Между „Искаме“ и „Не може“

Между „Искаме“ и „Не може“
БГНЕС
A A+ A++ A

ИСКАМЕ – ние, българите: по-спокоен живот, повечко средства, за да има това спокойствие, повече сигурност за здравето ни – и...за живота ни, естествено. Много често се сблъскваме обаче с „НЕ МОЖЕ“. Ако някаква групичка си обърне езика, за да ни подхвърли трохичка, премиерът еднолично ни дава своето „НЕ“.

Обаче...Когато става дума за определени категории хора – хора на позиции, хора елитни – тогава може...Тогава трябва да се даде. Потресена от аргумента, че по-високото заплащане дава на Висшия съдбен съвет повече възможност за независимост, се попитах...Справедливостта в това ли се състои – да бъдеш справедлив, трябва да ти платят.

Отдавна вече не говорим за нравственост – подобни характеристики едва-едва подават ръчичка изпод пръстта на многобройните и мощни други определения. Говоренето за социално, демократично, справедливо общество пътува из небето на обещания – а истината...Тя е това, което живеем ние. Кърпим месец след месец дрипавия си бюджет, заплашват ни в съботни дни по домовете ни с по една или две неплатени сметки...Едро синьо ни довършва картината на стреса: предстои съдебно производство...

Пак надничам в анализите на Майкъл Уолзър – в неговите сфери на справедливостта. Едно четиво, което ме приближава и отдалечава едновременно от субективните ми разсъждения. Относно парите можем да си задедам два въпроса, казва авторът – какво може да се купи с тях и как се разпределят. И уточнява – това е редът, по който трябва да си ги зададем. Но нека преди това цитирам и казаното от Уолзър за циника – според Оскар Уайлд това е човек, който знае цената на всички неща, но не познава стойността на нито едно...

Е, пак стигаме до различните погледи към справедливостта, до съобразяването или отхвърлянето на нравственото. И полицията би трябвало да ни защитава, но хората там си искат реформи, които да обезпечат желанието им за защита...Хубаво, че имат упорит министър – г-жа Бъчварова пак ще внесе отхвърлените предложения. Сега основно са й виновни социалистите, те не искат реформи. Утре – ще видим кой. Но тя публично се застрахова с признанието, че винаги министър-председателят е плътно до нея. Всички виждат посоките на един конфликт, всички си го обясняват и всички знаят, че един ден той ще се реши, защото спорът стои между два стола. А и двата са необходими за сегашната власт. Единият стол послушен, другият пък – много знае, един такъв пътуваш със здравите си крачета из цялата страна.

Всички знаем какво не бива. Но това не значи, че то не се случва. Че няма подкупи, предателства, предизвикани от прималивия шепот на едри банкноти...и т.н. Заплатите, които се обсъждаха за Висшия съдебен съвет, десетократно надминават много други заплати и средните пенсии.За да са справедливи благоверните наши юристи! Е, не подлежи ли на продажба правосъдието? Обществото ни вече отдавна не е убедено, че специалистите в територията на правото не вземат изпод масата.

И свободата на словото не би трябвало да зависи от заплащането – защото пишещите имат мисията да защитават социалните искания и демократичните надежди на народа. Но у нас вече отдавна тече пълноводната река на корупцията и незачитането на закона. Как се избират професиите? Не според таланти и възможности, а според възможността да имаш, да си надигаш главата над другите, да очакваш успех...И знаеш, че с агресия и различни механизми можеш да постигаш все повече и повече...Защото не се търси сметка.

На фона на липсващи отговори за въпросите ни относно корумпирани люде, все пак се появяват опити да се защити справедливостта. Министър Калфин уволни човек на позиция, само защото си позволи да обижда търсещите справедливост. Адмирации за това. Но самият факт, че някой държавен служител може да си позволи арогантно отношение просто защото е на „високо“, говори за барикадите на корупцията и безотговорността. Високо стоящите най-често не се плашат да скачат в непозволеното. Впрочем, омръзна и темата за наказанието. За възмездието. Ако започна да изброявам – конкретните безотговорности са много. Ако всички започнем да броим...Господи...Но наказанието все се изплъзва. Затова и стилът ни, ако можем да говорим за стил, е на примирените и готовите да потърсят и те вратичните на безнаказаността. Ами ще сме последни в Европа, да не уточняваме, все там сме. Най-бедни. Свикнали да приемат кражбата като нещо естествено. Щом другите могат...така си казват хората и търсят начин да се измъкнат от блатото на нищетата. Е, няма да стигнат до офшорките, те не са за всеки. Пък и там не приемат мънички и оръфани бохчички.

Проблемът на многото пари, новината за скритите данъци на представители на най-различни етноси ни заля отвсякъде. По нашенски се издигна висок глас.Никой не ни пита какво от всичко това ни засяга и дали не искаме за нашите си, вътрешни и едри вече доста проблеми да чуем „добре“ - или по-скоро да усетим, че нещо се е променило. У нас всичко се случва не както искаме. Нека си искат оставката на Москов. Нека лекарите търсят права и справедловост. Нека пациентите се надяват. „Не може“ си остава най-отработеният отговор.

Но тъжното е, че ние, които искаме, не виждаме собствената си вина за този отговор.

#правосъдието #свободата на словото

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Гледна точка
Последно от Гледна точка

Всички новини от Гледна точка »