Американски доброволци се бият редом с кюрдите срещу "Ислямска държава"

Американският доброволец Джон Коул изглежда необичайно на контролно-пропускателния пункт в Северен Ирак. 23-годишният Коул е един от малкото западняци, които са отишли в Ирак, за да се бият срещу групировката - макар кюрдските власти да казват, че имат по-голяма нужда от пари и оръжие от чужбина, отколкото от хора, пише Стивън Кейлин за агенция "Ройтерс", цитирана от БТА.

2.1 метра високият мъж казва, че за разлика от разположените наблизо американски войници, той е участвал в офанзиви срещу "Ислямска държава". "Усещаш експлозиите дори със зъбите си. Всъщност има нещо готино в това", отбелязва, докато нервно си дръпва от цигарата.

Не е дошъл само заради тръпката. Предишната му работа е била да превозва опасни вещества като медицински отпадъци. Ролята на силен притегателен фактор изиграва и самият Северен Ирак - мозайка от етнически и религиозни групи.

"Някои си вземат почивка за година, преди да отидат в университета, други просто правят това", казва той. "Искам да поостана тук и да науча за културата, за хората, за историята на тази земя и тогава да се завърна у дома."

Хиляди чужденци се стекоха в Ирак и Сирия през последните три години - повечето, за да се присъединят към "Ислямска държава". Но има и няколко десетки, които са в редиците на групировки, биещи се срещу радикалите.

Коул се присъединил към кюрдските бойци в съседна Сирия миналия юли, а няколко месеца по-късно отишъл в Ирак, където възнамерява да остане поне до октомври. За разлика от много от доброволците той не е бивш военнослужещ с опит.

Американските военни, останали в Ирак, в основни линии са на мисия за обучение и подпомагане на силите на правителството в Багдад и пешмергите. Онези, които са в "Кемп Суифт", могат да действат единствено в рамките на базата, която е на няколко километра от фронтовата линия.

Макар и доброволците да не са така ограничени в действията си, техните задачи изглеждат рутинни. Коул твърди, че не съжалява за решението си да дойде в Ирак, където ежедневната му работа включва дежурства на контролно-пропускателния пункт, подпомагане на вътрешно разселените хора, както и "затворниците" - задача, за която той отказва да навлезе в подробности.

"Не се ядосвам за разни неща, както правят много от западняците. Те си мислят, че всеки ден ще се бият и ще убиват купища хора, а накрая като дойдат тук се оказва, че не е това, което са очаквали, и си тръгват", заявява Коул и добавя, че вече е научил няколко изречения на кюрдски и арабски.