Турската държава губи светската си същност, имала нужда от шариатска Конституция

Преобладаващо мюсюлманска Турция има нужда от религиозна конституция, в която членът за светския характер на страната да отпадне, заяви председателят на турския парламент, предаде "Ройтерс".

Управляващата Партия на справедливостта и развитието (AKP), която има корени в политическия ислям, се опитва да събере подкрепа за изработване на нов основен закон, тъй като сега действащият датира от военния преврат през 1980 г.

Критиците се опасяват, че новата конституция ще съсредоточи твърде много правомощия в ръцете на държавния глава Реджеп Тайип Ердоган, който иска сегашната парламентарна система да бъде сменена с президентска република. Депутатите обещават, че в новия вариант базови ще са европейските стандарти за гарантиране правата на човека.

"От една страна, в новата конституция не трябва да влиза принципът на секуларизма", заяви председателят на парламента Исмаил Кахраман в реч в понеделник вечерта, разпространена като видеоматериал в турските медии. "Въпросът с религията трябва да бъде обсъден...В конституцията тя трябва да бъде застъпена, новият основен закон трябва да е религиозен".

Като председател на парламента той наблюдава работата по изготвянето на проекта за нова конституция.

AKP има 317 от общо 550 места в парламента. Необходимо е тя да получи подкрепата на 330 депутати за проект за нова конституция, който да бъде гласуван на референдум. Това означава, че ще трябва да привлече за каузата си и представители на други партии.

Кемал Кълъчдароглу, лидер на основната опозиционна и светска Републиканска народна партия (CHP), заяви, че "секуларизмът е основен принцип за социален мир...Секуларизмът е необходим, за да се гарантира религиозната свобода на всеки".

Турция, която е член на НАТО и дългогодишен кандидат за влизане в ЕС, години наред е давана за пример от западните си съюзници като модел за светска, демократична държава с преобладаващо мюсюлманско население.

Според Кахраман и сега действащата конституция има религиозен характер, защото според нея ислямските религиозни празници са и официални празници, макар името на Аллах да не се посочва в текстовете.

Председателят на парламентарната комисия за промяна на конституцията Мустафа Сентоп заяви, че в готвения проект текстът за секуларизма се запазва и че управляващата партия не е обсъждала да го премахва.

Сега действащата конституция не посочва официална религия.

Преобладаващата част от населението на Турция са мюсюлмани сунити, но се смята, че около една пета от 78-милионното население са алевити (клон в течението на шиитите, в България са известни като казълбаши - бел. ред.). Освен това в страната живеят около 100 000 християни и 17 000 евреи.
Проучване от 2013 г. показа, че 12% от турците искат шериатът да бъде със статут на официален закон.