192214 статии       |       388 интервюта       |       1524 снимки       |       38126 абоната       |      
USD 1.64965| EUR 1.95583| GBP 2.15697|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитВоден режим ПерникПо ваш сигнал

Размер на шрифта:   

Юбер Ведрин: Международната общност не съществува, но тя може да се роди от екологията

30 април 2016, събота / 09:02; Коментари: 0
Send to Kindle
Юбер Ведрин: Международната общност не съществува, но тя може да се роди от екологията
БГНЕС

Големият издател Клод Дюран, дългогодишен директор на "Fayard", ми говореше: „Вие казвате, че няма международна общност, въпреки, че се споменава всеки ден. Какво искате да кажете? И как може тя да се роди?".

От тези въпроси се роди това малко есе: Свят пред предизвикателство. Аз, разбира се, трябваше да започна припомняйки какво представлява в очите на тези, които вярват, че я има, тази международна общност: "Хартата на ООН" /великолепно встъпление/, международните организации, някои занаяти.

Въпреки външните прояви, международната общност не съществува. Тънък слой по повърхността на земното кълбо, под която народите остават различни, всеки със своя представа за миналото, настоящето и бъдещето, със своите вярвания, често несъвместими и дори антагонистични.

Припомням, че въпреки могъществото на Запада в продължение на векове, западните/универсални ценности, с които ние се представяме, не са били достатъчни, за да се създаде един хомогенен свят, нито глобална пазарна икономика и това винаги ще е така когато всеки има един или два мобилни телефона.

Все още не съществува "щастлива" глобализация. Тогава си зададох въпроса дали новите значителни събития биха могли един ден да революционизират света до степен да се създаде у народите истинско глобално чувство за общност. След като прецених различните сценарии в различни райони на света, стигнах до заключението, че това е повече от невероятно.

Различията остават твърде големи. Извърших този анализ по-реалистично, което в моите очи е единственият възможен начин. Мисля наистина, че хората от Запада твърде често са имали преценка, замъглена от едно чувство на превъзходство, идващо от четири века, през които са ръководили и доминирали историята на света, почти изцяло и че това високомерие е достигнало пика си след разпадането на СССР в края на 1991 г.

Нито западните ценности, нито пазарът са създали хомогенен свят. Този дълъг исторически период е завършил. Западните хора са изгубили монопола на могъществото и на всичко, което го съпровожда. САЩ се затрудняват да го направят. Франция, от своя страна, би имала интерес да е по-малко химерна и поучаваща, и да се реформира без да изпадне в покаяние и себеподценяване, разбира се.

Отдавна говоря по този реалистичен начин: бях приветстван, но едва ли чут. В момент когато Европа, прекарала дълго време в своя пашкул, се приземява болезнено в реалния свят, струва ми се, че срещам нова чуваемост. "Ако нашите ценности не стигат, нито път световния пазар, то кой или какво може да основе тази "общност"?

И тогава стигнах до една проста идея: дали единственото нещо, което обединява хората или би трябвало да ги обединява, извън тяхната безкрайна различност, не е просто жизненоважната необходимост Земята да остане обитаема? Не "да спасим планетата", защо тя може да остане да съществува и без живот, като Марс например, а да спасим живота на планетата. Човешките същества, обсебени от хилядите спешни неща, ограничения или страсти, не осъзнават заплахата, обратното броене, за разлика от учените.

 Климатът, разбира се /за отбелязване е добрата мобилизация, поведена от Лоран Фабиюс/, но също така и разрушаването на биоразнообразието, замърсяването, боклукът, изкуственото наторяване - и всичко това умножено с демографията. Екологичен, а не геополитически фундамент За мен това е нещо очевидно, което трябва да бъде осъзнато, за да може след това да му се отговори.

Как? В този момент интересите и противоречията се противопоставят директно и конфликтът "продуктивизъм" срещу екология е нерешим. Но ако се разсъждава в перспектива, за период 20-30 години, по отношение на "екологизацията" /на индустрията, химията, енергетиката, селското стопанство, строителството, транспорта/ всичко става решимо.

Това, което днес е изключение /био, трайно, възобновяемо/ може да стане норма. Тази мутация е започнала, във всеки случай - в икономическия свят. Тя няма да сложи край на съперничеството между интереси и убеждения, но ще създаде, стъпка по стъпка, една глобална рамка, в която йерархията на силите ще бъде преразпределена и където геополитиката и историята ще продължат по друг начин. Откъдето идва и "предизвикателства пред света" - това предизвикателство, което светът си хвърля сам на себе си и което трябва да бъде посрещнато, този опит за преход на данните от геополитиката към мобилизираща екологична перспектива, без жаргон, нито догматизъм.
 -----------
Юбер Ведрин, министър на външните работи на Франция /1997-2002/.

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО