръмп.

За отслабването на Запада има конкретно историческо обяснение. Като мироглед и култура Западът съществува вече няколко века, но като реален геополитически играч той се бе формирал по време на борбата срещу общия враг – фашистка Германия. По-нататъшното обединяване на Запада бе извършено по време на противоборството със СССР. Но Студената война приключи, а Съветският съюз прекрати своето съществуване. Когато позициите на Европа и САЩ значително отслабнаха заради войната в Ирак, един бивш външен министър на Великобритания ми каза: „Колко добре щеше да е, ако се върне Брежнев“.

Аз писах за отслабването на Запада през 2004 година в книгата си „Свободният свят“. Анализирайки причините за разпада на Запада, стигнах до извода, че големите предизвикателства на съвременната епоха – от подема на Китай до климатичните промени и проблемите на Близкия изток - не могат да бъдат решени без тясно взаимодействие между САЩ и ЕС, двете най-големи в света общности на богатите и свободни хора. Аз също писах, че това обединение трябва да стане ядро на друго, още по-голямо, в което да влязат всички, които споделят определени ценности и интереси: Индия, Бразилия, ЮАР. Аз го нарекох пост-Запад.

Мисля, че моят анализ е актуален и днес. Дори с оглед на приетите в Париж планове, най-вероятно глобалното затопляне ще надхвърли установения предел от 2 градуса. Китай, ръководен от неомаоиста Си Цзинпин, не става за ролята на приемлив лидер. Срещу нас се противопоставя реакционната и реваншистка Русия, която преследва същите цели, както и Найджъл Фараж и Марин Льо Пен – да се унищожи ЕС. По-подходящ момент да се отречеш от Запада едва ли може да се измисли. Западът и най-вече Европа и Северна Америка имат многобройни прегрешения, заради които би следвало да се разкаят. За левите това не е много привлекателен път.

Но подходът спрямо Запада, към който се придържа Обама, е интернационален и либерален по своето съдържание. И той в много по-голяма степен отпреди отчита потребностите на небогатите държави. Иначе алтернативата е чудовищният конгломерат Путин, Тръмп и Льо Пен - Путръмпен. Какво ще предпочетете: интернационалиста Обама или националиста Путръмпен? Лично аз няма съмнения за този избор./ БГНЕС
---------------------------
Тимъти Гартън Аш, преподава история в Оксфорд. Неговият анализ е публикуван във вестник "Ел Паис".

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО