Мика Зайкова: Прогнозите на Горанов са толкова оптимистични, че ти става смешно

Дефлацията е явление, което се отразява изключително негативно не само на икономическия растеж, а на цялата икономическа ситуация. Най-зле влияе дефлацията на реалния сектор, т.е. на конкурентоспособността на нашите стоки и на печалбите на бизнеса. И на този фон плановете на министър Владислав Горанов за икономически растеж в програмата за 2016 – 2019 г. са меко казано смехотворни. Като се погледне бюджетната прогноза до 2019 г., се виждат много оптимистични цифри – толкова оптимистични, че чак смешно да ти стане, коментира икономистът Мика Зайкова.

Но те няма да се случат по няколко причини. На първо място светът е пред глобална икономическа криза и първият индикатор е икономиката на Китай, която се капсулира. Вторият външен фактор е намаляване цените на горивата и третият важен фактор е икономиката на САЩ, която забавя темповете. Големите икономики се капсулират, темповете им се забавят, а Европа си е перманентно в криза. Знае се, че икономическият растеж зависи и от потреблението, и от инвестициите. Нека не гледаме в 2015 г., защото тя като последна година от предишния програмен период, е последна, когато се изплащат пари от еврофондовете.

Това създаде една неточна картина в ръста на инвестициите и в инвестиционното потребление. Просто накрая се струпаха едни плащания, които доведоха до лъжовен ръст. Дефакто най-сигурният показател са преките частни инвестиции. А ако погледнем в структурата на частните инвестиции ще видим, че там става въпрос за капиталообразуване – фирми-майки захранват фирми в България. А не става дума за разкриване на нови производства, а най-вече с висока добавена стойност. Ние свикнахме да гледаме на еврофондовете като източник на инвестиции. Но при тази бежанска криза на Европа й трябват пари.

Самата тя губи от корупция, която храни дефлацията с 970 млрд. евро годишно. Да не говорим за България, която губи 19 млрд. долара /или 16 млрд. евро/ годишно. Освен това при корупционното ниво в България и тежките административни похвати, при които за 20 години не успяхме да направим електронно правителство, въпреки че похарчихме милиарди евро е невъзможно и да се мисли за растеж. Корупционните практики в администрацията продължават и таксите ще имат данъчен характер – колкото им трябва, а не колкото им струва услугата. Не може ние да чакаме ръст само от услуги и от туризъм.

Трябва да чакаме ръст от развитие на реалния сектор. А ние влизаме в дългова спирала. Предстои през 2019 г. да започнем да плащаме и тежко на този, който е финансов министър тогава. Хранителната среда на дефлацията е не само в спекулативните цени, а най-вече в корупцията, контрабандата и сивата икономика. Те пречат да се създаде нормална инфлационна обстановка – със стойности от 1 до 3%, която е стимулираща инфлация.

Картинката се изяснява като се погледне дисонанса между БВП, който е с числа от 2 нагоре и ръста на брутната добавена стойност, който расте с 0.4 - 0.8. Това показва, че ние фактически нямаме стоки с висока добавена стойност, които може да предложим. А структурата на нашия износ е суровини, материали и резервни части, а не високотехнологични стоки.

Да не забравяме, че в България съществува един феномен – при наличието на 3-годишна дефлация, стоките от първа необходимост за съжаление са в инфлация и цените на най-необходимите стоки като хляб, мляко, яйца, масло, боб, леща и на някои най-употребявани зеленчуци се поддържат необосновано високи. А поддържането на едни и същи и необосновано високи цени в магазините намирисват на картел. Дефлацията се отразява изключително негативно на икономическия ръст.

Тя спира печалбите. Но освен дефлация в България има спекулации. Това в комбинация дава повече от неприятен ефект. Икономическо развитие в такава оголваща икономика, каквато има в България, в обстановка, в която се намира и самата Европа и повече от парите ще отидат за преодоляване на проблемите с бежанците, е на ръба на невъзможното. Икономическо развитие от 2 до 3% въобще не върши работа. За да може една догонваща икономика да има просперитет, трябва да има икономически ръст такъв какъвто имахме през 2005 – 2007 г., т.е. над 5%. А такова нещо да виждате в прогнозата на правителството? Не. Така че все ще си кретаме на опашката, посочва още Зайкова.