Сирия и Ирак се разпадат - какво да правим с Близкия изток

Този месец се навършват 100 години от споразумението "Сайкс-Пико", с което бяха създадени Ирак, Сирия и други нестабилни държави от съвременния Близък изток. През последните няколко седмици се появяват сериозни нови доказателства - ако изобщо има нужда от още доказателства, че старата колониална рамка, изградена от Великобритания и Франция, не работи.

Ирак и Сирия се разпадат. Ирак на практика е разделен на три воюващи района: сунитска област, управлявана от "Ислямска държава"; кюрдска мини държава, която е почти автономна; и зона от столицата на юг, контролирана от оглавявания от шиитите режим. Подобна фрагментирана структура виждаме и в Сирия. И в двете страни централното правителство на практика не действа.

От планинската си щабквартира тук, която гледа към Ербил, кюрдският съветник по националната сигурност Масрур Барзани съвсем откровено казва, давайки ни интервю: "От 100 години в Ирак има система, която сега се проваля. Ирак никога не е бил изграден върху правилните основи. Той е бил изграден, за да служи на интересите на великите сили. Сто години провал са достатъчни. Сега е необходимо да проучим нови възможности."

Подобно мнение, че Ирак и регионът са на кръстопът, изразява и бившият министър-председател на регионалното правителство на Кюрдистан и бивш вицепремиер на Ирак Бархам Сали. Разговаряхме в Сюлеймания, на 90 мили югоизточно оттук, където той сега ръководи Американския университет на Ирак-Сюлеймани.

"В случая не става дума за промени в състава на правителството", настоява Сали. "Установената от САЩ политическа система след 2003 г. се срива. Това е нова ера. Изборът е между хаотично разпадане на райони, контролирани от военни командири, и евентуално договаряне на нов конституционен ред, който да създаде по-децентрализиран, конфедеративен Ирак."

По време на посещението ми в Ирак чух подобни мнения от всички кюрдски лидери, с които се срещнах, и от някои сунити. Според тях Ирак и Сирия се намират в повратна точка. Непосредственият приоритет е да бъде разгромена "Ислямска държава". Но САЩ би трябвало да разговарят със съюзниците си за бъдеща политическа структура - алтернатива на "линиите в пясъците", прокарани от сър Марк Сайкс и Франсоа Жорж-Пико, и на злополучния американски опит за неоколониализъм след 2003 г.

Ако търсите модел за това как САЩ да мислят креативно за поправянето на тази катастрофа, погледнете американската политика през 1944 г. До победата във Втората световна война оставаше една кръвопролитна година. Но президентът Франклин Д. Рузвелт беше проницателен и бе започнал да мисли внимателно за институциите, които да поддържат мира и благоденствието след войната. До края на онази година започна подробно планиране на Международния валутен фонд, Световната банка и Организацията на обединените нации.

Ето едно предизвикателство за остатъка от мандата на президента Обама и първите месеци от управлението на следващия президент: започнете да изграждане основите на нов ред в Близкия изток, който може да доведе до подобряване на сигурността, управлението и икономическото благополучие - за сунити, шиити и кюрди, а също за по-малките малцинства, вплетени в тъканта на региона. Помогнете на народите на този съсипан регион да изградят и поддържат действащи управленски структури.

Кюрдите може скоро да наложат разглеждането на този въпрос с референдум, на който ще попитат народа си дали иска независим иракски Кюрдистан. САЩ би трябвало да подкрепят подобен процес, но ако - само при това условие - той бъде създаден чрез постигнато с преговори споразумение с централното правителство в Багдад. Много сунитски и шиитски лидери в Ирак ми казват в лични разговори, че подкрепят идеята за нова конституция на един конфедеративен Ирак, който да включва сунитско регионално правителство, както и кюрдско. Подобни преговори за широка федеративна или конфедеративна структура за Сирия би трябвало да бъдат част от политическия преход и там.

Опитите за слепване на парчетата и създаване насила на унитарни държави просто няма да проработят. Америка опита и се провали в Ирак. Сега и Иран установява, че не може да поддържа реда там. Това е поуката от хаоса и хулиганството, до които се стигна миналата седмица в доминирания от шиитите иракски парламент, а тези събития до голяма степен си бяха вътрешна разправия между самите шиити.

"Иранците допускат същите грешки като САЩ след 2003 г.", обяснява виден иракчанин. "Те се намесиха твърде активно. Мислеха, че могат да постигнат всичко. Но шиитският монолит се разпада."

Дейвид Игнейшъс от "Вашингтон пост".