Психолози: Българите обичат страната, мразят държавата

Българите споделят принципа „обичам страната, мразя държавата", съобщава Маргарита Бакрачева, психолог в Института за изследване на населението и човека към БАН.

Според нея националното самочувствие е тема, която болезнено напомня за себе си около всеки официален празник.

На фона на патриотичните песни, възхваляващи природните богатства и прословутата българска храброст, все повече сънародници губят вяра, че „някога и тук нещата ще се оправят" и пренасят мечтите си за по-добър живот в чужбина, посочва Бакрачева.

Липсата на самочувствие до голяма степен е свързана с историческото наследство, както и с народопсихологията.

По думите на психолога историята във вида, в който е поднесена, говори за много героизъм, който обаче не е довел до желаната България на три морета.

Това определя липсата на самочувствие – каквото и да правиш, колкото и желание да вложиш, и вчера, и днес, резултатите са съмнителни.

Един от характерните за българина инструменти за защита е оплакването, убеден е психологът.

Според нея това, че сме определени като най-мърморещата нация, има и положителен смисъл на индивидуално ниво – по този начин изливаме негативизма от себе си и се освобождаваме от неприятните емоции.

Валери Личев, завеждащ секция „Антропологически изследвания" към Института за философски изследвания в БАН, е скептичен, че онова, което българите получават от родината си под формата на социални условия за реализация, може да бъде източник на завишена самооценка.

Донякъде самочувствието зависи от историческото минало, но човек не живее само с него, смята антропологът. По-важни са перспективите, които той вижда за бъдещето си, а те не са особено оптимистични с оглед на настоящата ситуация в България, отбелязва Личев.

Българинът е склонен към идеализирани представи от рода на тази, че „тревата в двора на съседа е по-зелена". Много хора зачеркват всичко хубаво в България и издигат на пиедестал западните общества.

До голяма степен националният нихилизъм е свързан с народопсихологията – засилената черта да се взираме в другите, сравнявайки себе си с тях, обяснява този феномен Маргарита Бакрачева.

При подобен тип сравнения се изважда хубавото при другите и лошото, с което ти самият си заобиколен.

Тази нагласа се подхранва и от действията на административните органи, които вземат чужди модели наготово, обявявайки ги за работещи, без да са адаптирани за нас, смята специалистът.

По думите й българите са склонни да оправдават ниското си национално самочувствие с исторически и социални фактори.

В психологически план това, което допълва картината, а и е предпоставка за нея, е индивидуализмът на българина.

Само по себе си чувството за индивидуалност е градивно, казва Маргарита Бакрачева. Въпросът е в съчетаването с необходимостта от общност и съчетаването на отделните хора в група.

Валери Личев разглежда неспособността на българите да формират такъв тип социални връзки, които да ги мотивират да отстояват ценностите на колективния субект, а не само техните чисто индивидуални ценности.

Тази липса означава отсъствие на колективно значими ценности, които да сплотят членовете на общността. Разпадът на последната или нейното атомизиране наистина води до деградация на нацията, убеден е антропологът.

Българите непрекъснато се вторачват в недостатъците си като народ, сякаш не виждат хубавите си страни. А такива, според Бакрачева, не липсват.

Всичко опира до необходимостта да се формира нагласа в младите хора за това. Да се коментират публично успехите и красивите неща – природа, исторически факти, спорт. Да се дава гласност и в медиите, и в училищата, за да може поне новото поколение да има на какво да стъпи, а не да чака с нетърпение момента, в който може да порасне и да избере къде да отиде да живее, заявява Маргарита Бакрачева.