„Нешънъл интерест“: Турция разиграва картата на тероризма

През 2016 г. вътрешната сигурност стана тема №1 за Турция. Терористичните нападения в Анкара и Истанбул следват едно след друго, тяхната интензивност нараства, което говори, че двете войни, които едновременно води Турция – срещу кюрдските сепаратистки групировки в югоизточните райони на страната и против “Ислямска държава” (ИД), са далече от завършване с победа.

Растящият брой на жертвите и икономическите загуби от тези атаки са едновременно и предизвикателство, и благоприятна възможност за президента Реджеп Тайип Ердоган. Той и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) през ноември 2015 г. напълно успешно възстановиха мнозинството си в турския парламент, провеждайки кампания под лозунга, че само ПСР може да обезпечи сигурност и развитие на турския народ.

Всеки взрив в голям турски град противоречи на това твърдение, но в същото време съдейства за по-мащабни политически стремежи на Ердоган.

Макар Ердоган да беше избран през 2014 г. с мнозинство от 52% от гласовете, той явно е недоволен от ограниченията, които конституцията налага на неговата власт. Той се застъпва за промяна на основния закон, за да се сдобие с предаване на изпълнителната власт от парламента на президента. Ердоган вече има на своя страна безпрецедентни пълномощия за взимане на решения – както официално, така и чрез обширна и непрозрачна система на неофициални механизми и връзки.

Не му се харесва какво говорят, така че темата се сменя

Но по пътя на амбициите на Ердоган има препятствия. През миналата година Турция извървя определен път в посока към авторитаризма, но там, както и преди съществува напълно реална политическа опозиция, сдържаща стремежа на президента, макар и неспособна да отправи предизвикателство към властта му. Неговата администрация постоянно е обвинявана в корупция и шуробаджанащина, а турските опозиционни партия са обезпокоени от това, че Ердоган се възползва от конституционните промени за превземане на изпълнителни пълномощия. Те се опасяват, че президентът, възползвайки се от своето служебно положение, ще преследва своеволно всички свои предполагаеми противници, като в същото време ще осигури имунитет за себе си и своето семейство след изтичане на президентския мандат.

Ако се вярва на слуховете, Ердоган има намерение да започне кампанията си за внасяне поправки в конституцията още преди настъпването на лятото. Но за това му е необходимо да осигури странична поддръжка на ПСР и в голяма степен да дискредитира своите най-решителни противници. Съответно Ердоган реши да си осигури политическо пространство с надеждата, че разколът в редиците на опозицията ще доведе в лагера на неговите привърженици неопределилите позицията си избиратели. Затова той започна настъпление срещу политически сили като Народно-републиканска партия (НРП), Народната демократична партия (НДП) и срещу предполагаемите привърженици на движението на Гюлен – умерена ислямистка групировка, против която Ердоган се бори, откакто нейни последователи в полицията и съдебните органи през 2013 г. инициираха следствие по дело за корупция против неговото семейство и съюзници.

На 8 април в акаунта Fuat Avni в Туитър беше организирано изтичане на информация за предложението на Ердоган за обвинение на НРП в поддръжка и съглашателство с марксистко-ленинската политическа организация „Революционен народен фронт на освобождението“ (РНФО), която е определена като терористична в Турция, САЩ и ЕС. В това съобщение се твърди, че зад името Fuat Avni се крие разобличител, работещ в правителството. От началото му през 2014 г. в този акаунт нееднократно и съвършено вярно са предсказвани крупни репресивни мероприятия на властите. В същия ден Ердоган публично се присмя на лидера на НРП Кемал Кълъчдароглу, заявявайки, че той не съответства на длъжността си и казвайки, че той не го признава като ръководител на партията.

Изтеклата информация насочва към това, че турската Национална разузнавателна служба ще използва „къртици“ в редиците на РФНО, за да очерни НРП. На 30 март РФНО нападна полицейски пост, а преди това извърши убийството на прокурора Мехмет Селим Кираз след сблъсък с полицаи. Такива нападения срещу представители на турската власт напълно предсказуемо поставят РФНО в директна конфронтация с НРП, чиито членове активно защитават наследството на Ататюрк. Макар стоящите на страната на Ердоган медии да прокарват идеята за съглашателство и сътрудничество между фронта и НРП, те не разполагат с никакви доказателства за тези твърдения. На 9 април Кълъчдароглу потвърди позицията на партията си, отказвайки да приеме предложенията на Ердоган за промени в конституцията.

НРП е най-голямата парламентарна партия, придържаща се към ориентирана на Запада светско-либерална идеология, макар мнозинство от местата в парламента да не е завоювала от 1977 г. Основната част от нейните привърженици живеят в Западна Турция, в това число и в нейната европейска част. Привържениците на НРП не приемат все по-натрапчивия ислямизъм на ПСР и едва ли ще окаже поддръжка на мерки, които биха засилили властта и влиянието на Ердоган. Да бъде наричана НРП съучастник на терористите е доста груба крачка от страна на Ердоган и неговите съюзници, макар че тя има свои стратегически достойнства. Такива действия станаха кулминация на по-широката тенденция, която характеризира отношението на турския президент към политическия дискурс.

Историята

На 14 март 2016 г. Ердоган публично призова към разширяване на турското определение за тероризъм, включвайки в това понятие неговите съучастници, които трябва да бъдат в равна степен признавани за виновни и да подлежат на наказание. По този начин практически открито се подразбира, че дадената поправка ще бъде използвана в борбата с политически дейци и бизнесмени.

Защо му е на Ердоган да петни опозицията по такъв начин? Страната се сблъсква с множество вътрешни заплахи и в такава ситуация би било погрешно отблъскването и настройването срещу властта на солидна, стабилна и напълно законна сила във вътрешната политика. Отговорът е в това, че Ердоган мечтае за система на изпълнителна президентска власт и иска да получи база на подкрепа, която му е необходима за нейното осъществяване. Сега ПСР разполага с 317 депутатски места в 550-местния парламент, но са й необходими 330 гласа, за да проведе публично гласуване за конституционен референдум.

Ердоган води хазартна игра. Той знае, че членовете на НРП и НДП едва ли ще подкрепят неговите амбиции, особено при тази поляризирана вътрешнополитическа обстановка, която той създаде през последната година и половина. Президентът е насочил своите усилия към една-единствена партия, към която досега не отправя сурови упреци – Партията на националистическото движение (ПНД) под ръководството на Девлет Бахчели.

Макар ПСР и ПНД да имат различни политически идеологии, избирателната им база си прилича. Това са консервативните и националистически настроени турци. След изборите през 2015 г. на ПСР се удаде да привлече на своя страна един от видните дейци на ПНД – Тургул Тюркеш. В настоящия момент ръководството на ПНД се намира в кризисна ситуация. Нейните членове не са доволни от Бахчели и се обърнаха към съда с искането за провеждане на извънреден партиен конгрес. Такова решение беше дадено на 8 април. Бахчели, от своя страна, обвинява критиците си за това, че те клонят към движението на Гюлен, което напълно съответства на плановете на Ердоган за разцепление на ПНД.

Ако ПНД затъне в междуличностни вражди, Ердоган ще се опита да предложи на нейните членове стабилност при условието те да подкрепят неговата програма – особено ако той успее и по-нататък да води начертаната линия за терористична заплаха към турското правителство от страна на марксистки и кюрдски елементи, предизвикващи ненавист в ПНД. Ако президентът успее да спечели на своя страна достатъчно количество депутати от ПНД и да преодолее прага от 330 мандата, тогава ще се появят шансове за провеждане на референдума.

Такъв подход, предпоставящ манипулиране на медиите и правните механизми на държавата, беше разработен миналата година в навечерието на ноемврийското парламентарно „преизбиране“. На юнските избори миналата година ПСР неочаквано получи отпор от електората и за първи път изгуби мнозинството. По принцип загубата на местата беше предизвикана от участите във вота на НДП. Тази партия, под ръководството на харизматичните Селяхатин Демирташ и Фиген Юксекдаг работи на основата на либерална прокюрдска програма. И на изборите получи безпрецедентните 13% от гласовете, с което създаде най-твърдата противотежест на плановете на президента да се възползва от неоспоримото мнозинство на ПСР и да прокара поправките в конституцията.

 В отговор Ердоган и ПСР всъщност изместиха обществената дискусия от сферата на политиката в областта на сигурността. Разбирайки, че турските избиратели реагират остро на терористичните актове на кюрдите, ПСР промени сюжетната си линия и започна да поставя НДП редом до Кюрдската работническа партия (ПКК). За това допринесе сривът през юли 2015 г. на започналия мирен процес между турското правителство и ПКК.

През този месец Ердоган обвини НДП в симпатии към терористите, а Демирташ в отговор открито заяви, че 80 депутати от НДП при необходимост доброволно ще се откажат от парламентарната си неприкосновеност като жест на добра воля. През януари 2016 г. Ердоган вече дотолкова разви теорията за терористичните симпатии на НДП, че започна да твърди, че в страната няма кюрдски проблем, а само проблем на тероризма.

Край на опозицията?

Като президент Ердоган стои на твърди позиции. Той се ползва с неоспорим авторитет в ПСР. Той направи така, че депутатите от неговата партия в парламента му бяха задължени за неговото покровителство. Ако той има намерение да мобилизира своите значителни ресурси и да проведе кампания за внасяне на поправките в конституцията, той няма да се сблъска с единна съпротива от страна на опозицията.

По мнението на Ердоган с ликвидирането на турската опозиция ще бъде решен въпросът за изпълнителната власт на президента. Но той не може да си позволи самодоволство и самоуспокоение. Турската икономика страда от инфлация и съществуват силни подозрения, че президентът оказва натиск върху централната банка да не повишава лихвения процент. Безработицата през март достигна най-високия процент от 10 месеца, а продължаващата дипломатическа кавга с Русия, поддръжката на сирийските бежанци и крахът на турския туристически отрасъл заради терористични актове опровергават изявленията на Ердоган за икономическата компетентност на ПСР.

Инакомислието в медиите като цяло е потиснато поради това, че през 2014-2015 г. държавата завладя медийни холдинги, свързани с движението на Гюлен. А пространството за противодействие на официалната линия в медиите с всеки ден се свива. Основателят на общественото движение „Хизмет“ Фетхуллах Гюлен беше обвинен в организирането на терористична групировка на гюленистите. Мрачна сянка на хоризонта хвърли арестът в Маями на 19 март на Реза Зараб. Твърди се, че имащият турско гражданство бизнесмен Зараб, който е от иранско-азербайджански произход, е участвал в кражби и измами в интерес на Иран чрез заобикаляне международните санкции. Зараб е участвал в схема, наричана „злато срещу петрол“, която е действала в Турция, докато през 2012 г. не беше забранена от международните регулатори.

Зараб фигурира и в делото за корупция на близки съратници на Ердоган, следствието по което се водеше през декември 2013 г. Ако бъде осъден по обвинението, повдигнато от министерството на правосъдието на САЩ, всяка връзка с Ердоган, която може да излезе на светло, е в състояние да го постави в крайно неловко положение. Променяйки темата на вътрешнополитическите спорове към борба срещу въображаеми терористични заплахи от страна на турската политическа опозиция, Ердоган може едновременно да отвлече вниманието от провала на администрацията си и сериозно да дискредитира своите опоненти. Също така е възможно да му се удаде да ги подложи на съдебно преследване. Тероризмът е напълно реална заплаха за Турция, но властите я манипулират в рамките на политически проект, който сериозно ще намали стабилността на държавата.